Определение № 240 от 29.06.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Сливен, 29.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20232200600340 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243ал.7 и 8 от НПК.

Производството през въззивната инстанция е образувано по повод жалба депозирана от В. Г. Г., чрез процесуалния си представител адв.Ч. от АК-Сливен, срещу Определение на РС – Сливен постановено по ЧНД № 670/2023 година, с което е потвърдено постановление на РП – Сливен за прекратяване на наказателно производство по ДП № 50/2023 г. по описа на РУ на МВР - Сливен.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Жалбоподателят твърди, че не е доволен от обжалваното определение, с което съдът потвърждава постановлението за прекратяването на наказателното производство и твърди, че същото е незаконосъобразно и е постановено при липса на основания за прекратяването на наказателното производство. Твърди, че мотивите на Районния съд са подробни, но засягат само анализа на събраните доказателства по прекратеното досъдебно производство. В жалбата до Окръжен съд подобно на жалбата до Районен съд – Сливен се поставя акцент върху заключението на психолого – психиатречната експертиза, като се оспорва същото. Моли определението на РС – Сливен да бъде отменено и делото да бъде върнато със задължителни указания за продължаване на разследването с назначаването на повторна медицинска експертиза.

Настоящият съдебен състав, като се запозна с обжалваното определение на РС – Сливен и постановление на РП – Сливен и материалите по ДП № 50/2023 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

От фактическа страна е установено следното:

Св. В. Г. Г. /на 80 години към датата на деянието/ живеела в постройка в двора на брат си – св. Щ.Г.Г. в гр. Сливен. Близо до тях живеел другият им брат –В.Г.Г. Той живеел сам и бил болен и трудно подвижен. Св.

В. Г. и св. Щ.Г. полагали грижи за него като получавали пенсията му от 1 негово име и с тези средства покривали ежедневните му нужди. В.Г. имал дъщеря - К.В.Г., която живеела в Република Гърция. Тъй като не била доволна от грижите, който полагали брата и сестрата на баща й, Г. поела грижите за него. Когато К.Г. поела грижите за своя баща, семейните отношения между нея леля й свид В. Г. Г. и чичо й свид. Щ.Г.Г. се влошили. Свид.В.Г. се притеснявала за това дали дъщеря му полага добри грижи за брат й, и продължила да го посещава в дома му.

На 22.10.2022 г. св. В.Г. посетила дома на брат си В.Г., където заварила дъщеря му К.Г. и приятеля й, които седнали на диван, а Г. бил седнал на земята. Това я притеснило, понеже и й се видял омърлушен и попитала дъщеря му за здравословното му състояние. В това време Г. дала на баща си да изпие чаша вода, в която сложила две капки от някакво шише.

Понеже на св.В. Г. й се сторило, че от тези капки В.Г. се парализирал и легнал на земята, тя се скарала с дъщеря му, като я обвинила че му дава отрова.

Последвал скандал, при който св. В. Г. избягала в къщата на другия си брат св.Щ.Г.. На него разказала за това, което е видяла и му споделила, че Г. я е душила, скубала за косата и й е казала, че ще я унищожи.

След този случай през м. октомври 2022 г. К.Г. взела баща си при себе си в Република Гърция, за да се грижи за него.

По досъдебното производство е разпитан св. Н.Н. – полицейски инспектор, който отговарял за район „Дебела курия“ и е извършвал проверки по жалба от дъщерята на В.Г. - К.Г. и по жалба от св.Щ.Г.. В хода на тези проверки св. Н. е установил, че К.Г. не била доволна от грижите, които св. В.

Г. и св.Щ.Г. полагали за баща й, поради това искала да го вземе в Гърция при нея. Заявила пред инспектора, че това е причината св.В. Г. и св.Щ.Г. да й създават проблеми, като опитали да изведат баща й от дома му. Св.Щ.Г. ползвал автомобила на В.Г., като отказвал да го предаде на дъщеря му, наложило се намесата на полиция. Поради тези причини К.Г. потърсила съдействие от св.Н.Н.. С подадената втора жалба, по която направил проверка, св.Щ.Г. описвал, че се страхува за живота на брат си В.Г., докато дъщеря му К.Г. се грижела за него, че не знаел къде е и как е. Описвал скандалите, за които бил чул от сестра си св. В. Г. между нея и К.Г.. Във връзка с тази жалба, св. Н. установил, че К.Г. е извън пределите на страната, а именно в Република Гърция, където с нея бил и баща й В.Г., провел видео разговор с К.Г., както и с баща й Г., от който установил, че същият е в добро здраве, чувства се добре и по собствено желание се намирал при дъщеря си в Гърция.

От назначената и изготвена комплексна съдебна психолого психиатрична експертиза по досъдебното производство се установява, че св.

В. Г. Г. страда от начална съдова деменция - лека степен, ограничено налудно разстройство. От заключението на вещото лице е видно, че към момента на деянието, предмет на наказателното производство св.В. Г. е имала симптомите на описаното психиатрично разстройство и поведението на племенницата й К.Г. вероятно е било болестно мотивирано. Описано е още, че налудното разстройство представлява „продължително разстройство на съзнанието“ по см. на чл.33 от НК и нарушава годността на св.Г. да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Освидетелстваната не е била в състояние правилно да интерпретира факти от действителността във връзка с воденото наказателно производство.

Установена била склонност към налудно интерпретиране на събития, или 2 прибавяне на несъществуващи, които биха подкрепили тезите й. Също така от заключението е видно, че действията и отправени закани от страна на К.Г. са възбудили субективен страх у св.В. Г., но не може да бъде преценено дали има реални основания /дали действително е имало такива заплахи/ или са само болестно мотивирани.

В прекратителното си постановление прокурорът извежда извод, че от събраните доказателства липсват категорични и безспорни такива за осъществен състав на чл.144 ал.3 от НК, и че установеното чрез психологопсихиатричната експертиза психично състояние на свид.В. Г. компрометира твърдяната от нея закана с убийство от страна на К.Г..

От така изложената фактическа обстановка установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът правилно е приел, че в хода на разследването не са събрани, безспорни доказателства за осъществен състав на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК.

Първоинстанционният съд правилно е посочил и обективните признаци и субективните такива от състава на престъплението, поради което и въззивният съд не би следвало да ги преповтаря.

Независимо от заключението на психолого – психиатричната експертиза в конкретния случай, според настоящия съдебен състав, не е осъществена обективната страна на деянието по чл.144 ал.3 от НК.

На първо място разпитаните в хода на производството свидетели не посочват категорично и еднозначно, че от страна К.В.Г. по отношение на тъжителката не са отправени изрази изразяващи закана с убийство.

На следващо място дори да се приеме, че от страна на К.В.Г. да са казани думите „ ще те унищожа“ по адрес на свид. В. Г., за съставомерността на деянието е необходимо и отправената закана да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението.

В случаят се касае за възникнал конфликт, но неговото естество е било поради твърдени от страна на свидетелката В.Г. престъпни действия от страна на К.Г. по отношение на нейния брат и в тази връзка дори да се приемат за действителни твърдените от свид. В. Г. действия на Г., същите не са били съпроводени със заплахи към физическата цялост или живота на потърпевшата.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане на събрания доказателствен материал. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

3

Според състава на РС - Сливен, и според настоящият въззивен състав по делото наистина са извършени всички възможни процесуално следствени действия, и направените фактически и правни изводи са обосновани, съобразени със събраните по делото доказателства.

Наведените в жалбата аргументи касаят заключението на изготвената съдебно психолого - психиатрична експертиза. Както беше посочено по - горе независимо от заключението на посочената експертиза в хода на разследването не са събрани, безспорни доказателства за осъществен състав на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК и в този смисъл настоящата инстанция приема за неоснователно искането за назначаване на нова психолого-психиатрична експертиза.

Поради гореизложените съображение въззивният съд на свой ред след първоинстанционния намира, че прокурорът е постановил своя акт в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК.

С оглед всички изложени съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното определение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 вр. ал. 6, т. 1 НПК, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд - Сливен по ч.н. д. № 670/2023 г., с което се потвърждава постановление на РП – Сливен за прекратяване на наказателното производство от 04. 05. 2023 г. по ДП № 50/2023 г. по описа на РУ-МВР, пр. пр. № 5892/2022 г. по описа на РП Сливен, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4