Решение № 3994 от 24.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3994 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100507799 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 4737 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 8431/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 38-и състав, е отхвърлен изцяло иска на „Ню Сън Травел“ ООД за признаване за установено, че „Флай Инс“ ООД дължи на „Ню Сън Травел“ ООД сума в размер 5494,59 BGN , представляваща главница за неправомерно задържана сума за периода след 21.02.2020 г.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1389,60 лева.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, свързани с изготвяне на доклада по делото, като не е описал тезите и твърденията на всяка от страните и не е разпределил доказателствена тежест. Поддържа, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за приемане на една или друга теза на страните, което само по себе си води до неправилност на постановеното решение и налага неговата отмяна. Сочи, че видно от приложената по делото електронна кореспонденция, страните са изменили сключения помежду им договор и са постигнали съгласие платената от ищеца процесна сума, но неусвоена от ответника при предоставяне на услуги по хотелско настаняване, да бъде използвана за бъдещи резервации на ищеца в хотела, опериран от ответника. Поддържа, че първоинстанционният съд е основал решението си на разпоредбата на чл. 306, ал. 5 ТЗ, поради което е приел, че анексът за ценообразуването по договора, а и самият договор, са прекратени с подписването на споразумението за прекратяването от двете страни.

Същевременно съдът не бил съобразил изричната уговорка между страните относно усвояването на процесната сума за бъдещи резервации в хотела. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е 1 изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият ответник поддържа, че във въззивната жалба липсват конкретни доводи и твърдения, относими към предмета на спора и посочващи в какво точно се изразява неправилността на постановения съдебен акт.

Възразява срещу оплакването на въззивника, че съдебният акт е постановен при липса на мотиви. Акцентира върху това, че в анекса изрично е посочено, че авансово платените вноски гарантират съответния брой помещения и не подлежат на връщане или приспадане от бъдещи задължения. Сочи, че подписаното споразумение за прекратяване на анекс № 1 от 18.02.2020 г. има действие за в бъдеще от момента на подписването, поради което дължимите и платени авансови вноски не подлежат на връщане. В тази връзка и в чл. 5, ал.

5 от договора било посочено, че платените суми за гарантиране на предварително резервираните съответен брой стаи, описани в ценовото предложение за гарантирана заетост, не подлежат на връщане, така както е уговорено и в анекса. Посочва, че ищецът не е работил единствено с туристи от Полша, за да се обоснове неизпълнението си поради ограниченията в полския пазар. Намира за неоснователни твърденията на ищеца за наличие на непреодолима сила. С оглед подробно изложените аргументи моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ищеца, чрез адвокат Б. К., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

С Определение № 14559 от 20.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 7799/2024 г. по описа на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав, с оглед направените основателни оплаквания във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в непълнота на доклада по делото и неизпълнение на изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, в изпълнение на указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е изяснил на страните, че с оглед релевираните в исковата молба фактически твърдения, предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право за връщане на дадено при отпаднало правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание (при отпаднало с обратна сила основание), т.е. с обратна сила да е бил прекратен годният юридически факт, пораждащ действително облигационно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

С оглед поддържания във въззивната жалба довод за липса на мотиви, което налагало отмяна на обжалвания съдебен акт, следва да бъде посочено, че в принципен план липсата на мотиви в първоинстанционното решение като процесуално нарушение никога не може да бъде квалифицирано като съществено и да доведе до отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като въззивната инстанция формира самостоятелно – въз основа на събраните по делото доказателства и закона, своето вътрешно убеждение и е длъжна да обоснове своите правни съждения относно основателността или неоснователността на предявения иск, като едва съобразно крайния правен извод на въззивния съд по съществото на спора първоинстанционното решение се преценява като правилно или неправилно.

Между страните не е спорно, а и от събраните писмени доказателства – Договор за предоставяне на туристически услуги от 20.09.2019 г., се установява, че страните са били обвързани от договор за предоставяне на туристически услуги, по силата на който ответникът в качеството си на хотелиер се задължава да осигури услугата хотелско 2 настаняване и да настанява в хотела туристи на ищеца, а ищецът в качеството си на туроператор се задължава да му заплати съответното възнаграждение. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора туроператорът е длъжен да преведе авансово сумата, равна на стойността на направената резервация, а съгласно ал. 5 платените в брой или по банков път суми за гарантиране на предварително резервираните съответен брой стави, описани в ценовото приложение за гарантирана заетост, не подлежат на връщане или приспадане от бъдещи задължения. Съгласно чл. 5, ал. 6 от Договора при неспазване сроковете за плащане на вноските по приложението за гарантирана заетост и закъснение с повече от 3 дни от падежа, хотелиерът има право да анулира договора, като задържи като неустойка приведените към момента вноски и да откаже настаняване на туристите в хотела. Съгласно чл. 10 от Договора последният може да бъде предсрочно прекратен при взаимно съгласие на страните в двустранно споразумение или едностранно от хотелиера в случай на неизпълнение от страна на туроператора на задължението за плащане на дължимите суми съгласно чл. 5 от Договора и при неспазване на уговорения за извършване на плащането от страна на туроператора срок.

С Анекс № 1 приложение към сключен договор между „Ню Сън Травел“ ООД и „Флай Инс“ ООД от 20.09.2019 г. страните са договорили т. нар. „гарантирана заетост“, а именно че ответникът се е задължил, че ще запази и ще спре от свободно предлагане определен брой стаи за целия сезон и тези стаи ще се използват и ще се настаняват единственос за туристи на туроператора. С анекса е уговорено плащането на дължимата сума да се извърши на 8 авансови вноски, като първата вноска в размер на 8000 евро е с падеж 21.02.2020 г. В анекса се съдържа изявление, че авансово платените вноски гарантират съответния брой помещения и не подлежат на връщане или приспадане от бъдещи задължения. Не е спорно между страните, а от приложената по делото фактура се установява, че ищецът е заплатил първата авансова вноска в размер на 8000 евро с левова равностойност 15 646,64 лева. Не е спорно между страните, че ответното дружество е факутирало стойността на предоставените в периода 01.06.2020 г. – 18.09.2020 г. услуги по настаняване в размер на 8860,13 лева без ДДС, която сума е приспадната от стойността на заплатения аванс.

Видно от приетото по делото Споразумение за прекратяване на Анекс № 1 от 18.02.2020 г. към договор между „Ню Сън Травел“ ООД и „Флай Инс“ ООД, страните са се споразумели да прекратят за в бъдеще действието на анекса, като изрично е посочено, че действието на анекса се прекратява в момента на сключването на настоящото споразумение.

По делото е представена електронна кореспонденция, водена между страните, като в електронно писмо, изпратено от ищеца, последният уведомява ответника, че с оглед извънредното положение полският партньор е възпрепятстван да реализира плануваната от него чартърна програма за лято 2020 г. и заявявайки, че разбира, че сумата от 8000 евро е невъзможно да бъде преведена обратно, моли да бъде възстановена поне част от нея. В отговор на писмото представител на ответника прикачва споразумение за прекратяване на анекса и заявява, че авансът може да бъде усвоен от бъдещи резервации.

При така установената фактическа обстановка, спорен между страните е въпросът за това дали частта от платения аванс в размер на 5 494,59 лева без ДДС подлежи на връщане с оглед действителните договорни отношения между страните. По този въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

Не е спорно между страните, че с оглед създалата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, същите са сключили споразумение за прекратяване на договора. Следва да бъде посочено, че договорът е прекратен, а не развален, доколкото нито се твърди, нито се установява да са налице предпоставките на развалянето на по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД – да са налице неизпълнени задължения на едната страна, това неизпълнение да е виновно и кредиторът да е изправен. Правото на разваляне може да се упражни само от изправната страна срещу неизправната страна и затова изправността се явява предпоставка за упражняване на правото на разваляне. В този случай, въпреки изправност на кредитора, неизпълнение от страна на длъжника, и то виновно неизпълнение, развалянето става след даване на срок.

В конкретния случай с подписване на споразумението страните прекратяват по взаимно съгласие съществуващото между тях облигационно отношение по сключения анекс 3 и съответното допълнително споразумение вече не действа, но занапред. Това е така, защото развалянето на договора предполага наличие на виновно неизпълнение на договорни задължения, а в процесния случай страните са отчели, че е налице невъзможност за изпълнение, която невъзможност следва да се приеме като наличие на причини, сочещи на обективна невъзможност, доколкото не е спорно между страните, а и видно от разменената електронна кореспонденция ограниченията, свързани с разпространението на COVID-19 са довели до прекратяването на договора.

Предвид изложеното следва да се приеме, че с подписването на споразумението и прекратяването на облигацията занапред не отпада с обратна сила основанието на дадените в изпълнение на договора авансови суми.

Въззивникът се позовава на приложената по делото кореспонденция, водена между страните, в която представител на ответника заявява, че авансът може да бъде усвоен от бъдещи резервации. В този смисъл неоснователни се явяват оплакванията, изложени във въззивната жалба, че видно от приложената по делото електронна кореспонденция страните са постигнали съгласие платената от ищеца сума, останала неусвоена от ответника, да бъде използвана за бъдещи резервации при ответника. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Договора е предвидено, че платените в брой или по банков път суми за гарантиране на предварително резервираните съответен брой стави, описани в ценовото приложение за гарантирана заетост, не подлежат на връщане или приспадане от бъдещи задължения. Изявление в същия смисъл се съдържа и в сключения между страните анекс, съгласно който авансово платените вноски гарантират съответния брой помещения и не подлежат на връщане или приспадане от бъдещи задължения. Тълкувайки съдържанието на цитираните клаузи заедно със споразумението за прекратяване на анекса, следва да се приеме, че платените авансови вноски не подлежат на връщане при прекратяване на договора. Индиция в тази връзка е и изявлението на ищеца в електронно писмо от 27.03.2020 г., в което прави следното изявление : „адекватно разбираме, че сумата от 8000 евро е невъзможно да бъде преведена обратно на 100%, но ви молим, ако е възможно от ваша страна да бъде възстановена поне част от сумата, преведена към вас предния месец“. Ето защо само въз основа на приложената електронна кореспонденция не може да се формира извод за това, че е постигната уговорка за връщане на частта от заплатения аванс. Само по себе си обстоятелството, че представител на ответника е направил изявление, че авансът може да бъде усвоен от бъдещи резервации, не води до извод, че са налице предпоставките за връщане на авансово заплатените вноски, като възможността авансово платената сума да бъде усвоена при бъдещи резервации и съответните приложими цени при бъдещи резервации са въпроси, касаещи бизнес отношенията между страните, които не са предмет на настоящия правен спор.