Определение № 543 от 30.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Благоевград, 30.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Маргарита Коцева

К. Динев като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно наказателно дело № 20231200600900 по описа за 2023 година Производството пред Благоевградски окръжен съд е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК и е образувано по протест на РП – Благоевград, ТО - П. срещу Определение № 419 от 17.07.2023 г. на РС – Благоевград, постановено по ч.н.д. № 975/2023 г. по описа на същия съд.

В протеста се твърди, че определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се подробни доводи, че анализът на събраните доказателства давал основание да се приеме формално осъществяване от К.М.А. на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12 НК вр. чл. 194, ал. 1 НК като имало привидно съгласие на владелеца К.М. за действията на А., като заради останалите обстоятелства по случая според прокурора следвало да се приеме, че е налице основание за приложение на чл. 9, ал. 2 НК за конкретното деяние на А. и прекратяване на наказателното производство. Сочи се, че собственик на превозното средство бил К. И. въпреки, че последният не е регистрирал същото в КАТ ПП заради наложен запор от ЧСИ, като липсата на елемент от обективна страна или основание за приложение на чл. 9, ал. 2 НК водело до един и същи краен резултат. Прокурорът не се съгласява с мотивите на атакуваното определение на РС Благоевград, че деянието на К. А. осъществявало престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, защото нямало доказателства А. да е заблудил К.М. относно собствеността на автомобила, защото му е казал, че е собственик по документи, което отговаряло на действителността, а и дори формално да бил осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК отново заради изключително ниската стойност на предмета на престъплението според прокурора следвало да се приложи чл. 9, ал. 2 НК. Не следвало да се кредитират показанията на пострадалия, че е платил на А. значително по-голяма сума от 200 лв. при подписване на договора за покупко-продажба на МПС, а твърденията му за нови гуми и акумулатор на превозното средства според прокурора не променяли стойността на автомобила, защото били изхабени заради ползването им 3 години, а заключението на вещото лице било ясно, пълно и обосновано, същото имало специалните знания за това и не се налагало назначаването на допълнителна експертиза. Според прокурора действията на А. не осъществявали състав на престъпление по чл. 277, ал. 2 НК или чл. 217, ал. 3 НК, защото нямало елемент от субективна страна – вещта, върху която е наложен запор, е трябвало да бъде възложена да я пази, като според 1 прокурора доказателствата не установявали, че към датата на разпореждането – 18.12.2017 г., А. е знаел, че върху превозното средство е наложен запор и баща му не може да бъде разпитан за това, тъй като е починал, като се изключвал умисъл за извършване на това престъпление в съчетание с това, че вещта не е била изрично възложена за пазене на длъжника. Според прокурора и последващото разпореждане през м. февруари 2022 г. не осъществявал състав на престъпление макар и А. да е получил лично съобщение за наложен запор с изходящ номер от 12.02.2020 г., защото А. вече не бил юридически собственик на автомобила и този автомобил не му е бил възложен за пазене.

Иска се отмяна на определението на районния съд като неправилно.

Срещу протеста не е депозирано възражение от пострадалия К. К. И. след връчване на препис от същия.

Ведно с протеста в окръжния съд са изпратени ч.н.д. № 975/2023 г. по описа на РС – Благоевград и досъдебно производство № 246/2022 г. по описа на 01 РУ – Благоевград.

Благоевградски окръжен съд, след като обсъди материалите по приложеното досъдебно производство и частно наказателно дело на районния съд, изложените доводи в протеста на прокурора и провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира следното:

Протестът е допустим – същият е подаден в законовия 7-дневен срок за атакуване на постановеното от районния съд определение и от легитимирано съгласно чл. 243, ал. 7 НПК лице – прокурор в съответната прокуратура.

Разгледан по същество съдът намира протеста за неоснователен.

Атакуваното определение на районния съд е законосъобразно и обосновано и са налице основания за неговото потвърждаване.

На досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – чл. 13 и чл. 14 НПК, които са довели до необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради което и правилно същото е отменено от районния съд и е постановено връщане на делото на прокурора. Допуснатите нарушения на досъдебното производство се изразяват в следното:

Приложеното досъдебно производство е образувано на 20.06.2022 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12 вр. чл. 194, ал. 1 НК - за това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2022 г. - 21.02.2022 г. в с. Л. общ. Бл., противозаконно е отнел чужда движима вещ – лек автомобил марка С.К. с рег. № ..., собственост на К. К. И. от гр. Благоевград от владението на К.В.М. от с. Л., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като по досъдебното производство не е било повдигнато обвинение на конкретно лице за извършено престъпление от общ характер.

По досъдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства, назначена е била оценителна експертиза, които доказателства прокурорът е посочил в постановлението за прекратяване на наказателното производство от 01.06.2023 г. /л. 6 – л. 10 от делото на районния съд/, като е направил извод в постановлението, че не е налице извършено престъпление от общ характер, тъй като събраните доказателства и приетите от прокурора за установени факти сочели, че за деянието на лицето К. А. били налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК, както и че същото деяние не покривало обективните и субективни признаци на друг състав на престъпление от общ характер, поради което е постановил прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

С атакуваното определение РС – Благоевград е отменил постановлението на прокурора, като не се е съгласил с правните изводи на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното 2 производство. Според районния съд състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12 вр. чл. 194, ал. 1 НК в конкретния случай не бил осъществен поради липса на един от съставомерните признаци - отнемането на вещта от владението на другиго да е без съгласието на последния, доколкото доказателствата установявали, че К. А. е получил владението върху автомобила със съгласието на К.М., който смятал, че автомобилът е собственост на А. и му го предал. Според районния съд обаче с деянието си А. бил извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, като е изложил съображения, че от доказателствата се установявало, че на 21.02.2022 г. автомобилът бил предаден на К. А. от свидетеля К.М., в чието владение е било превозното средство, след като А. е създал във владелеца представи, че е действителният собственик на автомобила и тези представи били мотивирали предаването на автомобила от М. на А., като последният с действията си е целял да набави за себе имотна облага - парична сума, и да причини на св. К.

И. имотна вреда в размер стойността на автомобила, като била настъпила вредата и била налице причинна връзка. В определението си районният съд не се е съгласил и с изводите на прокурора, че деянието на А. било такова по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, излагайки подробни съображения за това, че конкретиката на случая, времето, мястото, начин на извършване на противоправното деяние и инкриминираният предмет не обуславяли малозначителност на деянието на А. въпреки ниската стойност на предмета на престъплението и възстановяването на причинените вреди, защото не било изяснено от фактическа страна по досъдебното производство реалната стойност на автомобила към датата на деянието, тъй като вещото лице не е разполагало с информация за действителното състояние на автомобила, като е дал указания за събиране на гласни доказателства за тези обстоятелства и необходимост от назначаване на повторна съдебно-оценителна експертиза, отменил е постановлението за прекратяване на наказателното производство и върнал делото на РП – Благоевград.

Благоевградски окръжен съд намира, че атакуваното от прокурора определение на районния съд следва да бъде потвърдено, макар и да не се съгласява с всички изложени в него съображения. Според въззивната инстанция атакуваният пред съда акт на прокурора за прекратяване на наказателното производство, постановен на 01.06.2023 г., е н еобоснован /поради несъответствие на направените фактически и правни изводи от прокурора на събраните по досъдебното производство доказателства/ и незаконосъобразен, тъй като е постановен при неизпълнение на задължението за предприемане на всички мерки за разкриване на обективната истина.

В постановлението на прокурора са изложени подробни фактически изводи, които са били приети от районния съд, като според въззивната инстанция прокурорът неправилно е кредитирал гласни доказателства без да е събрал необходимите други доказателства за тяхната проверка. В постановлението прокурорът е посочил, че с нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 18.12.2017 г. разпитаният като свидетел по 3 досъдебното производство К. А. продал притежавания от него лек автомобил марка и модел С.К. с peг. № ... на св. К. К. И. срещу сумата от 200 лева, вписана в договора, като И. получил от А. автомобила и всички документи за него, и в началото на месец януари 2018 г. св. К. И. посетил сградата на сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Благоевград, за да регистрира автомобила, бил уведомен за наложен запор на превозното средство и му било отказано да се извърши пререгистрация, като пострадалият св. К. И., който твърди в показанията си, че е започнал да ползва закупения автомобил, плащал дължимите за него данъци, сключвал застраховка „Гражданска отговорност“, представял автомобила за извършване на технически преглед, не е разпитван за това уведомил ли е продавача А. за причините да не пререгистрира автомобила, не са изяснени противоречията в показанията на св. А. и св. И. за това кой е плащал данъците за автомобила с оглед установяване на действителните отношения между продавач и купувач и кой от двамата е имал неправомерно или общественоопасно поведение, както и да се установи знанието на А. за това кога същият е разбрал за наложения запор на продадения от него на И. автомобил. Прокурорът е приел, че през месец март 2020 г. св. К. И. доброволно предоставил закупения от него автомобил на своя приятел — св. Б. К. от гр. Благоевград, който работил като автомонтьор и притежавал сервиз за ремонт на превозни средства в ж.к. „Е. гр. Б. като уговорките били устни, К. можело да ползва автомобила и да го поддържа в добро техническо състояние, като и двамата свидетели /И. и К./ не са разпитвани дали е било безвъзмездно ползването, кой е плащал пътния данък за периода на ползване, уведомил ли е К. своя приятел И. за това, че е дал на продавача по договора А. пари за плащане на фиш за превишена скорост, получил ли е тези пари от И., като не са изяснени и противоречията с показанията на св. А. за това, че само последният е плащал данъци за колата и фишове за превишена скорост. Доказателствата по делото според прокурора установявали следващо фактическо предаване на автомобила за ползване – св.

К. със съгласието на св. И. предал автомобила на св. К.М., на който ремонтирал друг автомобил и ремонтът се забавил дълго време, съответно не бил качествено извършен и се наложило отново да бъде правен, като през месец юли 2021 г. св. К. предоставил за временно ползване на св. К.М. автомобила с документите отново само въз основа на устни уговорки, св. М. паркирал автомобила на улицата пред дома си в с. Л.. Въпреки противоречията в показанията на разпитаните свидетели прокурорът е приел, че в края на месец януари 2022 г. - началото на месец февруари 2022 г. св. К.