Определение № 13142 от 17.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13142 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20261100505482 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение на „СИ АЙ ТИ“ ЕООД, ЕИК 17522286 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №5199, издадена на 19.02.2025г. по гр.д. № 69434/2024г. на СРС, 24 с-в.

Длъжникът поддържа оплаквания, че е узнал за заповедта за изпълнение на 11.02.2026г., когато е бил уведомен за наложен запор на банковата му сметка. Сочи, че връчването на заповедта за изпълнение не е било извършено редовно, защото в разписката връчителят е посочил, че на адреса няма обозначителни табели на търсената фирма, сградата е необитаема от почти 3 години, на адреса няма офис и служители на адресата, като се позовава на сведения от трети лица - съседен обект (аптека), а същевременно съдът с Разпореждане № 3335/09.01.2026 г. е приел, че заповедта е връчена на основание чл. 50, ал. 4 ГПК, а това създава наличие на противоречиви фактически констатации и правна квалификация: описаното от връчителя съответства на хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК (напускане/липса на офис), а съдът приема връчване по чл. 50, ал. 4 ГПК (наличие на канцелария на адреса, но липса на достъп/лице да приеме). Твърди, че в разписките липсвали ключови реквизити, защото не са посочени часове на посещенията, не е индивидуализиран източникът на сведенията (име/качество основание за знание), а е удостоверено единствено, че е „пуснат екземпляр“ в „обща пощенска кутия". Представя извлечение от кадастрална карта и снимков материал, като излага твърдението, че на адреса имало четири отделни входа и не ставало ясно, на кой точно от тях е лепено уведомлението. Счита, че в случая съдът с оглед липсата на връчване на заповедта на адреса на управление на дружество е следвало да извърши връчването й, чрез изпращане на посочения в ТРРЮЛНЦ имейл адрес. Претендира за разноски в настоящото производство.

1

Насрещната страна-заявител в заповедното производство с молба от 24.01.2025г. сочи, че заповедта за изпълнение е била връчена надлежно на длъжника, поради което възражението е неоснователно. Релевира възражението, че в случая редът за връчване на заповедта е бил именно този по чл.50, ал.4 ГПК и съдът правилно е констатирал редовното връчване в следствие на точно и коректно отразеното в разписката от призовкаря.

Намира, че вписването на телефон и e-mail в Търговския регистър не води до задължение за връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение чрез използването им от съда, защото ГПК изрично е посочил редът за връчване на съдебни книжа. Счита за невярно твърдението на длъжника, че връчването се осъществявало на електронен адрес съгласно чл. 38, ал. 2 от ГПК, защото видно от разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ГПК, връчването се извършва на посочения по делото адрес, а в конкретния случай то е изпълнено на него, а той е и официално вписаното седалище и адрес на управление на длъжника. Намира, че алинея 2 на чл. 38 от ГПК само предоставя възможност за връчване по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК, но страната следва да е дала изрично съгласие – чл. 38, ал. 3 и 4 от ГПК. За съда няма задължение да връчва по телефон или електронна поща, дори такива данни да са вписани в търговския регистър, тъй като чл. 42, ал. 3 от ГПК е диспозитивна норма, а не императивна норма. Предвид това сочи, че при неуспешно връчване на вписания адрес правилният ред за връчване е по чл.

50, ал. 4 от ГПК, т.е. чрез залепване на уведомление, а не търсене на контакт по телефон и/или имейл. В тази връзка се позовава на практиката обективирана в Решение № 34 от 15.05.2014 г. по т. д. № 4652/2013 г. на ВКС.

Претендира за разноски.

Софийският градски съд, ЧЖ VI-A състав, след като са запозна с фактите по делото и обсъди доводите във възражението, намира за установено следното:

Възражението е подадено в преклузивния едномесечен срок, с оглед твърденията на длъжника за датата на която е узнал за заповедта и представеното писмо от банката за наложен запор, от легитимирана страна, и е допустимо.

Разгледано по същество, е неоснователно.

Софийският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 69434/2024г. на СРС, 24 с-в, на 19.02.2025г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, чрез залепване на уведомление по реда на чл.50,ал.4 ГПК, считано от 29.10.2025г. на регистрирания адрес на управление на длъжника в ТРРЮЛНЦ.

Адресът е бил посещаван многократно. Първо на 24.02.2025г., когато призовкарят е констатирал, че на него няма обозначителни табели на дружеството, че сградата е необитаема от 3 години, че там няма офис и служители. След последващо разпореждане на съда регистрираният в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на длъжника отново е посетен от призовкаря на 01.10.2025г., 15.10.2025г. и 19.10.2025г., при което отново е констатирано, 2 че на място няма табели на фирмата, а по сведения на служител от съседен обект-аптека, сградата е необитаема от около 3 години и поради това, че не е намерил служител на дружеството, който да получи съобщението е залепил уведомление на входната врата на №87 и е пуснал екземпляр от него в обща пощенска кутия на същия адрес.

При тези данни съдът е констатирал редовността на връчването на заповедта за изпълнение съгласно чл.50,ал.4 ГПК и предвид липсата на подадено възражение срещу нея в срок, е разпоредил издаването на изпълнителен лист.

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато твърди, че е налице някоя от хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1 – т. 4 ГПК.

В настоящия случай длъжникът твърди, че заповедта по чл. 410 ГПК не му е била връчена надлежно, т.е. позовава се на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК.

Съгласно чл.50,ал.4 ГПК когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва.

Съгласно чл.50,ал.2 ГПК, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК , мястото на връчване на търговец е последният посочен в търговския регистър адрес. Процедурата по чл. 50, ал. 4 от ГПК се прилага в случаите, когато връчителят е посетил този адрес, но не е намерил достъп до канцеларията или не е намерил лице, което е съгласно да приеме съобщението. В тази хипотеза законът разпорежда залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като изрично уточнява, че второ уведомление не се залепва. Тази процедура е специална по отношение на общия ред за връчване на физически лица и не изисква извършването на три посещения на адреса в рамките на един месец. Достатъчно е връчителят да удостовери невъзможността за предаване на книжата при посещението си на регистрирания адрес, за да премине към залепване на уведомление Решение № 256 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 429/2017 г., II т. о., ТК.

Изключение от горното правило е въведено с чл. 50, ал. 5 от ГПК .

Връчването се извършва само на посочен от тях електронен адрес за следните категории лица: Кредитни и финансови институции; Застрахователни и презастрахователни дружества; Търговци, извършващи доставка на енергия, газ, пощенски, електронни съобщителни или ВиК услуги; Нотариуси и частни съдебни изпълнители. За всички останали търговски дружества (каквото е и дружеството-жалботодател), които не попадат в този списък, електронният адрес в търговския регистър може да бъде използван за връчване само при условията на чл. 38, ал. 2 от ГПК (ако страната е съгласна или е посочила такъв адрес пред съда), но това не е задължително условие за редовността на връчването чрез залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 от ГПК или 3 чл.50,ал.2 ГПК.

Когато процедурата по залепване е спазена и уведомлението е залепено точно на вписания в регистъра адрес, заповедта за изпълнение се смята за редовно връчена с изтичането на срока за получаването от канцеларията на съда чл. 47, ал. 5 от ГПК . Съдебната практика потвърждава, че ако търговецът е напуснал адреса си, без да впише нов, се прилага фикцията за редовно връчване по чл. 50, ал. 2 от ГПК , при която книжата директно се прилагат към делото Определение № 396 от 23.06.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1528/2014 г., II т. о., ТК.

Съдът намира, че възраженията на длъжника по отношение на редовността на връчването за неоснователни. Дали са били налице условията на чл.50,ал.2 ГПК или тези по чл.50,ал.4 ГПК в случая е без значение, защото от изяснените факти по спора, със сигурност в едната или в другата хипотеза връчването е било осъществено редовно, а в едномесечния срок по чл.414, ал.2 ГПК възражение от страна на длъжника не е било подадено.

Обстоятелството, че връчителят не е посочил върху разписката точният час на всяко едно от посещенията на адреса не рефлектира върху редовността на връчването, подобно изискване не е предвидено в закона, като в този смисъл е и Решение № 60133 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2333/2021 г., II г. о., ГК.

От представените от жалбоподателя снимки и извлечение от кадастралната карта не се установява, че сградата на бул. Ал.Александър Стамболийски №87 е с 4 отделни входа. От снимките е видно, че на партерния й етаж, освен единственият вход за горните етажи има и врати към празни търговски помещения. Това не означава, че е налице неяснота, къде точно призовкарят е залепил уведомлението и е пуснал екземпляр от него в пощенската кутия.

Предвид изложеното, съдът намира, че връчването на заповедта за изпълнение е извършено съобразено разпоредбите на чл.50 ал.1, 2 и 4 ГПК относно мястото и начина на връчване на съобщения и съдебни книжа на търговец, който е напуснал адреса си или е посочил несъществуващ такъв в търговския регистър, както и не поддържа офис или свой представител и пощенска кутия на този адрес, и освен това не е вписал нов адрес на управление в регистъра. Затова и първоинстанционният съд правилно е констатирал редовността на връчването и след изтичането на срока за подаване на възражение е разпоредил издаването на изпълнителен лист.

Предвид така установените факти, настоящият съд намира, че процесната заповед за изпълнение на парично задължение е била надлежно връчена на длъжника на основание чл.50, ал.2 и ал.4 ГПК, чрез залепване на уведомление, като възражението по чл. 423 ГПК не следва да бъде прието.

Предвид неоснователността на молбата в полза на насрещната страна следва да бъдат присъдени претендираните от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение с вх.№66905/02.03.2026г. подадено от „СИ АЙ ТИ“ ЕООД, ЕИК 17522286 срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №5199, издадена на 19.02.2025г. по гр.д. № 69434/2024г. на СРС, 24 с-в.

ОСЪЖДА „СИ АЙ ТИ“ ЕООД, ЕИК 17522286 да заплати на „ТК СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 205994371 сумата от 600 евро, представляваща разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5