Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2730 от 30.04.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 370/2018
Вид
Решение № 2730
Подписан
30.04.2020
В сила
30.04.2020
Състав
ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.13,ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18 ,ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.19 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5,ал.1,т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5,ал.1,т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 , ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.32,ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.57,ал.2 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

№..………..….., гр.София, 30.04.2020г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Мл.съдия

Боряна Петрова при участието на секретаря Таня Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 370 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258

– чл.273 от ГПК

.

Обжалва се решение под № 251479 от 27.10.2017г. на СРС, 140 състав, постановено по гр.дело № 60341/2016г., в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от И.И.В. срещу Р.К.Б. искове с правно основание чл.45 ЗЗД , както следва: 1/ за сумата от 3 350,00лв.

, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от извършено от ответницата нарушение на правото на ищеца на семеен живот с дъщеря му Д.И.В. в периода 20.11.2014г.- 20.10.2015г., като го е лишила противоправно и виновно от правото да живее с детето, да се вижда с него, злепоставила го е пред детето, нарушила е правото му да се движи спокойно в резултат на подадена неистинска декларация по чл.9 от ЗЗДН и молба за защита от домашно насилие, по която е образувано гр.дело № 63585/20014г. на СРС, 91 състав, ведно със законната лихва от 26.10.2016г.- до окончателното изплащане и 2/ за сумата от 500,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ , претърпяни от ищеца вследствие на задържането му на дата 09.12.2015г. на основание използвана от ответницата заповед за незабавна защита, издадена по гр.дело № 63585/2014г. на СРС, 91 състав, която към датата на задържането е била обезсилена по силата на закона, ведно със законната лихва от 26.10.2016г.- до окончателното заплащане.

Решението в горепосочената част се обжалва от ищеца по делото И.И.В..

Въззивникът поддържа доводи за немотивираност на обжалвания съдебен акт, както и за незаконосъобразност и неправилност на изводите на първата инстанция, с които е обоснована неоснователността на предявените искове. Намира за незаконосъобразен и неправилен извода на СРС, с който е прието, че не е налице противоправно поведение на ответницата,доколкото при доказаната неавтентичност на декларацията по чл.9 от ЗЗДН ищецът има правото да търси правата си срещу държавата по реда на ЗОДОВ. Моли настоящата инстанция да съобрази факта, че от първоинстанционния съд въобще не е разгледано твърдението му за злоупотреба с право, реализирано от ответницата с подадената молба по ЗЗДН, чрез използване на неистински документ- декларацията по чл.9 от ЗЗДН, като целта на търсената защита по реда на ЗЗДН при липса на доказано домашно насилие е била неправомерна- ищецът като баща да бъде отстранен от живота на детето. Твърди, че издадената от съда заповед за защита е в съответствие със заявеното от молителката –ответник по настоящото дело в производството по ЗЗДН, поради което неправилен е изводът на първата инстанция , че правата му на баща са били ограничени в резултат на акт на правораздавателната власт-заповедта за защита, поради което и държавата носи отговорност за вредите по реда на ЗОДОВ. Моли настоящата инстанция да съобрази факта, че правата на малолетното дете в рамките на производството по ЗЗДН са упражнявани от ответницата като законен представител на детето и именно в това й качество тя е злоупотребила с права в нарушение на чл.3 от ГПК. В тази връзка се позовава на съдебна практика. Счита, че по делото е доказана причинно-следствената върху между противоправното поведение на ответницата, изразяващо се в злоупотреба с предоставените права по ЗЗДН и претърпяните от него неимуществени вреди,която връзка правилно е установена от първата инстанция, като е прието за доказано, че върху детето се въздейства отчуждаващо спрямо него като баща. Въззивникът-ищец поддържа неправилност и на извода на първата инстанция, с който е прието, че не ответницата – майка на детето, а бабата на детето е представила на 09.12.2015г. заповедта за незабавна защита от 20.11.2014г. на 91 състав на СРС.

Твърди, че от представената по делото докладна записка на И.Н.с дата 09.12.2015г. /входирана на 10.12.2015г./ е видно, че

„са му представени 2 заповеди“ от двете присъстващи- бабата на детето Д. Сечанска и ответницата- Р.Б., които са му заявили: „те ни чакаха пред детската градина“. Счита за очевидно, че след като „те „ са чакали полицията, очевидно „те“ са подали и сигнала до полицията. Възразява, че неправилно е интерпретирана от първата инстанция негова /на въззивника-ищец/ реплика

„като пряко потърпевш от действията на тъщата“, тъй като е имал предвид факта, че е бил блъснат от тъщата при падането му на земята с детето в ръце. Въззивникът-ищец твърди, че след като в докладната записка и заповедта за задържане от 09.12.2015г. изрично е записано, че е задържан на основание заповедта за защита от 20.11.2014г., доколкото от тази защита може да се ползва само лицето, в чиято полза е издадена, а това е ответницата, това потвърждава факта, че заповедта е използвана на посочената дата именно от ответницата. Намира за неправилна интерпетацията от първата инстанция на показанията на св.И., че „бабата е размахвала заповедта“, като моли настоящия съдебен състав да съобрази, че той не би бил задържан, ако ответницата не е присъствала по същото време. Моли настоящата инстанция да кредитира показанията на св.С., като почиващи на нейни преки и непосредствени впечатления, която потвърждава, че ответницата е дошла на място и е донесла заповедта за защита . Твърди, че показанията на св.С.относно този факт се подкрепят от докладната записка на полицая И.Н., заповедта за арест, протокола за обиск и декларацията за запознаване с права. Въззивникът-ищец твърди, че ползването от страна на ответницата на обезсилената заповед за защита е целяла единствено той да бъде злепоставен. Поддържа, че от събраните по делото доказателства /показанията на св.И.И.и св.М.С./ се установяват вредите, причинени му в резултат на противоправните действия на ответницата, а именно- правото му на семеен живот с детето по смисъла на чл.8 от ЕКЗПЧОС , гарантирано му от чл.32,ал.1 от Конституцията на РБ и чл.3 от СК. На последно място, поддържа, че от ответницата, в съответствие с носената от нея доказателствена тежест, не е опровергана презумпцията за вина по ал.2 на чл.45 от ЗЗД. Твърди, че претендираното обезщетение е в минимален размер. С изложените доводи, подробно развити във въззивната жалба, ищецът мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна,

Р.К.Б., оспорва въззивната жалба като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и правилно. Подробни аргументи в подкрепа на заявеното становище развива в писмения отговор на въззивната жалба и писмени бележки на процесуалния й представител –адв.Н.С..

Твърди, че правилно с обжалваното решение е прието, че със заявеното от нея искане по ЗЗДН е упражнено едно законоустановено право. Поддържа, че в хипотезата, при която бъде отменена заповедта за защита, за вредите, причинени на лицето срещу което е издадена заповедта следва да отговаря Държавата, а не лицето, по молба на което е било образувано делото, както правилно е приела и първата инстанция. Ето защо, счита, че по делото не доказано реализирано от нейна страна противоправно поведение. Възразява, че от ищеца не са доказани извършени от нея противоправни действия на датата 09.12.2015г., тъй като самият ищец признава, че трето , неучастващо в процеса лице, е представило заповедта за защита и този факт е потвърден от св.И.- свидетел на самия ищец. Поддържа, че правилно от първата инстанция не са кредитирани показанията на св.С.като противоречащи на признанието на самия ищец и на показанията на св.И.. Счита, че както показанията на св.С., така и на св.И., не следва да бъдат кредитирани и по реда на чл.172 от ГПК, като се има предвид отчетена очевидната заинтересованост на тези свидетелки , които са били процесуални представители на ищеца по други дела. На последно място счита, че правилно от първата инстанция е прието за недоказано осъществено от нея противоправно поведение на датата 09.12.2015г. Възразява, че тя не следва да отговаря за задържането на ищеца от органите на МВР, които са упражнили законовите си правомощия по ЗМВР, като поддържа, че единствено държавата може да носи отговорност по реда на ЗОДОВ за осъществяване на властническата принуда. Заявява искане за присъждане на разноските по делото за въззивното производство.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявени от И.И.В. срещу Р.К.Б., како следва: 1/ за сумата от 3 350,00лв., претендирана като обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вреди в периода 20.11.2014г. – 20.11.2015г. - болки и страдания от нарушаване правото му на семеен живот с малолетното му дете Д.И.В., чрез лишаване му от правото да вижда детето и да живее с него, поради злепоставяне пред детето, чрез причиняване на обида и срам от опетняване на личността и доброто му име в обществото, нарушаване на правото му на свободно придвижване, всички неимуществени вреди като пряка последица от използвана от ответницата неистинска , неавтентична декларация по чл.9 , ал.3 от ЗЗДН и изнасяне на неистински твърдения в молбата , подадена по гр.дело № 63585/ 2014г. на СРС, 91 състав, представляващи злоупотреба с права, като въз основа на неистинския документ- декларацията по чл.9 ,ал.3 от ЗЗДН е издадена заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН по посоченото дело и 2/ за сумата от 500,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди – обида , унижение, лишаване от свобода и третиране като престъпник, опозоряването пред детето, както и опорозяването пред персонала на детската градина на детето, изпитване на чувство на безсилие от незаконно набеждаване, изпитван „срам“ от посочването му като престъпник от ответницата, всички тези неимуществени вреди претърпяни на датата 09.12.2015г. в резултат на използвана от ответницата заповед за незабавна защита по ЗЗДН, която към посочената дата е била отменена с влязло в сила съдебно решение.

Първоинстаниционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от малолетното дете Д.И.В., действаща чрез своя баща и законен представител И.И.В. срещу Р.К.Б. – за сумата от 3500,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди-претърпяни болки и страдания от ищцата от нарушаване правото й на семеен живот с баща й И.В. в резултат на подадена неистинска , неавтентична декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН от ответницата и изнасяне на неверни твърдения от ответницата в молбата, подадена по гр.дело № 63585/2014г. на СРС, 91 състав, въз основа на която е издадена заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН по гр.дело № 63585/2014г. на СРС, 91 състав, е влязло в сила, като необжалвано.

С първоинстанционното решение в обжалваната част на отхвърлените искове по чл.45 от ЗЗД от ищеца И.И.В. е прието ,че в рамките на процесния период от време

20.11.2014г.- 20.10.2015г. срещу ищеца е била действаща заповед за закрила от домашно насилие от 20.11.2014г., издадена по гр.дело № 63585/2014г. на СРС , 91 състав. Първоинстанционният съд е приел, че в хипотезата, при която заповедта за защита от домашно насилие е отменена като правораздавателен акт , държавата носи отговорност по реда на ЗОВОДВ за вредите , които са резултат от ограничаване правата на лицето, срещу което е била издадена заповедта за защита от домашно насилие, а не лицето, по чиято молба е образувано делото.