Решение № 255 от 06.07.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20211800100708 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. В. ЯНК. срещу Софийския районен съд и Софийския градски съд.

Ищецът твърди, че предявил пред Софийския районен съд искове, които следвало да се разгледат по реда на бързото производство – чл. 310 и сл. от ГПК. По тях било образувано гр.д. № 24335/2015 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав. Пред този съд, обаче, производството по делото продължило повече от три години и половина. Постановеното първоинстанционно решение било обжалвано, като по жалбата било образувано в.гр.д. № 15740/2018 г. по описа на СГС, IV-Б състав. Въззивният съд уважил предявените искове, но делото продължило почти 2 години. По подадена касационна жалба, делото било администрирано до ВКС, където приключило окончателно след 3 месеца с определение № 809/21.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 2360/2020 г. по описа на ВКС, IV-то ГО.

Ищецът сочи, че по този начин общата продължителност трудовото дело била 5 години, 7 месеца и 16 дни, от които особено съществен дял имат производствата пред СРС и СГС, поради което счита, че тези съдилища му дължат обезщетение за забавянето.

Поддържа, че бил сезирал Специализираното звено към Инспектората на Висшия съдебен съвет по глава III “а” от ЗСВ - за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 24335/2015 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав. Специализираното звено извършило проверка, за която съставило констативен протокол от 29.04.2021 г., с който е констатирало забавяне на производството и е определило обезщетение в размер на 2900 лв.

Ищецът заявява, че не приел така предложеното обезщетение, тъй като го намира за занижено, символично и дори подигравателно. Счита, че по този начин се изпълнява предпоставката по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ за претендиране на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по съдебен 1 ред. Твърди, че същите са значителни и че са търпени продължително време, през което той изпитвал несигурност за крайния изход на делото, а това го тормозело и го натоварвало психически. Бил изгубил доверие в съда и неговата ефективност. Постоянно се чувствал потиснат и притеснен. Изтъква, че, през дългия период на разглеждане на делото, здравословното му състояние също се влошило, като през лятото на 2020 г. бил преосвидетелстван от ТЕЛК, като процентът на трайно намалена работоспособност бил увеличен от 60 на 75 %. Отделно от това, дълго време бил и без трудови доходи и нямал възможност да се грижи за семейството си, което повлияло негативно на семейните му отношения и увеличило стреса, който изживявал. Счита, че са налице предпоставките по чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за нарушаване на правото му да се разгледа делото в разумен срок. Цитира практика на ЕСПЧ относно основните критерии за определяне на обезщетението. Моли съда да осъди солидарно ответниците да му заплатят сумата от 12800 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от нарушение на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 24335/2015 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав, ведно със законната лихва, считано от датата на приключването му (21.12.2020г.) до окончателното изплащане на вземането.

С допълнителна молба уточнява, че размерът на претендираното обезщетение е 25034,62 лв., а като основание за солидарното осъждане на ответниците сочи разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ. Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

Преписи от исковата молба с доказателствата са връчени на ответниците, и в срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори, с които се оспорва предявения иск.

Ответникът Софийски градски съд намира за недоказано твърдението на ищеца, че не бил приел предложеното му от министъра на правосъдието обезщетение в размер на 2900 лева, чието доказване е в тежест на ищеца.

Оттук прави извод, че предявеният иск е недопустим. По същество оспорва предявения иск по основание и размер. При възприемане на принципно цитираните от ищеца критерии относно основателността на обезщетението и неговия размер, счита, че СГС не е допуснал нарушение на изискването за разглеждане и решаване в разумен срок на в.гр.д.№ 15740/2018 г. Намира, че трудовоправният спор, за чието забавяне ищецът претендира обезщетение, се е отличавал с висока фактическа и правна сложност. Поддържа, че понятието „разумен срок“ не е равнозначно на „кратък срок“, като цитира практика на ЕСПЧ в този смисъл. Счита, че отделните процесуални действия на съда нямали самостоятелно значение за преценката относно разумността на срока, като дори неспазването на процесуалните срокове по вътрешното право не винаги обуславяло извод за неразумна продължителност на производството, тъй като от значение била само общата му продължителност. Изтъква и високата натовареност на СГС и насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание на първата възможна дата след съдебната ваканция. Позовава се на чл. 329 от ЗСВ и на обявената в страната извънредна епидемична обстановка от 13.03.2020 г. Оспорва, ищецът да е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и причинната им връзка с действията и бездействията на СГС. Сочи, че по време на висящността на процесното гражданско дело ищецът Д.Я. е бил същевременно страна и по друго висящо съдебно производство, което има за предмет обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на допуснато от 2 работодателя му дискриминационно отношение (гр.д. № 2706/2019 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, респ. като в.гр.д.№ 11516/2020 г. по описа на СГС, ГО, IV-E въззивен състав). Твърди, че по това производство се претендира обезщетение за вреди, идентични с процесиите, но причинени от действието на друг правопораждащ фактически състав. Счита, че човешката личност е единна, и въздействието на множество фактори, които не могат да бъдат отграничени един от друг, прекъсва причинния процес, респ. намалява интензитета на засягането, а е допустимо да не се присъжда обезщетение, щом не се установява да са търпени вреди. Изразява становище, че повишеният процент на загуба на работоспособност не се намира в причинна връзка е продължителната висящност на гр.д.№ 24335/2015 г. на СРС и в.гр.д.

№ 15740/2018 г. на СГС, а се дължи на придружаващи заболявания на ищеца.

Оспорва иска по размер, като счита, че претенцията за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост, установен с чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва претенцията за законна лихва, вкл. в случай на уважаване на иска, тъй като ищецът не бил приел предложеното му обезщетение и така се поставил в забава като кредитор, като в този смисъл цитира Решение № 30 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о. на ВКС. Присъединява се към искането на ищеца за прилагане на гр.д.№ 24335 по описа за 2015 г. на СРС.

Не възразява да се приемат част от представените с исковата молба доказателства, нито срещу искането за събиране на гласни доказателства.

Прави доказателствени искания. Моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу СГС иск. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Счита, че в полза на ищеца разноски не следва да бъдат присъждани, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът Софийски районен съд оспорва предявения иск. Акцентира върху критериите и предпоставките за уважаване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, изведени от нормативната уредба и практиката на ЕСПЧ. Сочи, че разумната продължителност на производството се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно найбързо да получи решение от една страна, и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството – от друга страна.

Счита, че следва да се отчита евентуално съпричиняване от страна на ищеца за евентуално установено забавено разглеждане на делото. Подчертава, че Софийският районен съд с едно от най- натоварените в страната съдилища.

Изтъква действията, предприети по отношение на председателя на СРС, 73-ти състав, с оглед дисциплинирането му за спазване на сроковете за разглеждане и решаване на образуваните пред него дела (дисц. дело № 26/2017 г., довело до налагане на дисциплинарно наказание „забележка"). Изразява становище, че част от претендираните от ищеца неимуществени вреди са недоказани, респ. не са пряка и непосредствена последица от продължителността на производството по гр.д. № 24335/2015 г. на СРС, 73 състав. Оспорва размера на обезщетението в светлината на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за присъждане на мораторно обезщетение, като сочи, че ищецът е отхвърлил направеното му предложение за заплащане на обезщетение в административното производство пред Министъра на правосъдието, с което се е поставил в забава като кредитор и така е освободил длъжника от неговата забава. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Не възразява срещу представените от ищеца доказателства и направените доказателствени искания. Представя препис- извлечение от регистъра на дисциплинарните 3 производства по Закона за съдебната власт срещу съдии за 2017 г.

В първото открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ю., е поддържал исковата си молба, и е оспорил възраженията на ответниците.

Подчертава, че в настоящото производство претендира обезщетение за вреди, претърпени след уволнението на доверителя му, и във връзка с бавното правосъдие, което е получил по делото за оспорване на уволнението си като незаконно. Представя списък на разноските.

В открито съдебно заседание ответникът Софийски градски съд се представлява от съдебния помощник С. Р., която поддържа отговора на исковата молба и изложените в него възражения.

В открито съдебно заседание по делото ответникът Софийски районен съд моли съда да отхвърли иска на Д.Я. като неоснователен и недоказан, по аргументи, изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски.

Представя писмена защита, с която поддържа, че ищецът не бил доказал настъпването на претендираните от него неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от прекомерната продължителност на производството по гр.д. № 24335/2015г. на СРС. Изтъква, че делото се е характеризирало с фактическа и правна сложност, наложила събирането на множество доказателства в хода на процеса. Действията на съдебния състав били съобразени с необходимостта от осигуряване на правилно провеждане на производството и законосъобразното решаване на правния спор. Сочи, че разумната продължителност на делото не винаги е кратка. Прави извод, че в случая делото не е продължило извън разумния срок. Оспорва достоверността на показанията на св. Я.а – съпруга на ищеца и ги съпоставя с останалите събрани по делото доказателства. Подчертава, че през процесния период ищецът е бил страна и по друго съдебно производство, което също било предизвикало отрицателни емоции и напрежение. Като допълнителен източник на неприятни преживявания изтъква и сериозния здравословен проблем на едно от децата на ищеца. Позовава се на съдебна практика на ЕСПЧ, съгласно която е възможно, дори при установена неразумна продължителност на съдебното производство, да не се присъди обезщетение за неимуществени вреди, ако страната не докаже, че е претърпяла такива.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание представителят на прокуратурата, като контролираща страна, счита, че искът е допустим и частично основателен.

Сочи, че е налице известно забавяне на делото пред СРС, по което Я. е бил ищец. Намира, че, следва да се отчете трудовоправния характер на спора, който съобразно ГПК следва да се разглежда като бързо производство.

Позовава се на съдебна практика, съгласно която е налице оборима, но силна презумпция, че забавянето на производството причинява неимуществени вреди. Моли съда, при постановяване на съдебния акт да съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.