Решение № 276 от 13.07.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Червен бряг, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440101295 по описа за 2025 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от В. Н. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: село Чомаковци, община Червен бряг, област Плевен, улица *********, чрез адв. Х. Б. от АК Плевен против „М. К.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „Триадица“, бул. ********, представлявано от Х. Й. Й., в която ищеца моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 439, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде установено със силата на присъдено нещо, че по отношение на „М. К.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. ********, представлявано от Х. Й. И., по изпълнително дело № 2018*****0403424/ 2018г. по описа на Частен съдебен изпълнител Т. К. с рег. № *****, район на действие ОС - Плевен В. Н. Н., с ЕГН ********** не дължи задълженията описани в изпълнителен лист издаден на 19.08.2015г. от Районен съд - Плевен на основание Заповед за изпълнение № 929/17.04.2015г., която е била издадена по ЧГД № 1681 от 2015 г. по описа на Районен съд Плевен, по който изпълнителен лист В. Н. Н., с ЕГН ********** е бил осъден да заплати на „М. К.“ ЕООД, с ЕИК **********, сумата от 19,90лв. представляваща главница, сумата от 316,73лв. представляваща неустойка, сумата 6,08 лв. представляваща лихва за забава за периода от 17.04.2012год. до 15.04.2015год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2015год. до изплащане на вземането, както и сумата от 325лв. деловодни разноски, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2018*****0403424/2018г. по описа на Частен съдебен изпълнител Т. К. с рег. № *****, тъй 1 като задълженията по горепосоченият изпълнителен лист са погасени по давност.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответника е връчено съобщение за издадения съдебен акт, ведно с исковата молба и приложенията към нея, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорва изцяло иска, като неоснователен. Прилагат се писмени доказателства и се излагат подробни съображения по спора. Според ответника неправилно се тълкува от ищеца, че вземането по влязлата в сила Заповед за изпълнение на парично задължение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист (ИЛ) №3829/ 19.08.2015г. по ч.г.д № 1681/2015г. на Гражданска колегия 1 състав по описа на PC Плевен по чл.410 от ГПК е погасено по давност, тъй като не са извършвани изпълнителни действия в периода от 2018г. до 2025г. Ответникът допълва още, че предприетите по ИД № 3424/2018г. изпълнителни действия по принудителното изпълнение прекъсват давностния срок, и че същия не е бездействал, а напротив системно е търсил начин дължимата му се претенция да бъде събрана.

В заключение ответника заявява, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на посочени изпълнителни действия, с което настоящия взискател „М. К.“ ЕООД (На 17.04.2014г. бил сключен „Договор за продажба и прехвърляне на вземания“ между „М. Т.“ ООД и „М. К.“ ООД, по силата на който вземането, предмет на настоящото производство е прехвърлено на „М. К.“ ООД и то е новият кредитор по задължението) и ЧСИ Т. К. не са бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваното изпълнително дело № 3424/2018г., което доказва отношение за активно поведение за удовлетворяване на взискателя.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан депозирания от В. Н. Н. иск по гр.д. 1295/2025 г. по описа на PC-Червен бряг.

Претендира разноски.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ha 27.12.2011г. между „М. Т.“ ЕООД и В. Н. Н., с ЕГН ********** бил подписан Договор за услуги Данни - Физическо лице № ВС*********, за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги. Съгласно подписания договор останали незаплатени задължения от страна на В. Н. Н.. С договор за цесия между „М. Т.“ ЕООД на 17.04.2014г., вземането е прехвърлено на „М. К.“ ЕООД, в качеството на нов кредитор по задължението.

На 27.02.2015г. на В. Н. Н. му е изпратено уведомление за прехвърленото вземане (л.

42 от делото) и че новият кредитор по вземането е „М. К.“ ЕООД. Така останали незаплатени задължения, за които след подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК В. Н. Н. бил осъден да заплати сумата от 19,90лв. - главница, 316,73лв. - неустойка лихва за забава върху главницата - 6,08лв. за периода 17.04.2012г. до 15.04.2015г., както и разноски по гражданското дело в размер на 325 лева. Въз основа на 2 влязлата в сила Заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1681/2015, Гражданска колегия 1 състав, по описа на Районен съд - Плевен е издаден Изпълнителен лист срещу длъжника, който е приведен за изпълнение, като е образувано Изпълнително дело № 3424/2018г. по описа на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Т. К..

По молба на „М. К.“ ЕООД на 13.12.2018 г. е образувано изпълнително дело № 3424/2018г. по описа на ЧСИ Т. К. и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист № 3829/19.08.2015г., издаден по ч.г.д № 1681/2015г. на Гражданска колегия 1 състав по описа на Районен съд - Плевен.

С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят „М. К.“ ЕООД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Т. К.. От ЧСИ Т. К. са предприети множество опити за установяване на лицето и надлежно връчване на Покана за доброволно изпълнение от 07.01.2019г. На 02.02.2019 г. е залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, тъй като длъжника В. Н. Н. не е установен, въпреки извършените множество действия от съдия – изпълнителя.

В тази връзка и съобразно изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК, съда счита, че Покана за доброволно изпълнение от 07.01.2019г. е надлежно връчена на длъжника - ищец в настоящото производство В. Н. Н..

На длъжника Н. са наложени от ЧСИ Т. К.: запор по банковата сметка на длъжника в „********“ АД, със запорно съобщение от 16.07.2020г. Със запорно съобщение от 19.11.2025г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „************“ АД. На 19.11.2025г. са изпратени и запорни съобщения до „********“ АД, „*********“ АД, „*********“ АД

По Изпълнително дело № 3424/2018г. е последвало и Запитване № 00250 от 09.07.2020г. към БНБ относно извършване на Справка за банковите сметки и сейфове на физическо или юридическо лице. Горното действие било продиктувано въз основа на молба на „М. К.“ ЕООД от 25.06.2020г. към ЧСИ Т. К..

На 27.06.2022г., отново от „М. К.“ ЕООД е изпратена молба до ЧСИ Т. К., със задача съдебния изпълнител да наложи запор върху всички банкови сметки на името на длъжника, да извърши справка в БНБ, както и да насрочи дата и извърши опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника В. Н. Н., с ЕГН: **********.

На 07.02.2024г. от ЧСИ Т. К. доТД на НАП Плевен е изпратено Искане за издаване на документ, съдържащ информация за В. Н. Н., с ЕГН: ********** - длъжник, във връзка с разпоредбите на чл. 74, ал. 1, т. 4 от ДОПК с информация, относно: Притежавани недвижими имоти, Притежавани движими имоти, Декларирани доходи за последната изтекла данъчна година, Трудови договори, Банкови сметки, Съдружник в търговско дружество, Данни за осигуряване, осигурител.

На 14.10.2025г. отново е последвала молба от ЧСИ Т. К. до БНБ относно извършване на Справка за банковите сметки и сейфове на физическо или юридическо лице по постъпило искане за извършване на горната справка от взискателя по Изпълнително дело № 3424/2018г.

3

„М. К.“ ЕООД

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, според който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая, доколкото изпълнителното основание е заповед за изпълнение, то ищецът може да оспорва вземанията само въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая по отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, предвиждаща, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение - формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, както и има изпълнителна сила, то разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се прилага и по отношение на установените с нея вземания /в този смисъл - Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., 4-то г. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., 4-то г. о./.

В настоящия случай, от приетото като писмено доказателство копие от Изпълнително дело № 3424/2018г. по описа на ЧСИ Т. К., рег.№ ***** на КЧСИ с район на действие ОСПлевен и въз основа на гореизложеното, съдът достигна от правна страна до извода, че по настоящия казус, от образуване на ч.г.д № 1681/2015г. на Гражданска колегия 1 състав по описа на PC Плевен до 26.06.2015 г. намира приложение Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. /съгласно което давност не тече по време на изпълнителното производство/ и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент от който започва да тече погасителна давност е 26.06.2015 г. - датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в този смисъл и приетото с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, с което се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно 4 решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното производство, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.