Решение № 1120 от 17.10.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. Пазарджик, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220102821 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от И. К. И., ЕГН- ********** от гр. ............, бул.

......................................., срещу Л. И. К., ЕГН-********** от с.

................................, обл. Пазарджик, с цена на исковете – 18 000 лева.

Подадена е искова молба от ищеца, в която се твърди, че ищецът сключил с ответника на 19.03.2018 г. Договор за правна защита и съдействие № 778820/19.03.2018г., по силата на който същият се задължил да му изплати хонорар от 18000 лева за търговско дело с материален интерес, преди да бъде проведено заседание по делото.

Твърди, че водили т.д. № 221/2017г. по описа на Пазарджишкия Окръжен съд, което не се нуждае от обсъждане, тъй като ответникът се е задължил едностранно и безусловно. Същият няма претенции за неправилно водене на делото и лично се задължи да плати сумата. Твърди, че ответникът и до ден днешен не му е превел цитираната сума, като отказва плащането.

Ищецът твърди, че няма контакт с ответника, нито реален шанс за доброволно уреждане на сметките, затова се обръща към съда. Във връзка с правата му като заповеден кредитор, моли съдът да проведе установителна процедура, да потвърди Заповедта за изпълнение, за да може ищецът да се 1 снабди с изпълнителен лист и да може да влезе в преговори и/или в съдебно изпълнителни процедури - по желание на ответника Л. И. К.; Изрично се обръща към Л. И. К., че има някои скрити блага, които могат да разрешат техния съдебноадвокатски спор. Ищецът се обръща към съдебната инстанция, за да се озове в ситуация на преговори. Посочва, че единствено на неговата интелектуална дейност и на неговия екип се дължи перемирането на отношенията му с ОББ. Изчерпал е огромен интелектуален потенциал, за да организира пред съдия В. П. - доктор по право - първоинстанционно в полза на Л. И. К. решение. Впоследствие, постигнал и второинстаиционно потвърдително решение, всичко на негов гръб. За да не остава излъганият, завел заповедно производство, и сега моли РС – Пазарджик да организира съдебно производство.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, със силата на „пресъдено нещо” вземането, което ответникът Л. И. К., с ЕГН **********, дължи на ищеца процесната по Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК сума в размер на 18000 лв., като по този начин да се снабди с влязла вече в сила заповед за изпълнение и да си получи изпълнителен лист. Размерът на вземането е 18 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.03.2021 г.

Основанието, от което произтича вземането, е договор за правна защита и съдействие, посочен по-горе. Неизпълнението на договорните задължения не може да бъде коментирано, защото няма приплащане.

Сочат се доказателства. Направено е искане за прилагане на по настоящото производство на ч.гр.д. № 1031/2021 г. по описа на PC Пазарджик.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита че предявеният от ищеца иск е недопустим и неоснователен. Твърди, че от описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, счита, че следните обстоятелства не отговарят на действителното положение между страните, а именно:

Ответникът не е сключвал Договор за правна защита и съдействие №778820/19.03.2018г. с ищеца И. К. И.. Същия познава от адв. К. Г. от АК............. Твърди, че с адв. К. Г. коментирал заведено от ответника ТД№221/2016год. по описа на Окръжен съд Пазарджик. Правният спор 2 започнал още през 2012 г. с ответник ОББ ЕАД и приключил през 2018г. По това дело било насрочено открито съдебно заседание на 19.04.2018г. В деня на заседанието, адв. К. Г. дошъл с ищеца. Адв. К. Г. дал на ответника да подпиша непопълнено Пълномощно №778820, за да го предостави по делото, но Договор за правна защита и съдействие ответникът не бил подписвал.

Ищецът се явил в откритото съдебно заседание на дата 18.04.2018 г.

Твърди се, че след като ответникът направил справка по воденото от ответника ТД№221/2016 г. установил, че в провелото се открито съдебно заседание на 18.04.20218 г. ищеца е представил Пълномощно по ТД№221/2016 г. и договор за правна защита и съдействие, без да е отбелязал номера на делото. В протокола от заседанието (стр. 840) е записано изявление на ищеца: „че представя Списък на направените разноски по чл.80 от ГПК разноски по договор №А718820/19.03.2018г. под точка едно е записал „договорено възнаграждение в лева е в размер на 18000.00 лева.“ (Стр.245).

По т.2 е записал „Изплатено възнаграждение в лева по банкова сметка преди провеждане на откритото съдебно заседание. Приложени са и доказателства за платената сума преди провеждане на откритото съдебно заседание, а именно на стр.246 - банкова извлечение от Банковата сметка на ищеца от дата 20.03.2018 г. за получена сума в размер на 6000 лв., с основание: „част от хонорара по ГД № 221/2016 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик по договор от 19.03.2018г. На страница 246-гръб - е платежно нареждане от Централна кооперативна банка за извършен банков превод от сметката на Л.

И. К. по сметката на ищеца в размер на 6000 лв. от дата 20.03.2018 г. На стр.

247 - вносна бележка от Райфайзенбанк за внесена сума в размер на 6000 лв. от дата 20.03.2018г. на страница 248 е представена вносна бележка от Райфайзенбанк от дата 04.04.2018 г. за внесена сума в размер на 4000.00(четири хиляди) лева по сметката на ищеца от Л. И. К. с основание внасяне на част от хонорар по пълномощно от 19.03.2018год. по ТД№210/2018г. На страница 249 е представена вносна бележка от Райфайзенбанк от дата 17.04.2018 год. за внесени по сметката на ищеца 2000.00 лв., с основание по договор от 19.03.2018 г. на стр. 250 е приложено извлечение по банкова сметка на ищеца (BG69RZBB91551008279589) за период 01.03.2018 г. до 31.03.2018г., от която е видно че на дата 20.03.2018 г. са постъпили две суми от по 6000.00лв., едната с банков превод от сметката на Л. К. и внесени на ръка на каса в Райфайзенбанк. Сочи се, че на стр.840 - от 3

Протокола от провелото се ОСЗ - 18.04.2018 г. на стр.2 е записано че ищеца по настоящето дело И. К. е представил списък с разноски и доказателства за плащането им. Поискал е присъждането им. На стр.853 - Решение №116/17.05.2018 г. е записано че „Оставя без уважение искането на Л. К. за присъждане на сторените разноски с оглед на изхода на делото, деловодни разноски адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лв.

Сочи се, че на стр. 863 - ищеца по настоящето дело адв. И. К. И. е подал Молба с вх.№5304/16.06.2018год. за изменени на решението по делото в частта за разноските, с оглед преразглеждането му и уважаване на надлежна направените и подкрепи с доказателства искане за присъждане на разноски .

Сочи се, че на стр. 867 е постъпил отговор на ответника по делото ОББ АД - с вх. №5798/25.06.2018г. със становище: че подадената молба по чл.248 от ГПК е подадена след изтичане на законоустановеният срок, т.е. преклудирана, направено възражение за прекомерност на хонорара и е обърнато внимание на съда, че ищеца Л. К. е бил освободен от заплащане на ДТ“.

Сочи се, че на стр. 877 е депозиран молба от Л. К. с вх.

№5923/27.06.2018г. за оттегляне на молба с вх.№5304/11.06.2018г. по чл.248 от ГПК от адв. И. К. И.. Сочи се, че на страница 878 - Определени №517/27.06.2018год. на Окръжен съд Пазарджик е оставена без разглеждане подадената молба с вх. №5304/11.06.2018г. по чл.248 от ГПК от адв.И. К. И., тава определение не е обжалвано и влязло в законова сила както и Решение№116/17.05.2018год.

Ответникът твърди, че не е подписвал представеният договор за възлагане на конкретна услуга с ищеца. Дори не са се срещали на дата 19.03.2018 г. Твърди се, че пълномощното представено по ТД№221/2016г. представено от ищеца е подписано непосредствено преди началото на открито съдебно заседание на 18.04.2021 г. Той е представил списък със сторени разноски по чл.80 от ГПК, както и доказателства за платения хонорар от ответника. По делото е постановено е Решение №116/17.05.2018 г., в което не са присъдени разноските на ответника. Ищеца на основание чл.248 от ГПК е депозирал молба за изменение на решението в частта за разноските, но съдът не го е уважил- поради факта, че молбата не била подадена в едномесечният срок. Няколко дни по-късно чрез Л. К. е депозирана 4 молба за оттегляне на същата молбата. Постановеното Определение №517/27.06.2018 г. не обжалвано. Сочи се, че нормата на чл. 81 ГПК предвижда, че с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. След като законът свързва с този приключващ акт и произнасянето по въпроса за разноските, то материалноправните предпоставки за възникване на отговорността за заплащането им се преценяват към същия този момент, а не съобразно уредбата им към по-късен момент - постановяване на определението по чл.

248 ГПК при пропуск на решаващия съд да се произнесе или при погрешното определяне на разноските в приключващия производството пред съответната инстанция съдебен акт. Твърди се, че ищецът не е упражнил правото си по чл.250 от ГПК, не е поискал допълване на съдебно решение, нито е обжалвал на основани чл.303 от ГПК вече влязлото в сила решение. Твърди се, че след влизането на решението в сила, ищецът е загубил правото си да иска изменение на решението в частта за разноските, както и допълване с присъждане на разноски, т.е. според ТР№6/2013г., адвокатско възнаграждение може да бъде поискано да бъде присъдено до приключване на устните състезания в самото производство. След като не е направено такова искане в производството, то самостоятелен иск за адвокатско възнаграждение е недопустимо.

Твърди се, че давността за предявяване на вземане по сключени договори от изправната страна е три години, считано от датата на сключването, съгласно ЗЗД. Настоящият договор е сключен на 19.03.2018г. и тригодишният срок изтича на 18.03.2021 г. Заявлението по чл.410 от ГПК е изпратено, с пощенско клеймо от 19.03.2021 г., т.е. е изпратено след изтичане на тригодишния срок за предявявате на претенцията. Сочи се, че видно от представеният Договор, не е посочен номера на делото по което е трябвало да оказана правна защита и съдействие изразяваща се в „процесуално представителство по търговско дело - материален интерес, окончателно разрешаване на спора“. Твърди се, че така предявеният иск е неоснователен.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли иска на ищеца като недопустим и неоснователен. Ако, съдът счете, че иска е допустим, то се моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Прави се искане за обезсилване на разпореждането в издадената 5

Заповед №931 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от дата 21.05.2021 год. като се обезсили издадената заповед. Претендират се сторените разноски на ответника по заповедното производство по ч.гр.д. № 20215220101031/2021 г. по описа на PC-Пазарджик и сторените разноски за настоящето производство. Сочат се доказателства. Прави се искане за прилагане на т.д. №№221/2016 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От приетите по делото доказателства се установява ,че между страните в настоящото производство е налице облигационна връзка, тъй като ответникът Л. И. К., ЕГН-********** от с. ................................, обл.

Пазарджик е бил страна по ТД №221/2016г. по описа на ОС- Пазарджик /приложено към настоящото дело/, по което дело ищецът И. К. И., ЕГН********** от гр. ............, бул. ....................................... се е явил в качеството му на процесуален представител в проведеното на 18.04.2018г. открито съдебно заседание.Пред съда ищецът И. се е легитимирал като процесуален представител на К. с пълномощно и Договор 778820 за правна защита и съдействие №1 от 19.03.2018г. /приложен по делото/.