Решение № 86 от 24.04.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Харманли, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20225630100350 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск от С. Ф. Н. с ЕГН:

**********, чрез пълномощника си адв. К. Н. и К. А. Н. с ЕГН: **********, от гр. Х., ул.“Г. К.“ № **, ап.* със съдебен адрес: гр. Х., бул. “Р.“ ***, оф. * срещу „Ю. Б.“ АД - С., с ЕИК: *********, с адрес на седалище: гр. С., район В., п.код 1766, ул. „О. п.“ ***, с изп. директор П. Д. , с правно основание 86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с Решение №147/15.06.2021г. по т. дело 1695/2019г. на ВКС „Ю. Б.“ АД /наричана по-нататък за краткост и само Банката/ била осъдена, на основание чл. 55 ал.1 пр. първо от ЗЗД, да заплати на ищците сумата от 18 969,26 евро, с равностойност 37100,65лева, недължимо платени от тях в качеството ни на кредитополучатели по договор за кредит № HL29451/ 23.11.2007 г., поради валутна разлика между швейцарския франк и еврото за периода 02.03.2013 г. - 02.03.2018 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 02.03.2018 г. до окончателното й изплащане. Присъдената сума касаела платените от тях суми до датата на завеждане на исковата молба по т.д. №36/2018г. на ОС - Х. срещу „Ю. Б.“ АД на 02.03.2018г. След тази дата, въпреки несъгласието на ищците, но за да не изпаднат в просрочие, продължили да плащат кредита си в завишен размер, вследствие на валутни курсови разлики, произтичащи от неравноправните клаузи, заложени в договора за кредит.

След публикуването на решението на ВКС през м.07.2021г., с изрично Предложение /Приложение № 3/ поканили

Банката да им

1 възстанови надвзетите след датата на завеждане на делото суми, ведно с дължимата законна лихва върху тях. Получените от Банката суми от курсови разлики представлявали дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради което считат, че обезщетителна лихва върху тези суми, на основание чл.86 от ЗЗД, им се дължи от момента на получаване на недължимото - от датата на всяка направена от тях вноска в швейцарски франкове. Във връзка с отправената покана, получили съгласие от страна на Банката за възстановяване на главницата по надвзетите суми, но претенцията им за изплащане на лихви за закъснение била уважена само от датата на отправяне на поканата /06.07.2021г./ насам, която дата считат за начална за изпадане в забава. Тъй като смятали този подход за определяне на датата на забава за неправилен, изпратили до Банката нарочно становище, което обаче не било взето предвид /Приложения № 4 и 5/ и на 19.11.2021г. подписали Споразумение /Приложение № 16/ само по останалите въпроси, засегнати в Предложението им от 06.07.2021г. Във връзка с това, предявяват настоящия иск за дължимост на лихви върху надвзетите суми и до датата 06.07.2021г., като мотивите ни за това са следните:

Съгласно серия решения на ВКС /в т.ч. Решения № №394/27.11.2015 по дело №3034/2015 на ВКС, ГК, IV г.о. и 298 от 14.12.2011 г. по гр. дело № 1502/2010 г., г. к., II г. о. на ВКС/, от деня на получаване на престацията (деня, в който обогатяването достигне правната сфера на обогатилия се) вземането за неоснователно обогатяване възниква и едновременно с това става изискуемо, защото неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува още при самото преминаване, а не настъпва в един последващ момент.

Банката била получила многократни покани от ищците, призоваващи я за отказ от събиране на недължимото. Банката имала вина за неизпълнението на паричното им вземане, тъй като била надлежно уведомена от тях за недължимостта на събираните от нея суми, но не е направила нищо за прекратяване на събирането им. Освен това, към момента на поканата от 18.10.2017г. и предявяването на последвалия я съдебен иск, са й били служебно известни обстоятелствата, че събира неправомерно суми от курсови разлики въз основа на неравноправни клаузи.

Банката била недобросъвестен длъжник и не се нуждаела от покана, въпреки че такива са й отправяни многократно от ищците. Съгласно правните теория и практика, длъжникът е недобросъвестен, когато е знаел какво трябва да се направи, за да положи дължимата грижа, но не е имал достатъчно воля или желание да го направи, т.е. е налице умишлено поведение. Считат, че датата на забава е в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, а именно - Тълк. Решение № 5/2017г. на ВКС от 21.11.2019г. /приложено към Становището ни до Банката - Приложение № 4/.:

„Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално 2 изпълнение — било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за. реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът доброволно връщане на надвзетите суми и приканването й към отказ от събиране на недължимото чрез анулиране на неравноправните договорни клаузи и съответното поправяне на погасителния план. Такива покани били отправени от ищците на 14.10.2013г. и на 18.10.2017г. /Приложения № 6 и 8/, но не били приети от Банката /Приложения 7 и 9/. Исканията им, изложени в поканите, били препотвърдени от ищците и чрез съдебния иск, заведен на 02.03.2018г. по т.д.

№ 36/2018 г. на ХОС, а съгласно Решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр. дело № 3034/2015г., г. к., IV г. о. на ВКС, „исковата молба имала значение на покана, след която длъжникът изпадал в забава. Претендираната от ищците лихва била дължима като обезщетение за вредите от обедняване, които претърпели като потребители вследствие едностранните действия на Банката-търговец, разполагала и ползвала противоправно финансовите ни средства. Това било едно предвидено от Закона вторично задължение на длъжника, което имало санкционен характер с оглед неизпълнението на първичното задължение, а предназначението му е да ни обезщети като кредитори по принуждение за вредите от забавеното изпълнение на паричното задължение.

Предвид гореизложеното, считат, че за периода 20.03.2018г. 05.07.2021г., Банката следва да ги обезщети със сума в размер на 5283.03 лв., представляваща законна лихва върху надвзетите едностранно от нея суми в размер на 52777,03 лева,като в исковата молба са посочили размера на всяка една от главниците за всяка една от надплатените суми, със съответния период и дължимата лихва върху тази главница за съответния период, както и общата сума на всички дължими лихви в общ размер 5283,03 лева.

Предявяват претенцията си за лихви за посочения период от повече от три години, тъй като считат, че давностният срок за обезщетяването им не следвало да се ограничава до последните три години преди датата на завеждане на настоящата искова молба, предвид прекъсването му от горецитираните покани и от заведеното от нас т.д.№ 36/2018 г. на ХОС, приключило едва през 2021г., чийто изход доказал нищожността на клаузите, от които произтичали надвзетите от страна на Банката суми. Молят съда да постанови решение, с което да осъди „Ю. Б.“ АД да им заплати, на основание чл.86 от ЗЗД, обезщетение в размер 5283.03 лв., представляващи законна лихва върху надплатените суми от курсови разлики от 52777,03 лева за периода 20.03.2018г. - 05.07.2021г., ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на исковата ни молба до окончателното изплащане на сумата. Правят искани съдът да им присъди сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди, че искът е допустим, но недоказан и неоснователен. Оспорва иска и по размер, като счита, че същият е произволно и необосновано определен, несъответстващ на фактическата обстановка и правното 3 положение между страните. Сочи, че с исковата молба е предявена претенция на основание чл. 86 от ЗЗД. поради което счита, че не е налице потребителски спор между страните. Основният спор между страните е от кой момент е дължима лихва за забава — от датата на плащането (което твърдят ищците в исковата молба) или от датата на получаване на покана за връщане на сумите (което твърди ответникът). Предметът на спора, така както е очертае от исковата молба, няма връзка с въпроса дали ищците имат потребителско качество или не. Нито по делото се претендира защита на потребителски права на ищците. Въпросът за потребителското качество на ищците е имал значение за други предходни съдебни спорове между страните, свързани с твърдения за наличие на нищожни клаузи в сключен между тях договор за кредит, но няма значение за спора по настоящото дело. На това основание считат, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК.

Оспорва твърденията на ищците по настоящото дело, че са били поканени да върнат сумите за валутни разлики, платени след 02.03.2018 г. и посочени в споразумението от 18.11.2021 г., на по-ранна дата от посочената по-горе дата на покана 06.07.2021г. Оспорва, че приложената към исковата молба кореспонденция няма характер на покана за връщане на сумите, платени след 02.03.2018 г. н посочени в споразумението от 18.11.2021 г.

Оспорва твърденията, че банката била недобросъвестна и че знаела, че събира сума от ищците, които не и се дължат. Твърди, че обезщетение за забава се дължи не от момента на даването на нещо без основание, а от момента на получаване на покана за връщането му - решение № 176 от 13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС.

Оспорва твърдението, че банката е била недобросъвестна и че е знаела, че събира суми за валутни разлики, които не й се дължат. Сключеното между КЗП и банката споразумение не касае кредита на ищците, нито пък в самото споразумение се съдържат каквито и да било признания или други индикации за наличие на неравноправни клаузи. „Ю. Б.“ АД е участвала добросъвестно в предходните съдебни спорове, включително и за връщане на валутни разлики, и е представяла своите аргументи, че оспорените клаузи за валутата на кредита не са нищожни, както и че не се дължи връщане на суми за валутни разлики. Убедителен аргумент, че банката е добросъвестна, било обстоятелството, че с решението по въззивно търговско дело № 45/2019 на Апелативен съд-Пловдив исковете на кредитополучателите за валутни разлики са били изцяло отхвърлени. Макар и това решение да било впоследствие отменено от ВКС, то било показателно за факта, че „Ю. Б.“ АД е имала аргументи в своя полза да счита, че връщане на валутни разлики не се дължи, и че ответната банка е действала добросъвестно.

В случай на евентуалност, ако съдът прецени иска за основателен, прави възражение за изтекла давност, на основание чл. 111 във връзка с чл.

114 от

ЗЗД.

Настоящата искова молба е подадена на

25.11.2021г.,следователно претендиралите лихви за периода преди 25.11.2018 г. се явявали погасени по давност.

4

Моли също така да им бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, който е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По делото са приети писмените доказателства, представени с първоначалната и допълнителната искова молба, отговор на исковата молба.

Назначена е съдебно- счетоводна експертиза, заключението по която е прието като неоспорено от страните. Страните са представили писмени защити по чл. 149 ГПК, в които доразвиват своите съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.11.2007 г. е сключен договор № HL29451 за кредит за покупка на недвижим имот между „Ю. и Е. Дж. Б.“ АД (понастоящем с търговска фирма „Ю. Б.“ АД), от една страна като кредитор, и С. Ф. Н. и К. А.

Н.,двамата от гр. Х., от друга страна като кредитополучатели. Клаузите на сключения договор за кредит съдържали съществените елементи на сделката – кредиторът и кредитополучателите уговорили размера на кредита, срока за погасяване, олихвяването на предоставената като главница сума и всички останали произтичащи облигационни права и задължения между страните.