Решение № 224 от 06.12.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Айтос, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от М. Дж. Богданова Гражданско дело № 20232110100385 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Т. Г., ЕГН **********, от гр.А., ***, с посочен адрес за призоваване: гр.Б., ***, чрез адв.М. И. - БАК против Детска градина с.Я., община Р., област Б., с директор С. М. Р., с която е предявен иск с правно основание по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и по чл.86 от ЗЗД.

С исковата претенция се моли страните да бъдат призовани на съд и след установяване на изложената фактическа обстановка, да се постанови решение, с което ответникът Детска градина - с.Я., общ.Р., обл.Б., представлявяна от директор С. М. Р. да бъде осъдена да заплати на ищцата М. Т. Г., ЕГН **********, от гр. А., ***, обезщетение пo чл. 224, ал.1 KT за неползван платен годишен отпуск за 2021г. общо за 36 (тридесет и шест) дни в размер на 3140.79 (три хиляди сто и четиридесет лв. и седемдесет и девет ст.) лева, ведно със законната лихва, считано oт датата на прекратяване на трудовия договор 07.09.2022г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022г. за 8 (осем) дни в размер на 795.15 (седемстотин деветдесет и пет лв. и петнадасет ст.) лева, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2022г., когато трудовият договор е прекратен. След направено от ищцата и прието от съда изменение на иска, в обобщение се претендира от М.

Т.Г. ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение пo чл.224, ал.1 от KT в размер на 2 692.80 лева (две хиляди шестстотин деветдесет и два лв. и осемдесет ст.) за общо неползвани 30 (тридесет) дни платен годишен отпуск – (2 дни за м.април 2021г., 3 дни за м.май 2021г., 10 дни за м.юни 2021г., 5 дни за м.юли 2021г., 5 дни за м.септември 2021г. и 5 дни за м.юни 2022г.), ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на трудовия договор с ищцата - 07.09.2022г.

1

Ищцата претендира заплащане на направените пo делото разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК. Представя писмени доказатества, както следва: Заповед № 105/19.03.2021г. oт Директора на ответната Детска градина;3аявление № 192/19.03.2021г.; фиш за заплата за м. март 21г.;3аповед № 122/11.05.21г. на Директора на ответната Детска градина;Заявление № 237/05.05.21г.;3аповед № 127/19.05.21г. на Директора на ответната Детска градина;заявление № 238/11.05.21г.;3аповед № 128/21.05.21г. на Директора на ответната Детска градина;заявление № 241/17.05.21г. ;фиша за заплата за м. май 21г.;Заповед № 134/01.06.21г. на Директора на ответната Детска градина;12 заявление вх. № 244/26.05.21г.;13 Заповед № 137/23.06.21г. на Директора на ответната Детска градина;заявление вх. № 247/15.06.21г.; фиш за м. юни 2021г.;3аповед № 143/16.07.2021г. на Директора на ответната Детска градина; заявление вх.№ 252/12.07.21г.; фиш за заплата за м. юли 21г.; 3аповед № 150/01.09.2021г. на Директора на ответната Детска градина; заявление № 278/30.08.21г.; фиш за заплата за м. септември 21г.; 3аповед Nº 87/22.12.21г. на Директора на ответната;заявление № 53/17.12.21г.; фиш за м. декември 21г.; 3аповед № 124/29.04.22г. на Директора на ответната Детска градина;заявление № 114/26.04.22г.; Заповед № 129/18.05.22г. на Директора на ответната Детска градина; заявление № 120/16.05.22г.;

3аповед № 130/20.05.22г. на Директора на ответната Детска градина; заявление № 121/16.05.22г.; 3аповед № 131/25.05.22г. на Директора на ответната Детска градина; заявление № 122/19.05.22г.; фиш за заплата за м.май 22г. ;Заповед № 144/02.06.22г. на Директора на ответната Детска градина;заявление № 131/31.05.22г.; фиш за м. юни 22г.;

3аповед № 150/18.07.22г. на Директора на ответната Детска градина; заявление № 136/08.07.22.22г.; 3аявление на М. Т.Г. от 23.11.2022г.; Отговор на Директора на ответната Детска градина изх.№ 22/02.12.2022г.; 3аявление от М. Т.Г. от 12.12.2022г.; Писмо изх.№ ЧP-571(4)/15.12.2022г. на Община Р.; 3аповед № 161/07.09.2022г. за прекратяване на трудовия договор.

С исковата молба се заявяват доказателствени искания: да се задължи ответника да представи в оригинал Дневник за подготвителната група за 2021г. и за 2022г., както и Дневника за разновъзрастова група за 2021г. и за 2022г. в оригинал, както и да се допусне и назначи съдебно- икономическа експертиза, която въз основа на всички доказателства пo делото, да даде заключение:

Какъв е брутният размер на обезщетението пo чл. 224,ал.1 КТ: за 8 дни през м. март 21г., за 2 дни през м. април 2021г., за 3 дни през м. май 2021г., за 10 дни през м. юни 2021г., за 5 дни през м. юли 2021г., за 5 дни през м. септември 2021г. и за 3 дни през м. декември 2021г., като Сумите се посочат за всеки период поотделно, както и общо за цялата 2021г;

Какъв е брутният размер на обезщетението пo чл. 224,ал.1 КТ: за 3 дни за м. май и за 5 дни за м.юни за 2022г., като Сумите се посочат поотделно за всеки период и в общ размер на цялата 2022г.

Ищцата моли да бъдат служебно призовани като свидетели З. Е. А. и Ф. Ю., двете oт с.Я., общ.Р..

2

В съдебно заседание ищцата М.Г. лично и чрез пълномощника си адв.М.И. от АК-Б. поддържа исковете. Ангажира гласни и писмени доказателства.

В срока за отговор от ответната страна - Детска градина с.Я., община Р., област Б., с директор С. М. Р., такъв е изпратен чрез пълномощник адв.Й. Й. от АК - Б. като не се спори по допустимостта на иска. С отговора се оспорва исковата претенция по основание и размер. Поддържа се, че всички твърдения на ищцата, изложени в исковата молба нe кореспондират с действителната обстановка. Сочи се, че детската градина е изплатила на ищцата дължимите обезщетения, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение, както и че въпреки, че представените с исковата молба заявления за ползване на ПГO не са подписани от ищцата, отпускът е бил разрешен от директора, правилно осчетоводен, използван реално от ищцата Г. и съответно й е заплатен (видно от представените фишове). В обобщение с отговора се моли за отхвърляне иска нa М. Г. за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с лихви и разноски, като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на ответното детско заведение, сторените в съдебното производство разноски. Не се възразява по направеното искане за назначаване на ССчЕ. В обобщение ответникът не спори по допустимостта на иска, но моли за оставяне ищцовата претенция – за претендирата главница и лихви - без уважение като неоснователна. Представя писмени доказателства и моли за допускане на двама свидетели – при довеждане.

В съдебно заседание ответната страна чрез пълномощника си адв.Й. от АК-Б. поддържа заявеното в отговора становище. Ангажира гласни и писмени доказателства.

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор за съществувалото между страните трудово правоотношение, както и относно обстоятелството, че със Заповед № 161/07.09.2022г. трудовият договор на ищцата М.Г. с ответната Детска градина е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, като съгласно отразеното в заповедта, на Г. се е изплатило обезщетение пo чл.224, ал.1 KT за неизползван платен отпуск за 2022г. за 4 (четири) дни в размер на 359,00 лева.

Ищцата счела, че към момента нa прекратяването на трудовия договор дължимото обезщетение пo чл.224,ал.1 KT е в много по-голям размер от реално изплатеното й, тъй като установявала в годините, че определени периоди от време работодателят отразява като дни, ползвани от нея като платен годишен отпуск, a в тези дни тя е работела. B резултат на това реално неползваните дни за платен годишен отпуск към момента на прекратяването на трудовия договор се оказвали „ползвани“ според работодателя и за тях не се полагало да се заплати обезщетението пo чл. 224,ал.1 КТ.

Така обосновавайки претенцията си, ищцата сочи, чу тъй като не им се връчвали фишове за заплати или това ставало нередовно, а заповеди за разрешен платен 3 годишен отпуск не са се връчвали изобщо, се наложило да иска издаването на тези документи от директора на ответника, както и от Община-Р., като след продължително настояване получила следните документи: Писмо изх.№ ЧР-571(4) от 15.12.2022г. на Община-гр.Р. и писмо изх.№ 22/02.12.2022г. на Директора на Детската градина с.Я.. Наред с изложеното ищцата прави уточнение относно дните, които работодателят записал като ползван годишен платен отпуск, a тя твърди, че не е ползвала реално, и в частност досежно следните обстоятелства: Помещението, в което Г. работила като *** в детска градина с.Я., се намирало в сградата на училище „***“ в селото и на това място се осъществявало обучението на децата, на които предстои да постъпят в първи клас и с които ищцата работела; в групата имало и деца на по-малка възраст. Сградата на самата детска градина е различна и се намира в същото село. Тази сграда ищцата посещавала регулярно, за да получи документи и материали, необходими за работата, както и за да й ce връчат заповеди, които подписвала и оставали там. Най-често пo телефон директорката на Детската градина уведомявала ищцата, че е в отпуск, макар че последната не получавала писмена заповед зa това. Още повече, че когато децата от ОУ„***“ излизали във ваканция, в сградата на училището не се провеждал учебен процес, поради което и помещението в това училище, в което Г. работела с децата, също оставало затворено и дори се ползвало като стая на домакинката, т.е. когато училището било затворено ( напр. пo време на ваканция), не се провеждали занятия нa детската градина в посоченото помещение. B периода на учебната година на училището се знаело, че М.Г. ползва в тези дни платен отпуск. В периода от 31.05. до 15.09. на годината децата, с които работела в помещението на училището, с т.нар. подготвителна група, отивали в първи клас и не посещавали детска градина. B този период от време работно място на Г. ставало в Детската градина, основно за заместване на учителите, като водили група от деца на различна възраст (разновъзрастова група), както и за изпълнение на задачи, възлагани от директорката. Всеки ден при работа с децата се оформяли различни документи, напр. Дневник за подготвителната група, съдържащ основен списък на децата, като дневникът се водел задължително за всеки учебен ден и се оформял за всеки проведен час и отразявал какво тoчнo обучение е извършено в този час. Дневникът се водел за всеки учебен час и за всеки учебен ден, като ищцата твърди, че лично го попълвала и подписвала след изтичане на смяната. Пo същия начин, в нарочен Дневник, който се водел за разновъзрастовата група в Детската градина, се удостоверявала и работата в групата с децата от различни възрасти. При воденето на подготвителната група - в помещението на училището ищцата осъществявала заниманията на децата сама, а работата в самата детска градина с разновъзрастовата група извършвала на смени (първа и втора смяна) с колежка.

B резултат на оформянето нa заповеди за ползване на разрешения на ищцата платен годишен отпуск за 2021г. и 2022г., за които тя фактически нe била внасяла заявления с искане, както и ако ползвала конкретни дни, те нe били в обема, посочен в тези заповеди, за 2021г. ищцата твърди, че реално е ползвала 25 дни по-малко от полагащия й ce платен годишен отпуск от oбщo 56 дни и 5 дни по-малко за м. юни 2022г. Поради изложените причини счита, че работодателят - ответник й дължи обезщетение за неползван годишен платен отпуск за 2021г. и 2022г. - общо за 30 дни в размер на посоченат в заключението на ВЛ Н.К. сума от общо 2 692,80 лева.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на 4 ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. При липсата на спор относно факта, че ищецът е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и досежно размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период, спорът по делото всъщност касае дали за процесните общо 30 дни за 2021г. и 2022г. ищцата е ползвала платен годишен отпуск или при неползване – за същия времеви период следва да й бъде изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, изчислено по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.