Решение № 243 от 13.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Пловдив, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20215001000847 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260349/22.07.2021 г., постановено по т.д. № 445/2020 г. на ОС-Пловдив, с което е осъдено „З.“АД-гр.С. да заплати на Б. Б.

Б. сумата 60 000 лв., ведно със законна лихва от 15.04.2020 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 01.02.2018 г. в с.Д., обл.П., причинено виновно при управление на специален автомобил „Х.“ с рег. № ***, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие от 18.06.2017 г. до 17.06.2018 г. със застраховател „З.“АД-гр.С., както и същото дружество е осъдено да заплати на адвокат Я.Д. Д. сумата 2 330 лв.–адвокатско възнаграждение за производството по т.д.№445/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на основание чл.38, ал.2 ЗА, а по сметка на ОС-Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 2 400 лв.– държавна такса, и сумата 200 лв.–разноски за експертиза по т.д.№445/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.

Жалбоподателят „З „О.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено 1 като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 23.08.2021 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата Б. Б. Б. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище от 29.11.2021 г., представено за съдебното заседание на апелативния съд на 1.12.2021 г.

Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 20.07.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „З „О.“АДгр.С. да му заплати сумата 60 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, настъпили при и в резултат на ПТП на 1.02.2018 г. по вина на водача А.Я.К. при управлението от него на сметосъбиращ автомобил „Х.“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от 15.04.2020 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 1.02.2018 г. е настъпило ПТП с участието на автомобил „Х.“, управляван от А.Я.К., при което е пострадал ищецът Б.Б.. Не се спори понастоящем между страните, че виновен за това ПТП водач е А.К., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост телесна повреда на ищеца. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил К. е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното 2 застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на 26.02.2020 г. е отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, представено в копие с исковата молба. Безспорно е, че ответното дружество е отказало изплащането на обезщетение с писмо от 26.05.2020 г. и че преди датата на подаването на исковата молба 20.07.2020 г. на ищеца не е било изплатено обезщетение от застрахователното дружество.

Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че в резултат на настъпилото по вина на водача К. ПТП са му причинени уврежданията, посочени в исковата молба – фрактура на лява подбедрица (счупване на тялото на тибията вляво), поради което той е бил хоспитализирал за периода от 1.02.2018 г. до 12.02.2018 г. и е претърпял оперативно лечение, - и той е претърпял силни болки и страдания за първи месец след увреждането.

Твърди, че след изписването от болница е трябвало да не натоварва левия долен крайник за срок от 45 дни и е провеждал в дома си медикаментозна терапия. Твърди, че е изпитвал сериозни затруднения при движението на левия долен крайник, не е можел да стъпва на него за продължителен период от време, поради което се е изменила цялостната му походка и това е довело до допълнителни усложнения. Твърди, че в продължение на повече от 7 месеца фрактурата в областта на долен ляв крайник не е успяла да зарасне.

Твърди, че през възстановителния период той е посещавал редовни медицински прегледи и се е лекувал в домашни условия според предписанието на лекуващите лекари. Твърди, че на 20.08.2018 г. е приет повторно в лечебно заведение, на 22.08.2018 г. е извършено оперативно отстраняване на поставените импланти и след няколко дни е изписан. Твърди, че поради трудното му възстановяване се е наложило за продължителен период от време той да преустанови работните си ангажименти, по повод на което е бил освидетелстван с три броя решения на ТЕЛК. Твърди, че продължителният възстановителен период му се е отразил особено негативно, тъй като за период от близо година е бил поставен в положение, при което трудно се е справял с посрещане на ежедневните си нужди като хранене, обличане, самообслужване, къпане, за които е разчитал на помощта на близки и приятели. Твърди, че предвид полученото травматично увреждане е изпитвал силни болки не само при вървене, но и при пълен покой, в легнало и седнало положение, като и до момента ходи с помощта на патерица. Твърди, 3 че изпитва страх и уплаха от случилото се и въпреки отминаването на първоначалния шок споменът от инцидента ще остане в съзнанието му.

Затова претендира за присъждането на обезщетение в размер на 60 000 лв. ведно със законната лихва от датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение 15.04.2020 г.

С подадения на 8.09.2020 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Оспорва вината на водача К. и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и твърдения инцидент. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Б., защото описаните в исковата молба обстоятелства не кореспондират на действителното поведение на пострадалия, тъй като стъпенката, на която е седял ищецът, е останала невредима при настъпването на процесното събитие, а ищецът безотговорно е скочил от стъпенката и не се е намирал върху нея в момента на сблъсъка, а ако той не е скочил от процесното МПС е нямало да претърпи твърдените наранявания. Твърди, че затова е наличие на основание за намаляване на размера на застрахователното обезщетение съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД.

Оспорва твърдението на ищеца, че за него като пострадал са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Оспорва размера на иска като прекомерно завишен, в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за лихва, включително относно началния момент на изчисляването й.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът посочва, че съгласно влязлото в сила споразумение по НОХД №7472/2018 г. на РС-Пловдив водачът К. виновно е извършил противоправно деяние, като при управлението на специалния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, с което е предизвикал настъпването на процесното ПТП, довело и до увредите на ищеца. Съдът преценява, че е неоснователно, недоказано възражението на ответника за наличие на допринасяне от страна на ищеца за настъпилия резултат като е скочил от стъпенката на автомобила и с това се е увредил, а според заключението на САТЕ при такъв механизъм биха се получили различни травми и най-вероятен е именно описаният от 4 ищеца в исковата молба механизъм – кракът му е бил притиснат от стъпенката на автомобила, която при удар в съседна сграда се е счупила.

Съдът преценява, че ищецът в резултата от деликта е претърпял неимуществени вреди с голям интензитет и продължителност, левият му крак е бил обездвижен за период от около година, според вещото лице ищецът е бил с патерици почти цяла година, като болките са били с изключително голям интензитет при удара и първоначалния период на престой в болничното заведение, а така също и след всяка от двете оперативни интервенции. Съдът установява, че болките са затихвали бално, като и понастоящем са налице остатъчни оплаквания от болка в съседни тъкани, които също се дължат на инцидента, ходенето на ищеца е самостоятелно, но е налице трайно накуцване поради увреждането на съседни тъкани, възстановителният процес е протекъл бално заради самия характер на травмата и мястото на увреждане, а не поради други причини, ищецът не е 100% възстановен и няма да бъде, тъй като според експерта при този вид травми има поне 15% невъзстановяване за цял живот.Съдът установява и че ищецът не работи и е с 90% трайно намалена работоспособност, част от която се дължи на процесната травма, както и че в периода на възстановяването, в който ищецът се е придвижвал трудно и с помощта на патерици, той е живеел сам и е имал множество неудобства и затруднения във връзка с обичайните ежедневни дейности, разчитал е изцяло на чужда помощ по отношение на придвижване, изхранване, изживял е негативни физически и психически усещания. Затова съдът преценява, че справедливото обезщетение за ищеца е в размер на 60 000 лв. Относно началната дата на дължимост на законната лихва съдът приема, че тя е 26.02.2020 г.-датата на предявяване на застрахователната претенция от ищеца, като следва да се присъди от датата, от която е поискано с исковата молба – 15.04.2020 г.

С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че неправилно съдът не е приел наличие на основание по чл. 51,ал.2 от ЗЗД поради съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, а именно на претърпените болки и страдания, защото съгласно приетата по делото СМЕ ищецът е получил закрито счупване на лявата голямопищялна кост и охлузване на кожата на същото място, бил е поставен интрамедуларен пирон и крайникът е бил имобилизиран, вследствие на което ищецът е бил обездвижен за около един месец, след това е започнал да се движи, използвайки патерици, оплаквал се е 5 от болки в областта на лявото коляно, като експертът е установил, че тези болки биха отшумели, ако са били проведени амбулаторно или санаториално физиотерапевтични процедури, а не е изваден и интрамедуларния пирон, което също причинява дискомфорт на пострадалия, липсват данни за провеждането на рехабилитация или възстановителни мероприятия, а се е установило, че след свалянето на гипсовата имобилизация винаги се назначава рехабилитация, което и в случая е направено съгласно писмените доказателства по делото и непровеждането на такава се дължи изцяло на избора на пострадалия и ако е била проведена такава ищецът е нямало да търпи толкова силни болки и страдания. Твърди и че размерът на присъденото обезщетение е неоснователно завишен, защото е установено съгласно доказателствата, че степента на намалена работоспособност е определена след претърпян инфаркт на миокарда през 2018 г. без причинноследствена връзка с процесното събитие, поради което не би могло да ангажира отговорността на застрахователя. Твърди, че окръжният съд не е обсъдил при постановяването на решението всички обстоятелства, които се преценяват за определяне на справедливото обезщетение – възрастта на пострадалия към момента на произшествието, цялостното отражение на събитието върху здравето и живота му, броя и характера на получените травми, интензитета и продължените по повод на тях болки, страдания и неудобства, обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, размера на МРЗ към момента на настъпване на процесното събитие. Затова моли решението на бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, евентуално, да бъде присъдено обезщетение в значително по-нисък размер.