Решение № 584 от 03.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Варна, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100501159 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№45164/12.05.2026г., подадена от Р. Й. Г., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20227160400419 по описа на частен съдебен изпълнител Н. Г., с рег.№716, с район на действие – Окръжен съд – Варна, срещу действие на частния съдебен изпълнител, обективирано в Постановление за разноски, инкорпорирано в Протокол за извършено погасяване от 09.05.2026г., касаещо размера на начислените такси и разноски по изпълнителното дело.

В жалбата се сочи, че всички задължения към взискателя са надлежно заплатени. Сочи се, че едва на 05.05.2026г., жалбоподателят е разбрал, че има качеството на длъжник по образуваното изпълнително дело, когато от банковата му сметка е билa изтеглена сумата в размер на 24 евро. Твърди се, че непосредствено след това, в проведен телефонен разговор, частният съдебен изпълнител е уведомил жалбоподателя, че дължи сумата в размер на 160,00 евро, представляваща такси и разноски по изпълнителното дело. Сочи се, че задълженията към взискателя са платени доброволно, поради което и същите са неправомерно начислени, както и се оценяват като прекомерни и несъразмерни. Допълва се, че жалбоподателят не е получавал покана за доброволно изпълнение. Конкретизира се, че налагането на запори върху банковите сметки на длъжника, както и възбрана върху притежавани от него недвижими имоти се явяват непропорционални мерки, с оглед размера на задължението. Отправя се молба изпълнителното производство да бъде прекратено, а на адреса на жалбоподателя да бъде изпратен препис от всички документи по изпълнително дело, за да може да организира защитата си.

Отправя се искане за отмяна на наложените запори и възбрани, да му бъдат 1 присъдени сторените в настоящото производство разноски, както и да бъдат отменени всички разноски, които са начислени от съдебния изпълнител, след датата на заплащане на дълга към взискателя.

Отправено е искане за спиране на действията по изпълнението на основание чл.438 ГПК.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено становище от страна на взискателя – Община Варна.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от частния съдебен изпълнител, в които се сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Конкретизирано е, че плащането на задълженията е извършено по сметка на взискателя, но след образуване на изпълнителното производство, поради което и начислените такси и разноски са дължими от страна на длъжника. Изтъква се, че поканата за доброволно изпълнение е била надлежно връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело №20227160400419 по описа на частен съдебен изпълнител Н. Г., с рег.№716, с район на действие Окръжен съд- Варна е образувано на 25.05.2022г. по молба на Община Варна, към която е приложен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №МД АУ-53301/27.09.2021г., издаден срещу Р. Й. Г. за дължими от него данъци, такси.

На постоянния адрес на длъжника била изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.№6137/19.07.2022г. Видно от разписка за залепено по реда на чл.47 ГПК уведомление, длъжностно лице по призоваване е посетило постоянния адрес на длъжника на следните дати: 15.12.2022г. от 13:30ч., 14.01.2023г. (събота) от 11:30ч., 25.01.2023г. в 16:00ч., като длъжникът не е открит на адреса, поради което и на 25.01.2023г. е залепено уведомление на входната врата.

На 22.07.2022г. била вписана възбрана върху собствен на длъжника имот – 1/2 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град Варна, район Аспарухово, кв. „Галата“, местността „Боровец-юг“, с площ 1124 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за ниско застрояване.

На 21.02.2023г., взискателят уведомил частния съдебен изпълнител, че длъжникът е изплатил изцяло сумата по съставения спрямо него акт и била отправена молба всички наложени обезпечителни мерки да бъдат вдигнати, а след събиране на дължимите такси и разноски, изпълнителното производство да бъде приключено.

С уведомление с изх.№2894/22.02.2023г., съдебният изпълнител съобщил на длъжника, че по изпълнителното дело има непогасени задължения в размер на 192,25 лева, определени съгласно ТТРЗЧСИ. Уведомлението било връчено на длъжника по реда на чл.47 ГПК.

На 01.09.2025г. съдебният изпълнител наложил възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот – апартамент 8, находящ се в *******.

На 21.04.2026г., след извършена справка, бил наложен запор върху 2 притежаваните от длъжника банкови сметки в „Обединена Българска Банка“ АД, „Юробанк България“ АД.

На 04.05.2026г. съдебният изпълнител вдигнал наложените запори и отправил искане за заличаване на възбраните.

На 09.05.2026г. съдебният изпълнител съставил протокол за извършване на погасяване на такси по изпълнителното дело и сметка №0000039142/14.05.2026г., за постъпили по изпълнителното дело суми в размер на 24,97 евро и 157,97 евро, както следва: по т.1 – 10,23 евро, т.3 – 10,23 евро, т.4 – 35,77 евро, т.9 – 15,34 евро, т.10 – 30,68 евро, т.26 – 15,31 евро, т.31 – 15,83 евро, общо: 133,39 евро без ДДС/160,07 евро с ДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнителното дело, поради което е допустима.

Длъжникът може да обжалва всяко действие на съдебния изпълнител, с което се определят дължимите разноски по изпълнителното дело. Без значение е как е наименован и къде е обективиран този акт. В случая, таксите и разноските са обективирани в съставения протокол за погасяване и сметка към него.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

В конкретния случай, следва да бъде посочено, че действително поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. В Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, е посочено, че разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК следва да намери приложение и в изпълнителното производство и след като се установи редоновността на връчването, съдебният изпълнител следва да се обърне към компетентния районен съд, за да може да бъде извършена надлежна преценка и съответно да бъде назначен особен представител на разноски на взискателя. В тази хипотеза всяко принудително действие по изпълнението, което е извършено преди да бъде назначен особен представител, ще се яви преждевременно и съответно би могло да се оспори.

Налагането на запор и възбрана обаче са допустими действия, и то още с образуването на изпълнителното дело, дори преди или едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, тъй като тези действия имат обезпечителен характер. В настоящия случай не са предприемани други действия, освен налагането на запор и възбрана, които към настоящия момент са заличени. Поради което и няма основание да се приеме, че разноски по изпълнението не се дължат, тъй като не са налице действия, които да са осъществени незаконосъобразно или такива, които да са 3 били отменени от съда.

Доколкото в конкретния случай, взискателят по изпълнителното производство на основание чл.81 ЗЧСИ е освободен от авансовото внасяне на дължимите по изпълнението такси, то следва същите да бъдат събрани от длъжника, съгласно чл.79, ал.2 ГПК. В настоящия случай, макар и дългът да е заплатен, то това плащане е реализирано след образуване на изпълнителното производство, поради което и отговорността на длъжника не отпада. Отделно в т.11 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по т.д.

№2/2013г. е посочено, че съдебно-изпълнителната такса, дължима на частен съдебен изпълнител се определя като частно вземане за възнаграждение за положен труд. В случаите, в които изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и в хипотеза, в която той изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение. Същият дължи платените от взискателя авансови такси, разноски за извършените необходими действия по изпълнителното дело, разноските на взискателя за процесуално представителство, както и окончателната такса по т.26 от тарифата.

Поради което и съдът следва да провери единствено дали дължимите такси и разноски по изпълнението са надлежно определени от страна на частния съдебен изпълнител и дали са начислени за реално осъществени действия по изпълнението.

В съставения от съдебния изпълнител протокол за извършване на погасяване на такси по изпълнителното дело и сметка

№0000039142/14.05.2026г., са начислени следните такси - по т.1 – 10,23 евро, т.3 – 10,23 евро, т.4 – 35,77 евро, т.9 – 15,34 евро, т.10 – 30,68 евро, т.26 – 15,31 евро, т.31 – 15,83 евро, общо: 133,39 евро без ДДС/160,07 евро с ДДС.

В Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ дължимите за всяко действие суми са посочени без ДДС и в тяхната левова равностойност.

Съгласно т.1 от тарифата за образуване на изпълнително дело се събира такса 20,00 лева или 10,23 евро без ДДС, съответно – 12,27 евро с ДДС, която такса е надлежно начислена от съдебния изпълнител.

Съгласно т.3 за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лева/2,56 евро без ДДС. Видно от материалите по изпълнителното дело са извършени 4 броя справки от съдебния изпълнител, съответно за декларирано от длъжника имущество, за размер и вид на пенсия и добавка, справка от АВ по партида на физическо лице, както и справка за банкови и платежни сметки на физическо лице. Съдебният изпълнител е начислил общо сумата в размер на 10,23 евро за извършване на 4 справки, т.е. коректно за всяка справка е начислена сумата в размер на 5 лева /2,56 евро без ДДС, или общо 20,00 лева без ДДС/10,23 евро.

Съгласно т.4 за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лева, в материалите по делото са налице 7 броя уведомления изпратени по пощата, с обща дължима сума 70,00 лева/35,79 евро, която сума е правилно калкулирана от съдебния изпълнител.

Съгласно т.9 за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл.517, ал.1 ГПК се събира такса 15 лева.

Както е посочено и по-горе спрямо длъжника са наложени общо 2 запора или 4 дължими са общо 30 лева без ДДС, съдебният изпълнител е начислил правилно сумата в размер на 15,34 евро.

Съгласно т.10 за искане до съдията по вписванията за вписване или заличаване на възбрана се събира такса 15 лв. В случая са начислени четири такси за налагане на две възбрани и за тяхното заличаване.

Пропорционална такса за изпълнение на парично задължение по т.26 ТТР към ЗЧСИ се събира и при плащане в срока за доброволно изпълнение. В случая пропорционалната такса следва да се определи по реда на т.26, б. „б“ от ТТР към ЗЧСИ и на база сумите по изпълнителния лист без таксите и разноските по самото изпълнително дело. Това следва от забележка по т.4 към чл.26 ТТР към ЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Дългът по акта по чл.107 ДОПК, възлиза в размер на 221,97 лева/113,49 евро, от което съобразявайки и т.26, б. „б“ от ТТР към ЗЧСИ, то следва, че дължимият размер на таксата по т.26 от тарифата е 22,20 лева/11,35 евро без ДДС. Съдебният изпълнител е начислил сумата в размер на 15,31 евро без ДДС, поради което в тази част постановлението следва да се отмени за разликата над 11,35 евро до 15,31 евро.