Решение № 1007 от 08.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Русе, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520100037 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 26, ал.2 пр.5 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б. Г. М. срещу малолетния С. Д. К., представляван от законния си представител и негова майка В. М. К., в която се твърди, че във връзка с депозирана молба от ответника за приемане по опис на наследството на А. Г.а К. – негова баба и майка на ищеца, последният установил, че ответникът предявява собственически претенции по отношение на недвижим имот в гр. Русе, по *****, който имот бил придобит на името на починалата майка на ищеца, но в действителност бил единствено негова собственост, тъй като в годините били извършвани няколко сделки с имота, като бил прехвърлен последно на името на починалата А. К., но плащането на апартамента било извършено изцяло от ищеца, той бил негов едноличен собственик, а сделката, с която починалата му майка се легитимирала за собственик на жилището била симулативна, за което ищецът разполагал и с обратно писмо, удостоверяващо тази симулация.

По изложените съображения се моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, по отношение на ответника С.

1

Д. К., че ищецът Б. Г. М. е единствен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Русе, представляващ жилище – апартамент, находящ се в гр. Русе, ****, със застроена площ 57,57 кв.м., ведно с избено помещение № **, с площ 3,54 кв.м. и 0,479% идеални части от общите части на сградата, както и да се прогласи нищожността на Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № ***/2007г., на нотариус Г. Г., вписан в СВ Русе с вх. рег. № *** от 08.06.2007г., Акт № ***, том **, дело № ***/2007г., с който А. Г.а К. се легитимира като собственик на описания имот по изложените в исковата молба обстоятелства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита, че предявените искове са изцяло неоснователни, като се оспорва ищецът да е изключителен собственик на процесния имот. Оспорва се изложената от ищеца фактическа обстановка във връзка с придобиването на процесния имот, като се счита, че целта му е да лиши от наследство С. К.. Излагат се също така фактически обстоятелства относно промяната в собствеността на процесния имот и начина, по който е придобит от наследодателя на страните. Оспорва се и автентичността на представеното обратно писмо - както неговата дата, така и подписа на А. К.. По подробно изложените в отговора обстоятелства се моли отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Според представеното по делото удостоверение за наследници на А. Г.а К., поч. на 18.02.2025г., Б. Г. М. е неин син, а ответникът С. Д. К. неин внук, дете на втория син на наследодателката Д.Д. К., поч. на 11.07.2023г.

Според представените по делото доказателства относно собствеността на процесния имот, с нотариален акт №**, том **нот.дело №***/1978г. от 18.07.1978г. на Нотариус Ц. М., е удостоверено, че собственик на имота е А.

Г.а С., която го е придобила като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ.

С нотариален акт №***, том.*** рег. №*** дело *** от 23.04.2007г.на нотариус Г. Г., А. Г.а К., със съгласието на съпруга си Д. Й. К. е продала на ищеца Б. Г. М. процесния имот за сумата от 18000 евро.

На 23.04.2007г. Б. Г. М. е получил кредит от „Алфа Банк“ в размер на 18 000 евро, предоставени за закупуване на процесния имот срещу обезпечение – първа по ред ипотека върху имота.

2

С нотариален акт №**, том.V**рег. №*** дело *** от 08.06.2007г. на нотариус Г. Г., А. Г.а К., като пълномощник на Б. Г. М., договаряйки сама със себе си, на осн. чл. 38, ал.1 ЗЗД е продала на себе си процесния имот за сумата от 16 640,60 лв. С нотариалния акт е учредено пожизнено право на ползване върху имота в полза на Б. М. К. и Д.Д. К..

По делото е представено обратно писмо с дата 08.06.2007г., подписано от Б. Г. М. и А. Г.а К., с което двамата са посочили, че между тях липсва съгласие за сключване на договор за продажба на процесния недвижим имот, че сключената сделка с нотариален акт **, том.**рег. №*** дело *** от 08.06.2007г. на нотариус Г. Г. е симулативна, сключена с цел избягване на принудително изпълнение върху имота. Посочили са, че не желаят настъпването на правните последици от продажбата и нямат съгласие по сделката, която е абсолютна симулация и като такава е нищожна на осн. чл. 26 ЗЗД.

Според заключението на изготвената по делото почеркова експертиза, подписът положен от името на А. Г.а К. в обратното писмо от 08.06.2007г. е изпълнен от нея.

Според показанията на разпитания по делото свидетел Д. Й. К., съпруг на А. Г.а К. и баща на второто й дете Д.Д. К., процесният апартамент бил собственост на неговата съпруга, докато тя му го прехвърлила, а той поел разходите по изплащането му. Прехвърлянето станало преди повече от 15 години. В жилището останал да живее Б., заедно със семейството си.

Свидетелят винаги знаел, че Б. е собственик на жилището. През годините с майка му имали спорове относно давани пари, кредити, изплащане и пр. Б. изтеглил кредит от 18000 евро и тогава го задържали и влязъл в затвора.

Направил пълномощно на майка си. През 2009-2010г. Б. узнал, че майка му си е прехвърлила сама на себе си апартамента и отново се скарали. Тя се съгласила да му направи пълномощно той отново да си прехвърли апартамента. През последните години свидетелят знаел, че апартаментът е прехвърлен на Б. и той с майка си по този въпрос нямал разногласия. Имали обаче неуредени финансови отношения, като тя имала да му дава пари.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед предмета на доказване по двата предявени иска и тяхната обусловеност, съдът намира за необходимо да се произнесе първо по 3 предявения иск с правно основание чл. 26, ал.2 пр.5 ЗЗД.

Съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД, привидните сделки са нищожни и като такива не пораждат правни последици. При привидните договори няма намерение за обвързване от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде привидността. Действителното намерение може да е страните да не се обвържат въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение (относителна симулация). Привидността се отнася до третите лица, в които трябва да се създаде погрешна представа относно действителното правно положение, а не до страните по сделката, които са наясно, че същата няма правно действие. И в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя може да поиска разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), тъй като за разлика от привидната, относно дисимулираната сделка страните желаят последната да прояви своето правно действие.

Докато страните по симулираната сделка се съобразяват с действителните им правоотношения, не е необходимо да предприемат нищо по отношение на привидната сделка, тя е нищожна и не променя нищо в действителните им отношения. Когато нуждата от привидността отпадне, те могат да извършат явна сделка, с която да приведат привидните им отношения в съответствие с действителните. Когато обаче едната страна престане да се съобразява с действителните отношения, заинтересованата страна може да предяви иск за разкриването й. За целта тя се снабдява с обратно писмо – документ, с който другата страна удостоверява действителните отношения (той може да бъде съставен както преди, така и заедно или след извършването на симулативната сделка и във всички случаи има едно и също правно значение – доказва пълно симулацията).

В конкретния случай ищецът твърди абсолютна симулация и на това основание претендира прогласяване нищожността на покупко – продажбата на процесния имот, обективирана в нотариален акт **, том.**рег. №*** дело *** от 08.06.2007г. на нотариус Г. Г.. С представеното по делото обратно писмо доказва същата. Съобразно изложеното по-горе, правноирелевантно за спора се явява обстоятелството дали обратното писмо е подписано на посочената в него дата, преди или след сделката. Същото явно и несъмнено изразява действителната воля и на двете страни по сделката да не бъдат обвързани от правните й последици, а само да създадат привидност за трети страни и най4 вече за кредитори, който извод се потвърждава и от свидетелските показания на Д. К. и изявленията на двете страни, сочещи наличието на такива кредитори, наказателното преследване предприето към него момент срещу ищеца и задържането му в „Следствения арест“, а последствие и в затвор. Тези допълнителни обстоятелства косвено подкрепят извода за симулативност на сделката и мотива за сключването й. Неуспешното оспорване от ответната страна на подписа на наследодателката на страните под обратното писмо, води като последица извод за доказаност на предявения иск за нищожност на сделката.

Предвид нищожността на сделката от 08.06.2007г., то следва да се приеме, че тя не е породила прехвърлително действие и правото на собственост върху процесния имот по силата на предходното прехвърляне на имота с нотариалния акт от 23.04.2007 г. (неоспорен по делото) принадлежи на ищеца. Следователно и установителният му иск за това право също се явява доказан и следва да бъде уважен.

Съдът намира, че останалите представени по делото писмени доказателства и изложени във връзка с тях факти, нямат пряко отношение към предмета на спора и не следва да бъдат съобразявани при преценка основателността на исковите претенции. За същата от значение са горепосочените писмени доказателства, които дават достатъчно основание на съдът да се произнесе относно основателността на исковете.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК, в тежест на ответната страна следва да се възложат направените по делото разноски от бюджета на съда – 220 евро за вещо лице, както и държавна такса по двата иска в размер на по 219,71лв. за всеки или общо 224,67 евро.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №***, том.*** рег. №*** дело *** от 23.04.2007г.на нотариус Г. Г. с район на действие Районен съд – Русе (вх. рег. №***от 24.04.2007г., акт №**, том ***дело №***/07г. по описа на СВ – Русе), като привиден, по иска предявен от Б. Г. М. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** срещу С. Д. К. ЕГН**********, представляван от неговата 5 майка и законен представител В. М. К. ЕГН********** със съдебен адрес гр.

Русе, ул. „Църковна независимост“ №18.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. К.

ЕГН**********, представляван от неговата майка и законен представител В.

М. К. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ №18, че Б. Г. М. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Русе, представляващ жилище – апартамент, находящ се в гр. Русе, ****, със застроена площ 57,57 кв.м., ведно с избено помещение № **, с площ 3,54 кв.м. и 0,479% идеални части от общите части на сградата.

ОСЪЖДА С. Д. К. ЕГН**********, представляван от неговата майка и законен представител В. М. К. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул.

„Църковна независимост“ №18 да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумите 224,67 евро дължима държавна такса по уважените искове и 220 евро разноски направени от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6