Решение № 464 от 01.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Варна, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900162 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: ****** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, при участието на трето лице – помагач на страната на ответника: С. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. / осемдесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на неговата сестра С. Р.а С., ЕГН **********, починала на 02.08.2020г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата на Аспарухов мост, по вина на водача на лек автомобил Тойота „Хайлендер „с рег.№ ***** – С.

Д. Ф., като отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

В рамките на производството от ответника и третото – лице помагач е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се твърди, че пострадалата е съпричинила настъпването на собствените си увреждания, като е нарушила задълженията си по чл.108, чл.110 и чл. 113 ЗДвП, като не е пресякла по пешеходна пътека, а се е движила по средата на платното за движение, по посоката на движението на пътните превозни средства, без да се съобрази с приближаващите пътни превозни средства, навлязла е внезапно на пътното платно, при ограничена видимост, удължила е ненужно пътя и времето за пресичане, била е под 1 въздействието на алкохол, в условията на евентуалност спряла без необходимост на платното за движение.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 02.08.2020г. в гр. Варна, по ул. „Д-р Пискюлиев" посока кв.

Аспарухово, С. Д. Ф. управлявала л.а. „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № *****. Същата нарушила правилата за движение по пътищата чл.20 ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинила смъртта на сестра му С. Р.а С.. С влязла в законна сила присъда по НОХД № 435/2022 г. на Варненски окръжен съд е била установена вината на С. Ф.. По отношение на механизма на ПТП излага, че водачът на л.а. „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № *****, като управлявал в дясна пътна лента със скорост около 61 км/ч., при максимално разрешена скорост за пътния участък от 50 км/ч., на къси светлини, възприел пресичащата жена, като препятствие, отклонила волана в дясно, не задействала спирачната система на лекия автомобил и в с предната лява страна на управлявания от нея л.а. блъснала С. С.. Ищецът е брат на починалата С.. Между тях била налице изключителна близка житейска и дълбоко емоционална връзка, тъй като пострадалата ги е отглеждала и възпитавала по време на тяхното отрастване. Били изцяло поверени на нейните грижи, била е тяхна морална опора и в този смисъл фигурата и е била от основна важност за децата и правилното им личностно формиране. Твърди, че вследствие на загубата на сестра си, изпитва значителни морални болки и страдания. У него се създала тревожност и несигурност за бъдещето. Твърди, че към настоящия момент, не може да се възстанови психически. Застрахователят е бил уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 10.01.2025г., като в законоустановения срок е отказал да определи и изплати обезщетение за претърпени имуществени вреди.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размери. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответника. Оспорва материалната легитимация на ищеца да получи обезщетение от смъртта на С. С.. Сочи, че за получаване на обезщетение за неимуществени вреди не е достатъчна формална родствена връзка. Твърди, че липсват доказателства, които да обосновават изключението предвидено в ППВС № /1961 г. и ППВС № 5/1969 г. В тази връзка оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между двама им. Оспорва и да са настъпили за ищеца сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на сестра му, както и че пострадалата го отглеждала и възпитавала при неговото отрастване и че същият е бил поверен изцяло на нейните грижи. Сочи, че родителите на ищеца са преживели пострадалата, като майка му е починала 18 дни след смъртта на сестра му. Оспорва, че ищецът е претърпял твърдения обем неимуществени вреди. В условията на евентуалност оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита, че същите са прекомерно завишени и в противоречие с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. В случай, че се докаже наличието на твърдените вреди, ответното дружество твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент 2 претендирания от ищеца размер. Отделно въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като твърди, че същата в качеството си на пешеходец е нарушила задълженията си по чл. 108, чл. 110 и чл.113 ЗДвП. Твърди, че починалата С. С. е пресичала на нерагламентирано за целта място, като е навлязла внезапно на пътното платно за движение, без да се съобрази с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства, удължила е ненужно времето си за пресичане, евентуално е спряла без необходимост на пътното платно. Отделно прави възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалата е употребила алкохол. В мотивите към наказателната присъдата било установено, че към момента на ПТП-то пешеходката е била с 2,3 % промила алкохол в кръвта. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва, като сочи, че е неоснователна, доколкото неоснователен бил и главния иск. В условията на евентуалност възразява и относно началния момент на начисляване лихва за забава. В условията на евентуалност оспорва като погасена по давност претенцията за заплащане на законна лихва за периода 02.08.2020 г. до 17.03.2022 г., поради изтичане на 3-годишна давност. Моли за отхвърляне на претенциите.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер, като се придържа изцяло към изложените от ответника доводи и възражения в подадения от него отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 02.08.2020 г. в гр. Варна, при управление на лек автомобил с марка „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per.

№ *****, С. Д. Ф. е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретни условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидими препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и с това причинила по непредпазливост смъртта на С. Р.а С., като след Д.ието е избягала от местопроизшествието. Доколкото е налице влязла в сила присъда по НОХД № 435/2022г. на ВОС и на основание чл. 300 ГПК същата обвързва съда с установеното в нея досежно дееца, Д.ието и настъпилите последици.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че към 02.08.2020 г. лек автомобил с марка „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № *****, е бил застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

Също така е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищецът А. Р. Х. е брат на починалата в резултат на процесното ПТП С. Р.а С..

На л. 9 от делото е прието доказателство, установяващо, че ищецът е отправил застрахователната си претенция към ответното дружество на 10.01.2025г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като застрахователят не е изплатил обезщетение в 3 предвидените срокове.

По делото за установяване на механизма на ПТП във връзка с възраженията за съпричиняване е изслушано и прието заключение на инж. Й. М. по допусната съдебна автотехническа експертиза /л. 128-134 по делото/, което съдът кредитира като неоспорено от страните и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Вещото лице сочи, че процесното ПТП е реализирано в края на Аспарухов мост, с посока на движение на процесния автомобил към кв. Аспарухово. Пътното платно е било съставено от две съпосочни пътни ленти, разделени с единична прекъсната линия. Пътното платно е било разделено от насрещното такова с посока на движение на МПС към центъра на града посредством двойна мантинела и тревна ивица. Лявата пътна лента е била със средна ширина 3.6 м, дясна със средна ширина 3.8 м. След напускане на мостовото съоръжение пътния участък преминава в детелина с изрисувана островна част с хоризонтална маркировка между платното с напускащи автомобили към АМ „Черно море“ и в дясно към село Звездица и село Констатиново и средна част към кв. Аспарухово. Пътния участък е хоризонтален, с отлична надлъжна видимост от над 100 метра, без улично осветление, в дясно от пътното платно на моста има изграден тесен тротоар, разграничен от пътното платно посредством мантинела. Пресичането е предприето в зоната на детелината с отклонения към населените места и АМ „Черно море“. Пострадалата е пресякла пътното платно на място, което не е предвидено за пресичане на пешеходци, допълнително оградено с мантинели за недопускане на пешеходци или автомобили, които да напуснат платното по непредвидения за целта път. Мястото, на което е предприето пресичане, е особено опасно, тъй като автомобилите се движат обичайно в колона, което е предпоставка за намаляване на видимостта при пореден автомобил в колоната, като водачите не са подготвени за възможна поява на пешеходци при особените мерки въведени с поставените непрекъснати мантинели.

Хода на пострадалата е бил от дясно наляво за посоката на движение на автомобила заемащ предходно дясна пътна лента. Предвид категоричната видимост към идващите автомобили, пешеходецът е следвало да пропусне автомобилите или да изчака тяхното спиране, за да е сигурен, че му се осигурява предимство. Пешеходецът е следвало да се съобрази с интензивния трафик, отсъствието на инфраструктура за пресичане, с оглед на които фактори да изчака преди пресичане осигуряване на категорично предимство от страна на автомобилите.

За доказване на наличието и въздействието на алкохола в кръвта на пострадалата върху нейните възприятия, поведение и реакции, свързани с ПТП-то, по искане на ищеца е изслушано и прието заключение на д-р Д. Д. по допуснатата съдебномедицинска експертиза /л. 124-126 /. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице приема, че при огледа и аутопсията на починалата се установява тежка черепно-мозъчна травма – счупване на черепна основа, тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, вклиняване на малко-мозъчните полукълба, тежка гръдна травма – счупване на 1,2,37-10 леви ребра, счупване на гръдната кост, лявата ключица, лявата лопатка, шийката на лявата раменна кост, 4 левия голям пищял, двуглезенно счупване на лявата глезенна става, разкъсно-контузни рани по лицето, кръвонасядания по лицето, гръдния кош, левия долен крайник, ожулвания по лицето, лявата раменна област, гръдния кош, левия долен крайник, оток на белите дробове, емфизем, хроничен бронхит, мастна дегенерация на черен дроб, тежък завой във вътрешните органи, околосъдова фиброза в миокарда, концентрация на етилов алкохол в приживе взета пробата кръв 2,3%о. Причина за смъртта на пострадалата е тежката черепномозъчна травма – счупване на черепната основа, тежка контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизливите под меките мозъчни обвивки. Облагоприятстващо значение за настъпването на смъртния изход е имала и гръдната травма. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила в областта на главата, гръдния кош, левия долен крайник, респективно при удар от МПС в посока отляво надясно, с последващо падане и удар в подлежащата настилка. Между тях и настъпилия смъртен изход е налице пряка причинно-следствена връзка. Установената концентрация на етилов алкохол в приживе взетата проба кръв съответства на гранична средна-тежка степен на алкохолно повлияване, при която са налице нарушения в координацията, адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност и др. В съдебно заседание изразява становище, че нарушението на координацията и адекватната преценка в конкретния случай биха се изразили в нестабилна походка, неправилно и неадекватно възприемане на околната действителност, неправилно преценяване на око на разстоянието между заплахата, която е била лекият автомобил.