Решение № 2756 от 03.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2756 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330120968 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В. П. И., ЕГН: ********** с постоянен адрес ******, чрез ******. М. М., против „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК:

203811241, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13, представлявано от ****** С. Т., с която иска да бъде прието, че сключеният между страните договор за кредит № ******/18.07.2024г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С уточняваща молба се сочи, че не се поддържа претенцията за нищожност само на клаузата за неустойка.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит №******/18.07.2024 г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави сумата от 600 лв. на ищцата, при ГПР по кредита в размер на 42,58% и годишен лихвен процент в размер на 36 %, а тя от своя страна се е задължила да плати 780 лв. в срок от 30 дни. Поддържа се, че в чл. 27 ал. 1 от договора, кредитополучателят се задължава, ако не предостави допълнително обезпечение да заплати неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, в който не е предоставено договорно обезпечение. Съгласно ал. 2 на същият член неустойката се заплаща периодично с всяка погасителна вноска. Така било начислено неустойка от 162 лева добавена към дължимата главница и лихва, видно от погасителния 1 план, представен с договора за кредит. Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че предвид предпоставките, при които ставало изискуемо вземането за неустойка, то същото има характер на скрито възнаграждение за кредитора. Изтъква се, че разписаната в договора неустойка следва да бъде включена при формиране на приложимия по договора ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя. Сочи се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Твърди, че ако вземането за неустойка бъде включено в ГПР, размерът му би бил значително над петкратния размер на законната лихва и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР и отразяването в договора за кредит на различен ГПР от действителния води до нищожност на договора на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се и че гореизложеното представлява нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране. Досежно клаузата за неустойка в чл. 27, ал.1 от договора, аргумнтира, че същата е неравноправна, противоречи на добрите нрави и нарушава принципа за справедливост, тъй като води до значителна нееквивалентност между престациите по правоотношението и до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. В тази връзка и с оглед високият размер на неустойка спрямо главницата по кредита се достигало и до нарушение на чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП. Неустойката излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като прехвърляла риска от неплатежоспособност на длъжника върху самия него. По този начин счита, че неустойката се явявала добавка към възнаградителната лихва и водела единствено до обогатяване на кредитора.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от „ЛЕНДИВО“ ООД, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не се отрича, че между страните е сключен договор за кредит, като се посочва, че той е сключен от разстояние. Сумата от 600 лв., обект на договора, била предадена по искане на ищцата в банкова сметка. Твърди се, че сключването на договора е в следствие на желание от ищцата, като тя е кандидатствала онлайн и е изразила желание за сключването на договора за кредит. След кандидатстването на ищцата и била представена необходимата преддоговорна информация, с която се е съгласила и така се е стигнало до сключването на процесния договор. В тази насока се описва и реда за неговото сключване.

Според ответника клаузата относно неустойката е действителна и отговаряща на всички законодателни изисквания, като изтъква, че суми за неустойка не били начислявани и събирани. Според твърденията на ответника, неустойката е самостоятелен вид съглашение, обективирано в договора, с оглед на което не следва да се прилагат правилата на ЗПК, а общите по ЗЗД. В частност счита, 2 че процесната неустойка, с оглед начина по който е уговорена и условията, при които се дължи, не излиза от типичните за нея обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучеталя. Поддържа и че размерът на неустойката не е прекомерен. Твърди се още, че ищецът, в качеството му на кредитополучател, е имал достатъчно време да се запознае със съдържанието на договора и бил наясно с икономическите последици от неговото сключване, вкл. и при неизпълнение на задължението му да предостави обезпечение, което изпълнение не било обвързано със срок. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и да се присъдят сторените разноски.

По делото е приет за съвместно разглеждане на основание чл. 211, ал. 1 ГПК и насрещен осъдителен иск от „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК: 203811241 обективиран в насрещна искова молба, приложена към депозирания отговор на исковата молба с вх. № ******/22.01.2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 600 лв. представляваща неизплатена главница по договор за кредит №******/18.07. 2024 г., сумата от 18 лв. представляваща възнаградителна договорна лихва, начислена върху главницата за периода от 18.07.2024 до 18.08.2024г. и начислена мораторна лихва за забава в размер на 35,21 лв. за периода от 18.08 до 19.01.2025г., ведно със законната лихва от предявяването на насрещния иск до окончателното изплащане на главницата.

Твърди се в насрещната искова молба, че между страните е сключен процесния договор за кредит №******/18.07.2024г., при вече посочените в исковата молба параметри, като кредитополучателят бил усвоил предадената от кредитодателя му сума по банков път в размер на 600 лв. със задължения да я върне, ведно с дължимата възнаградителна лихва, съобразно приложимия по правоотношението погасителен план. Доколкото кредитополучателят не бил изпълнил задълженията си по договора за кредит за връщане на главницата по същия и заплащане на възнаградителната лихва, се претендира от В. П. И., сумата от 600 лв. – незаплатена главница по договора за кредит,както и сумите от 18 лв., представляваща възнаградителна лихва и сумата от 35,21лв, представляваща лихва за забава до 19.01.2025. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на насрещния иск от ответника по него В. П. И., като се изразява становище за допустимост, но неоснователност на насрещната претенция. Развити са съображения, аналогични на тези в първоначалната искова молба, за недействителност на кредитната сделка на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК поради некоректно посочен в нея ГПР. Счита че договорът за кредит е изцяло недействителен и на връщане подлежи само чистата стойност на кредита. Възразява срещу присъждането на разноски по насрещния иск в полза на „ЛЕНДИВО“ ООД. На свой ред се претендират разноски от ответника по насрещния иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на 3 чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно, че между страните В. П. И. като кредитополучател и „ЛЕНДИВО“ ООД като кредитодател е сключен договор за кредит №******/18.07.2024г. с визирано в исковата молба и насрещната искова молба съдържание, че сумата по кредита от 600 лв. е усвоена от кредитополучателя, както и че сумата за неустойка при непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляването на ГПР по кредита.

Съгласно договора на ищеца, като кредитополучател, е отпусната сумата от 600 лв. от ответното дружество, като кредитодател, която сума е изцяло усвоена, при уговорен годишен лихвен процент от 36,00 % и посочен годишен процент на разходите – 42,58 %. В договора е уговорена и клауза за неустойка – чл. 27, ал. 1, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. За длъжника е предвидено задължение – чл. 17, ал. 1 от Договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или на поръчителство. Поръчителят следва да отговаря на конкретно посочени в общите условия изисквания – да е физическо лице, навършило 21 години, български гражданин, живеещ в България, назначен на постоянен трудов договор от поне шест месеца и получаващо редовно трудово възнаграждение, с минимален осигурителния доход от 1500 лв., както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като начислената неустойка се заплащала периодично заедно с вноските на погасителния план. В случая е една вноска при неустойка от 162 лв.

При това положение е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита, като възраженията на ответното дружество в обратна насока се намират за неоснователни. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. При отчитане на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в чл. 27, ал. 1 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Безспорно е между страните, че тя не е отчетена при изчисляване на процента на разходите. С оглед пък срока на договорното 4 правоотношение – 1 месеца, и размера на отпусната сума – 600 лв., то неустойката от 0,9 % от главницата на ден е равна на годишна база е на общо 1 971 лв., което е повече от три пъти размера на главницата по кредита.

Следователно, при включването на неустойката към разходите по кредита, както е следвало да стори и кредиторът, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. На основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. В тази насока и при съобразяване с изложеното, клаузата за неустойка в чл. 27, ал. 1 от процесния договор за кредит, действително се намира да е нищожна и като нарушаваща изискванията на чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК. Посоченият извод не се променя независимо, че неустойката не е във фиксиран размер, а се начислява на ден и крайният й размер зависи от поведението на длъжника. Това е така, защото кредиторът не е предвидил наймалкото лимит на сумата за неустойката, който да е съобразен със законоустановените ограничения досежно общите разходи по кредита, като вземе предвид и размерът на възнаградителаната лихва.