Решение № 19565 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19565 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110122522 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника С. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ***********, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 124,87 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. София, ***********, периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 23,09 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 23.11.2023 г. и 0,06 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2021 г., начислено върху главница за дялово разпределение в размер на 2,87 лв., дължима за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2021 г. и погасена след падежа, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 20.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66355/2023 г. на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на 1 топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Твърди, че до имота на ответника, находящ се на адрес: гр. София, *********** е доставена топлинна енергия в размер на 124,87 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и, че е извършена услуга дялово разпределение без посочен размер и период. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 23,09 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.11.2023 г. Твърди също така, че ответникът е имал задължение за заплащане на възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. до 22.11.2021 г. в размер на 2,87 лв., която е била погасена на 22.11.2021 г. при падеж 31.07.2021 г., поради което претендира и обезщетение за забава в размер на 0,06 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. до 22.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.12.2023 г. до окончателното й погасяване.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В срока е постъпила молба от същия, с която заявява, че е погасил претендираните суми. С възражението по чл. 414 ГПК ответникът – длъжник е релевирал възражение за давност. В последваща молба от дата 04.07.2024 г. ответникът е оспорил дължимостта на сумите за топлинна енергия с доводи, че в имота не е потребявана топлинна енергия и поддържа възражението си за давност.

Извършеното плащане на претендираните суми е потвърдено от ищеца, но същият претендира изтеклата законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на плащането.

Конституираното трето лице – помага „Далсия Елвеко“ ООД в предоставения от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № **, том ХI, рег. № 13737, дело № 1847/2015 г., по силата на който ответникът С. Б. Ц. е придобил недвижим имот, представляващ Апартамент № *, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*** На 27.09.2017 г. ответникът е подал заявление-декларация до ищеца за откриване на партида за топлоснабдяване на придобития имот.

Представените е Договор от 17.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 5, вх. А, Б, В Г, Д и Е и третото неучастващо в спора лице - „Далсия Елвеко“ ООД (предишно наименование „МХ Елвеко“ ООД) за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 08.09.2002 г., както и Договор № Д-0-74 от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени обща фактура № 1013826317/31.07.2021 г. за сумата от 155,69 лв. след годишното изравнение, а след приспадане на извършените плащания с дължима сума 124,87 лв., справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение към м.

07.2021 г., както и изравнителна сметка и данни от главен отчет, изготвени от ТЛП.

Видно от приложените сертификати, уредите за дялово разпределение са от одобрен тип.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови 2 нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото е представено платежно нареждане от дата 23.05.2024 г. за сумата от 148,02 лв., наредено от ответника в полза на ищеца

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „МХ Елвеко“ ООД. Установено е, че в имота има монтирани 5 броя радиатори с ИРРО и един водомер, но през процесния период абонатът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имот и за битово гореща вода. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 206 куб.м. За процесния период абонатът е осигурил достъп, като главните отчети са подписани от абоната. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на топлинната енергия за процесния период е в размер на 155,69 лева и същата е начислена единствено за сградна инсталация.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

3

С оглед гореизложеното и след като съобразно представените по делото писмени доказателства съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период. Следователно ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик на процесния имот и между страните е налице валидно облигационно правоотношение, като същият дължи цената на доставена топлинна енергия и другите задължения във връзка с доставката й.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.