Решение № 24 от 20.01.2023, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. гр.Несебър, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150100501 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

В производството е приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, предявен от ответника срещу ищеца с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

От ищеца „****** и *****“ ЕООД срещу ответника Е. С. „*********“, с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг, комплекс „*********“, представляваща сграда с идентрификатор № ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, представлявана от управителя В. Н. Л., са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 476,89 лева, представляваща дължими данъци и такси смет по Договор за учредяване право на ползване от 09.12.2015г., с рег.

№ 15128/09.12.2015г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 на НК с район на действие РСНесебър за 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., вед но със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането , както и установяване дължимостта на сумата от 135,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2018г. до 25.02.2022г . Ищецът сочи, че с ответника са страни по цитирания договор за учредяване право на ползване. Излага, че по силата на договора, в качеството си на собственик на 1/3 ид.ч. от недвижимите имоти, е учредило безвъзмездно и безсрочно право на ползване на ответника върху: 551.58/2801 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 5******* по КККР, с административен адрес гр. Несебър, КК Слънчев бряг, в.с. „*********“ и портиерна /пропуск/, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *********.97 по КККР, находящ се на ********, с идентификатор № *********, с административен адрес гр. Несебър, КК Слънчев бряг, в.с. „*********“, вх. С, ет. 0, с площ на самостоятелния обект 15,62 кв.м. Твърди, че спазил договореностите и предоставил имотите за ползване на ответника. Навежда, че според пар.3 от договора, Етажната собственост се е задължила да заплаща дължимите за имота данъци и такси.

1

Твърди се, че до настоящият момент, считано от 2018г., Етажната собственост не е изпълнила договорното си задължение, като дължимите такси били заплащани от ищеца, както следва: в размер на 196,30 лв. - за 2018г.; 91,98 лв. - за 2019г.; 94,37 лв. - за 2019г. и 94,33 лв. з а 2021г.

Излага се, че върху просрочените задължения била начислена и лихва за забава в сочените размери. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Е. С. „*********“,с адрес: гр.

Несебър, Слънчев бряг, комплекс „*********“, представляваща сграда с идентрификатор № ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, представлявана от управителя В. Н. Л., е депозиран отговор, с който исковете се оспорват. Твърди се, че в п. 3 от договора не е обективирано задължение за етажната собственост да заплаща таксите за въпросните имоти. Оспорва се твърдението, че ищецът и ответникът са страни по договора, като се развиват подробни съображения, свързани със същността на правото на ползване. Излага се, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Сочи се, че не е възможно да се учреди безсрочно право на ползване. Твърди се, че договорът не е надлежно сключен от колективен орган на ЕС. Излага се, че не е спазена формата за действителност на договора по чл. 18 от ЗЗД, а именно – нотариален акт. Сочи се, че не става ясно дали ЕС наистина е ползвала 1/3 идеална част от имотите. Твърди се, че не са вземани решения от общо събрание ЕС да заплаща таксите за собствените на дружеството имоти. Претенцията за 2018г. се оспорва като погасена по давност. Счита, че не става ясно как са изчислени претенциите. С тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени.

С определение № 1079 от 21.09.2022г., постановено по делото е приет за съвместно разглеждане предявения от Етажна Собственост „*********“,с адрес: гр. Несебър, Слънчев бряг, комплекс „*********“, представляваща сграда с идентрификатор № ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, представлявана от управителя В. Н. Л. , срещу „****** и *****“ ЕООД, инцидентен установителен иск за установяване нищожността на Договор за учредяване право на ползване от 09.12.2015г., с рег. № 15128/09.12.2015г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 на НК с район на действие РС-Несебър. В исковата молба по този иск (на л. 47 – л. 50 от делото) се излага, че договорът за учредяване право на ползване върху недвижим имот е формален по смисъла на чл. 18 от ЗЗД. Сочи се, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва предписаната от закона форма. Твърди се, че по отношения на процесния договор липсва посочената форма. С тези доводи от съда се иска да бъде прогласена нищожността на договора. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор по насрещния иск с вх. № 9976 от 10.11.2022г. по описа на Районен съд Несебър, подаден от „ ****** и *****“ ЕООД. Излага се, че искът е недопустим, тъй като не се сочи връзка с управлението на общите части на ЕС. Сочи се, че предметът на делото е извън обхвата на ЗУЕС. Твърди се, че липсва упълномощаване на ЕС да води иск като посочения. Искането за нищожност на договора се оспорва като неоснователно.

Развиват се подробни съображения в насока, че с договора не е постигнато съгласие за отдаване на вещо право на ползване. Сочи се, че договорът всъщност е за заем за послужване. Обръща се внимание за евентуални неблагоприятни последици за етажната собственост от нищожност на договора. От съда се иска да прекрати производството, респ. да отхвърли иска. Представят се писмени доказателства.

По делото е постъпило становище по отговора на инцидентния установителен иск с вх. № 10346 от 21.11.2022г. по описа на Районен съд Несебър. Сочи се, че предявяването на иска не 2 представлява разпоредителна сделка от управителя на ЕС, а действие по обикновеното управление. Излага се, че са налице предпоставките за предявяване на иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Сочи се, че са налице пълномощни, с които се потвърждават действията на управителя по предявяване такъв иск. Развиват се подробни съображения срещу доводите, че става въпрос за договор за заем за послужване. Твърди се, че договор е за учредяване право на ползване. От съда се иска да уважи предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед характера на инцидентния установителен иск – за прогласяване нищожност на договора, на който ищецът основава претенция си, съдът намира, че на първо място следва да бъде разгледан именно искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, предявен от ответника срещу ищеца по делото, като във връзка с този иск следва да се има предвид следното:

В доказателствена тежест на ищеца по инцидентния установителен иск е да докаже твърденията си, че Договор за учредяване право на ползване от 09.12.2015г., с рег. № 15128/09.12.2015г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 на НК с район на действие РС-Несебър е нищожен поради неспазване на предвидената от закона форма.

На първо място предявеният инцидентен установителен иск е допустим, тъй като според чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. За действия по учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване или промяна на предназначението на общи части той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. От своя страна в чл.

23, ал. 4 от ЗУЕС е предвидено, че председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание . В практиката на ВКС е възприето разбирането, че по исковете, касаещи задължения, произтичащи от общите части, разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС следва да се тълкува в смисъл, че на управителя е предоставена представителна власт по силата на закона (и без упълномощаване от общото събрание), като въпросът дали посочените обекти имат статут на обща част или представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, касае съществото на спора и не може да обуслови изводи относно наличието или липсата на представителна власт на управителя за предявяване на иска (Определение № 59 от 27.03.2019г. по ч.гр.д. № 4776/2018г. по описа на I гр.о. на ВКС). В случая, с оглед предмета на главния и инцидентния установителен иск, а именно:

Договор за учредяване право на ползване от 09.12.2015г., с рег. № 15128/09.12.2015г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 на НК с район на действие РС-Несебър и наведените основания, с които всяка страна излага съображения за характера на договора и правните му последици, съдът намира, че от страните са въведени спорни въпроси за характера на имотите (идеални части от тях), предмет на договора. Като се вземе предвид текста на договора, с който е уредено предоставяне на съответните имоти за ползване от етажната собственост, то е налице спор, касаещ общи части от процесната сграда. Самият статут на тези части е спорен, като от една страна 3 ищецът „****** и *****“ ЕООД се легитимира като собственик на самостоятелни обекти в сграда и претендира присъждане на суми по договора. От друга страна искът е предявен за заплащане на суми, свързани с експлоатация от етажната собственост на имоти, които по силата на цитираната договорна връзка са предоставени за ползване именно на етажната собственост и като такива безспорно (на основание договорната връзка) служат за общо ползване по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и отговарят на определението за обща част. Т.е. предявен е иск срещу етажната собственост, касаещ и въпроси, свързани с части, служещи за общо ползване, като въпросите, свързани с тези части са спорни, поради което (с оглед и цитираната съдебна практика) на основание чл. 24, ал. 4 ЗУЕС управителят е легитимиран да представлява етажната собственост и без изрично упълномощаване. Именно в неразривна връзка с това представителство е и предявеният от него инцидентен установителен иск, който с оглед характеристиките си (чл. 212 ГПК) е правно средство за защита срещу предявения иск и пряко свързан с правоотношението по главния иск.

След като управителят е оправомощен по силата на чл. 24, ал. 4 ЗУЕС да представлява етажната собственост като ответник, то следва да му се признае възможността да въвежда възражение срещу правоотношението, от което ищецът извежда правата си, вкл. чрез даденото правно средство за защита по чл. 212 ГПК – предявяване на инцидентен установителен иск.

Нещо повече – искът по чл. 212 ГПК е предявен срещу лице, което се легитимира като собственик на самостоятелни обекти в сградата (с цитирания договор) и като такова ответникът по инцидентния установителен иск е етажен собственик. Управителят представлява (без необходимост от упълномощване) пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява задълженията си по този закон. Предявеният иск е именно такъв, тъй като с твърдяната изначална нищожност на договора, сключен от този собственик с етажната собственост, имплицитно се въвеждат в спора твърдения за неизпълнени от него задължения по ЗУЕС (чл. 6, ал. 1, т. 1, т. 7 от ЗУЕС). Ето защо и на това основание е допустимо да се приеме, че по силата на чл. 24, ал. 4 ЗУЕС управителят е оправомощен (и без изрично решение на общото събранние) да представлява етажната собственост по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.