Решение № 186 от 19.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330207146 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-006968 от 23.09.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция - Пловдив, с което на Д. И. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. (с еврова равностойност 25,56 евро) за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 1

19.11.2025г., а жалбата е подадена на 27.11.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

Наказателно постановление № 25-1030-006968 от 23.09.2025г. е издадено за това, че на 30.08.2025г. в 18,27ч. в гр. Пловдив, на ул. Пере Тошев срещу номер 109, като водач на лек автомобил Дачия Логан с рег. № ****, жалб. Д. И. Д., ЕГН **********, е управлявал автомобила от категория М1, без да е използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН Серия GA № 4605856/30.08.2025г., издаден от св. И. П..

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителят П., който посочва, че е съставил акта лично. Сочи, че подписът като актосъставител е негов, като описаното от него отговаря на констатираното. Свидетелят посочва, че много ясно си е спомнял случая, като изрично сочи, че лекият автомобил Дачия се е движел бавно по ул. Пере Тошев, като е идвал от бул. Александър Стамболийски и се е движел в посока към бул. Никола Вапцаров. Актосъставителят сочи, че е забелязал, че водачът нямал поставен предпазен колан, като го е спрял, установил е самоличността му и му е обяснил нарушението му, като водачът не е възразил.

Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на св. П., които съдът намира за достоверни, логични и убедителни. Същите са дадени от незаинтересовано лице, подкрепят се от посоченото в АУАН, че 2 жалбоподателят не е възразил срещу извършеното нарушение, като от жалбоподателят не се сочат твърдения, нито се представят доказателства, които да сочат на друга фактическа обстановка. Поради това и съдът намира, че в случая презумптивната доказателствена сила на АУАН в хода на производството не беше опровергана.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.08.2025г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 23.09.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

Административнонаказващият орган правилно е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие, обективният състав на нарушението е осъществен. В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение, като такива не се сочат и от разпитания полицейски служител.

Приложена е коректната санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Предвидената санкция е в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от 3 административно наказващия орган към момента на извършването на нарушението – глоба в размер от по 50 лева и която не подлежи на коригиране от съда.

Съдът не споделя възражението, че е налице маловажен случай.

Санкционираното деяние разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Следва да се отбележи, че за да се счете, че случаят е маловажен, трябва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай е било констатирано управление на МПС, по улица, в населено място, в нормален час (18.27ч.), което по никакъв начин не се различава от обичайните деяния от този вид.

Липсват и изложени твърдения, които да сочат на наличие на обстоятелства от извънреден характер, довели до неизпълнение на задължението на водача да постави предпазния си колан, и които да бъдат проверени от съда чрез събирането на допълнителни доказателства и извършването на допълнителна преценка дали същите биха могли да доведат до извод, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност от други подобни такива деяния. АУАН освен това е подписан от жалбоподателя без възражения, които да бъдат подложени на анализ. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което и липсата на вредоносен резултат не е елемент от състава на деянието. От справката за нарушител водач се констатират не много на брой нарушения на жалбоподателя с влезли в сила наказателни постановления и фишове за времето, през което е притежавал СУМПС, но същевременно настоящото деяние не се явява първо негово нарушение по ЗДвП. Отделно от това, обществената опасност на самото деяние поначало е определена от законодателя като не особено висока, поради което и нарушението се санкционира с невисока по размер глоба (към датата на извършване на деянието в размер на 50 лв., а към момента в размер на 100 лв.). По изложените мотиви съдът намира, че деянието не се явява маловажно, поради което и неприложим се явява в настоящия случай институтът на маловажния случай.

При така изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

4

При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди разноски в минимално предвидения размер от 66,47 евро (130 лв.). По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, разноските следва да се присъдят в полза на ОД на МВР – Пловдив , в чиято структура се явява административнонаказващият орган.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1030-006968 от 23.09.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция - Пловдив, с което на Д. И. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. (с еврова равностойност 25,56 евро) за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив сумата в размер на 66,47 евро, представляваща направените по делото разноски за защита от юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330207146 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-006968 от 23.09.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна полиция - Пловдив, с което на Д. И. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. (с еврова равностойност 25,56 евро) за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 1

19.11.2025г., а жалбата е подадена на 27.11.2025г.), от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

Наказателно постановление № 25-1030-006968 от 23.09.2025г. е издадено за това, че на 30.08.2025г. в 18,27ч. в гр. Пловдив, на ул. Пере Тошев срещу номер 109, като водач на лек автомобил Дачия Логан с рег. № ****, жалб. Д. И. Д., ЕГН **********, е управлявал автомобила от категория М1, без да е използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН Серия GA № 4605856/30.08.2025г., издаден от св. И. П..

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителят П., който посочва, че е съставил акта лично. Сочи, че подписът като актосъставител е негов, като описаното от него отговаря на констатираното. Свидетелят посочва, че много ясно си е спомнял случая, като изрично сочи, че лекият автомобил Дачия се е движел бавно по ул. Пере Тошев, като е идвал от бул. Александър Стамболийски и се е движел в посока към бул. Никола Вапцаров. Актосъставителят сочи, че е забелязал, че водачът нямал поставен предпазен колан, като го е спрял, установил е самоличността му и му е обяснил нарушението му, като водачът не е възразил.