Протокол № 394 от 04.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 394 гр. Пазарджик, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500269 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За жалбоподателят „М.“ ООД, редовно призован, се явява управителят Д.Н.. Явява се и процесуалният му представител адв. К., редовно упълномощен отпреди.

Ответникът ОБЩИНА П., редовно призован, законен представител не се явява. Явява се процесуалният му представител адв. Х. М., редовно упълномощен отпреди.

Адв. К.: - Да се даде ход на делото.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение рег. № 74/21.02.2026, постановено по гр.д.№425/2025г. по описа на РС - П. е отхвърлен предявения от „М.“ ООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Д.Г.“ №20, срещу Община П., с ЕИК *********, адрес: гр.П., ул.„Д.Е.“ №17, иск с правно основание чл.109 от 1

ЗС, за осъждане на ответника да премахне новоизградената рампа- скосена част на площадка пред входа на сграда с идентификатор ********** по КККР на гр.П..

Осъден е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „М.“ ООД, с ЕИК *******, да заплати на Община П., с ЕИК *********, сумата от 883,55 евро- разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „М.“ ООД, представлявано от Управителя Д.Н., чрез пълномощника му адв.Л. К..

Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като същото е необосновано, както е и постановено в нарушение на материалния и процесуални закони.

Приема се, че РС е установил правилната фактическа обстановка, но е възпроизвел правни изводи, които са в противоречие на доказателствения материал. Съдът е допуснал нарушение, като не е обсъдил в цялост доказателствата, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се, че основното съображение на първоинстанционният съд да отхвърли исковата претенция по чл.109 от ЗС е, че по делото не били ангажирани доказателства, от които да се установи втората предпоставка на чл.109 от ЗС- конкретни действия или поведение, с което се пречи на ищцовото дружество да упражнява безпрепятствено правото си на собственост. Изтъкнат е и довод, че за дружеството ищец съществува алтернативен безпрепятствен подход за влизане в сградата си, поради което не е налице пречене. В тази насока се е позовал на Тълкувателно решение №4/2015г. на ОСГК на ВКС. В тази насока се приема, че съдът е извършил неправилен прочит на указанията дадени от ВКС при решаването на казуси с правно основание чл. 109 от ЗС.

Според ВКС установяването на преченето на пълноценното упражняване на собственическите права, в случаите в които действията се изразяват в нарушение на строителните правила и норми, представляват по естеството си нарушения, от които следва преченето като фактическо състояние. В този смисъл не е необходимо ангажирането на доказателства, които да установяват в какво се изразява преченето. В контекста на разсъжденията си РС е приел, че пречене липсва, тъй като за ищеца има друга алтернативна възможност да влиза в сградата и те е, не като ползва въпросната рампа, а чрез площадката до рампата.

Твърди се, че въпросната рампа е изградена на место така, че захваща част от целия подход към единствения вход на сградата и с това пречи на влизането и излизането от сградата. Това е видно и от снимковия материал и от заключенията на вещите лица. Не е правилно да се приеме, че ако се ползва останалата част от подхода и стълбището, могло да се влиза безпрепятствено в сградата. Става въпрос производствена сграда и от този вход се извършва 2 товаро- разтоварната дейност по снабдяването с материали и суровини на производствения процес и изнасяне на готовата продукция.

Сочи се, че видно от заключението на вещото лице инж.Пецев стъпалата на изграденото стълбище към входа, на сградата не отговарят на изискванията, което води до невъзможност до безпрепятствено ползването и на това съоръжение от градската среда, т.е. затруднен е целият входно-изходен път към сградата.

Твърди се, че всяко смущаване правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита. Пасивно легитимирани по този иск са не само извършителите на нарушението, а и всяко трето лице, ако към момента на предявяване на иска поддържат противоправното състояние в имота. Визира се практика на ВКС.

Визира се, че ответник по настоящата претенция е именно Община П., защото вместо след реализирането на благоустройствените строителномонтажни работи в централната градска част на гр. П. да доведе до това градската среда да бъде не само по- красива, но и достъпна, то начина на реализирането на строителството довежда до създаваща риск за ползвателите й и пречене на ищцовото дружество пълноценно да упражнява правото си на собственост.

Приема се, че е налице е едно нетърпимо фактическо състояние, което следва да бъде преустановено.

Твърди се, че при иск по чл.109, ищецът носи тежестта да докаже по делото правото си на собственост и заедно с това действията на ответника, които неоснователно, противоправно и неправомерно му пречат да упражнява своето право в пълен обем.

Сочи се, че в ТР №31/06.02.1985 г. по гр.д.№10/1984 г. на ОСГК на ВС е прието, че ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика или трето лице, заинтересованият може да иска премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние. Това принципно състояние е възприето и в ТР № 4/2015 г. на ВКС. Целта на търсената съдебна защита е премахване на рампата, реализирана от ответника на границата между публичната общинска собственост и имота на ищцата, в нарушение на строителните правила и норми, която ответната община отказва да приведе в съответствие със строителните правила и норми.

Искането е да се отмени обжалваното решение и вместо него се постановите друго, с което се уважи иска, с правно основание чл. 109 от ЗС като основателен.

Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса – Община - П., представлявана от Кмета- Й.М., чрез 3 процесуалния му представител адв. Х. М..

Твърди се, че за да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не е доказано създаването на пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. В този смисъл се приема, че мотиви на районния съд са изцяло правилни.

В допълнение се визира, че процесната хипотеза действията на ответната община по изграждане на процесната рампа са основателни.

Счита се, че неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че изграждането на процесната рампа било неоснователно (незаконосъобразно).

Твърди се, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че изграждането на процесната рампа е извършено в рамките на законно разрешено строителство, за което са били издадени изискуемите от закона строителни книжа, като същите се цитират в отговора.

Приема се, че по отношение на процесната рампа е налице одобрен проект и издадено разрешение за строеж и тя представлява законно строителство. Ерго действията по нейното реализиране са основателни по смисъла на чл.109 от ЗС.

Този извод се потвърждава от следните писмени доказателства, които са приети, които са били представени с отговора на исковата молба и не са били оспорени от ищеца, като се посочват същите. Съответно се констатира и от двете приети по делото СТЕ.

Излагат се доводи относно в коя част не следва да се цени приетата по делото СТЕ, изготвена от в.л.Б.Г. и касаеща констатациите на вещото лице, че процесната рампа не отговаря на изискванията на техническите правила и норми, посочени в Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове, наричана по-долу за краткост Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021 г.

Коментира се, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесната рампа не създава пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

4

Искането е да се постанови решение, с което се отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да се присъдят на ответната община разноските за настоящото производство.

С въззивната жалба и постъпил на нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Адв.К.: - Поддържам въззивната жалба. Нямаме доказателствени искания.

Адв. М.: - Оспорвам въззивната жалба като неоснователна. Поддържам депозирания писмен отговор. Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. К.: - Ув. Окр. Съдии, моля да постановите съдебен акт, с който да уважите въззивната жалба и отмените първоинстанционното решение и решите делото по същество. Изложил съм подробно становище в писмени бележки, които моля да съобразите при постановяване на съдебния си акт.

Констатираното от нас игнориране на доказателствения материал от първоинстанционния съд относно фактическото пречене чрез поставяне на това съоръжение от Община П., не е съобразен и факта, изяснен от СТЕ, че тази инфраструктура не е съобразена със специфичните правила и норми, които регламентират поставянето на подобни съоръжения. Изисква се да има тактилна маркировка на тази рампа, за да помага на хората, които са незрящи и хора с намалено зрение, което в случая не е изпълнено, включително и парапета, включително и наклоните, включително и мястото, където е поставена. Това създава истинска пречка за хората, когато попаднеш в подобно съоръжение не можеш да възприемеш на практика неговите линии и оттам се създава чувството, че пречи. Представям писмени бележки и списък на разноски.

Адв.М.: - Ув. Окр. Съдии, моля да постановите решение, с което да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и да потвърдите като 5 правилно първоинстанционното съдебно решение. Моля да присъдите сторените разноски, за което представям списък за разноски, доказателства за извършването им, договор за правна защита, фактура и платежно нареждане.

По същество на спора това, което искам да кажа е, че съм написал подробен отговор на всички оплаквания във въззивната жалба, който изцяло поддържам.

Община П. е извършила облагородяване на публичните пространства, като за жителите на общината и тези, които са я посещавали резултата е повече от добър, бих казал отличен. Част от тази голяма инвестиция е финансирана с европейски средства съставлява и процесната рампа. Ако съдът погледне СТЕ-и по делото ще види, че тя е буквално пренебрежима, буквално е пониска от едно стъпало визуално, ако я възприемем по снимки. В този смисъл правилни са изводите на районния съд, че процесната рампа по никакъв начин не пречи на ищеца. По отношение на това дали рампата е в съответствие с нормативните изисквания, ищецът пропуска един много важен момент и той е, че процесната рампа е изпълнена съобразно проекта. За това има събрани писмени доказателства, извършени са проверки от РДНСК. Писмените доказателства са приети по делото, има и две технически експертизи, съгласно които тя е изпълнена съобразно проекта. Дали този проект отговаря на нормативите е съвсем друг въпрос. В случая проекта заедно с издаденото разрешение за строеж представлява двуименен административен акт, с който общината при реализиране на въпросната рампа е длъжна да се съобрази.

Колегата не е предявил по предвидения в ГПК ред инцидентен иск за съдебен контрол върху административен акт с разрешение за строеж и одобрени проекти. В този смисъл констатациите на вещите лица, за които съм изложил подробни аргументи защо не следва да бъдат кредитирани техните констатации, но независимо от това общината е изпълнила рампата съобразно това, което е имала като проект -екзекутивна документация към проекта относно местоположението на рампата и начина, по който следва да бъде изпълнена. В този смисъл след като няма такова оспорване нарочно направено в тази част това, което следва да се обследва е дали тя е изпълнена съгласно проекта. За да бъде уважен иска по чл.109 от ЗС, следва да има неправомерни действия и тези неправомерни действия трябва да пречат на ищеца.