Решение № 1515 от 04.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1515 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20235300501293 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Т. Т., ЕГН:

**********, чрез адв. М. Г. – ПАК, против решение № 459 от 02.02.2023 г., постановено по гр. дело № 5219/2022 г. на Районен съд – Пловдив, XXIII гр. състав, в частта му, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу ответницата Т. З. С. (към момента на постановяване на решението – И.), ЕГН: **********, за заплащане на парична сума в размер на горницата над 50 лева до 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на извършено на 25.10.2020 г. от ответницата спрямо ищеца непозволено увреждане, както и искането му за заплащане на законна лихва за забава върху отхвърлената част от иска.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна чрез редовно упълномощен представител, при наличие на правен интерес, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт. На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК въззивникът е освободен от внасяне на държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. По-конкретно, счита, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, за 1 което се излагат подробни съображения. Също така по отношение на съществените нарушения на процесуалните правила жалбоподателят намира, че съдът е подходил предубедено и не е тълкувал обективно и всестранно доказателствата по делото, а е придал доказателствена стойност на обясненията на страната, каквато те нямат.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да уважи предявения иск в пълния му размер от 3500 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от въззиваемата Т. И. не е постъпил.

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа въззивната жалба. Подчертава, че счита решението на първата инстанция за напълно необосновано относно размера на обезщетението, присъдено в полза на г-н Т.. Представя и писмени бележки по съществото на спора.

В открито съдебно заседание въззиваемата чрез процесуалния си представител адв. А. оспорва въззивната жалба. Сочи, че определеният от районния съд размер на обезщетението отговаря на принципа за справедливост.

Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че проверяваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Следва да се премине към проверка на неговата правилност.

Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД от А. Т. Т. против Т. З. С. (към настоящия момент И.) за заплащане на сума от 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и душевни страдания, срам и психически дискомфорт, вследствие на извършено на 25.10.2020 г. от ответницата спрямо ищеца физическо и словесно посегателство, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.10.2020 г., до окончателното й заплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 25.10.2020 г., докато упражнявал служебните си задължения като полицейски служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Пловдив, констатирал неправилно паркирал автомобил на бул. „** *“. Докато пишел фиш за глоба, към мястото се приближила ответницата и след известно време започнала да рита полицейския автомобил и да ругае ищеца и неговия колега П. П. с обидни нецензурни думи, също така нанесла удар с крак върху гърдите на А. Т. и го одраскала. Вследствие на случилото се ищецът изпитвал физическа болка в областта на гърдите. Чувствал се обиден. Унизен бил, че станал обект на подигравки от колегите си, че е „набит от жена“.

2

Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК е оспорила размера на предявения иск, акцентирала е върху факта, че след процесния инцидент е задържана от полицията и са й нанесени телесни увреждания при задържането. Оспорва случилото се да е довело до твърдените вреди за ищеца.

Първоинстанционният съд е уважил иска за 50 лева, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 3500 лева, го е отхвърлил. Това е сторено по съображения за недоказаност на интензитета и продължителността на болките и страданията на А. Т., които да съответстват на искания паричен еквивалент.

Въззиваемата Т. И. е осъдена с одобрено от съда споразумение по чл.

381 от НПК, обективирано в протокол № 1851 от 14.03.2022 г. по НОХД № 7987/2021 г. на РС – гр. Пловдив, III нак. състав, за това, че на 25.10.2020 г. в гр. Пловдив виновно е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред: полицейския служител А. Т. Т. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр.

Пловдив, изразяващо се в ритане и бутане на полицейския служител, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и изключителна дързост – на публично място пред множество граждани нанесла удари с крак на служебен полицейски автомобил и крещяла обидни нецензурни изрази към въззивника и негов колега („***! Ще **!“ ) – престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и за това, че на същата дата виновно е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузии на гръдния кош и корема и драскотини по пръстите на дясната ръка, което причинило болки и страдание без разстройство на здравето на А. Т. Т. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. На основание чл.

383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от престъплението, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно, съдът е обвързан да приеме за установено, че на 25.10.2020 г.

Т. И. е произнесла по адрес на А. Т. обидни квалификации и изрази, както и че му е причинила контузии на гръдния кош и корема и драскотини по пръстите на дясната ръка, довели до болка и страдание.

От амбулаторен лист № 6186 от 26.10.2020 г. се установява, че А. Т. изпитва болка в гръдния кош при палпиране и дишане.

От болничен лист № Е2***, издаден от „АПМП-ИП д-р Р. Т. Н.“ към горепосочения амбулаторен лист, се установява, че за периода от 26.10.2020 г. до 08.11.2020 г. А. Т. е бил в отпуск поради временна неработоспособност с диагноза „Други неуточнени травми на гръдния кош“.

3

От показанията на разпитания пред районния съд св. П. П., който има преки лични впечатления от състоянието на г-н Т. след инцидента на 25.10.2020 г., а и кореспондират с останалите доказателства по делото, се установява, че въззивникът се е оплаквал от затруднено дишане и болки в гърдите, а освен това се чувствал обиден и унизен от думите и действията на ответницата.

Господин П. посочва, че в негативен аспект се променил социалният живот на А. Т. – отказвал да излиза при покани от свидетеля. От показанията на разпитания пред въззивния съд св. Т. Д., които Пловдивският окръжен съд кредитира в цялост за лично възприетите от него факти от действителността, се установява обаче, че причината г-н Т. да се изолира от колегите си („А. като унизен ми се струваше тогава и аз го попитах какъв е проблемът, защото спря да идва на служебните събирания.“) е, че те след процесния инцидент са му се подигравали: „Попитах го защо не идва, а той ми отговори: „Защото всички ми се смеят и ме бъзикат за това нещо“.

Свидетелят споделя, че лично е възприел техни колеги да се подиграват на въззивника по повод това, че „… жена го е набила“. Тези обстоятелства обаче не са в причинна връзка с поведението на Т. И., а касаят поведение на трети за настоящото производство лица, което не може да бъде вменено във вина на въззиваемата.

Показанията на разпитания в първоинстанционното производство св. С.

С. се отнасят до обстоятелства, които при липса на заведена насрещна претенция, остават извън предмета на гражданското дело, поради което съдът не основава изводите си за фактите на тях. Същото важи и за представеното с отговора на исковата молба съдебномедицинско удостоверение. Аналогично, обясненията на г-жа И., изслушани по почин на съда в първата инстанция, съдържат данни, които са неотносими към подлежащите на доказване правнорелевантни факти.

Въз основа на изложеното, въззивният съд намира, че се касае се до леки физиологични увреждания, които са причинили дискомфорт и болкови усещания на А. Т. със сравнително нисък интензитет. Няма данни г-н Т. да е страдал интензивно, да е била нарушена способността му да се обслужва сам.

Установява се, че продължителността на възстановителния период е около 14 дни – периода на отсъствието му от работа поради временна неработоспособност. Няма данни А. Т. да е претърпял усложнения или понастоящем да не е възстановен.

Засягането на чувството за чест и достойнство на А. Т. чрез отправяне на обиди и псувни от въззиваемата съставлява вреда. Единствено в показанията на св. П. се съдържат данни за негативното отражение на поведението на Т. И. в психиката на въззивника, което се е изразило в чувства на обида и унижение. Свидетелят обаче не установява психологическото страдание на А. Т. да е било интензивно, нито да е било много продължително, а напротив – св. Д. изрично посочва, че психологичното 4 неблагоразположение не оказало негативни последици върху способността на въззивника да изпълнява задълженията си в професионален аспект. При тези положения, а и като съобрази, че увреденото лице изпълнява служба по охрана на обществения ред, респ. отговаря на завишени изисквания за психическа стабилност и устойчивост, Пловдивският окръжен съд намира, че А. Т. е претърпял кратковременно психологическо страдание с относително нисък интензитет вследствие на отправените от г-жа И. по негов адрес обиди и нецензурни изрази.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Въз основа на гореизложените констатации за фактите Пловдвивският окръжен съд приема, че в случая са се реализирали всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Т. И..

Искът се явява доказан по основание.

Що се касае до размера на обезщетението за претендираните от А. Т. неимуществени вреди – при определянето му е необходимо да се следва принципът на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД: „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.“ Последователна е съдебната практика, която приема, че справедливостта не е абстрактен критерий, а е свързан с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се съобразят следните критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната.

Като взе предвид изложените по-горе в мотивите изводи за така цитираните изходни критерии, както и икономическите условия в страната, настоящият съдебен състав намира за несправедлив определения от районния съд размер на обезщетението – 50 лева. Основателни са оплакванията на жалбоподателя