Решение № 27 от 12.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков, като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20255000600512 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 33 от НПК.

С присъда № 4/14. 01. 2025 г. по НОХД № 957/2023 г. Казанлъшкият районен съд е ПРИЗНАЛ подс. К. А. Т., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 01. 07. 2022 г. в гр. К. и в с. Б., общ. К., в условията на продължавано престъпление - на два пъти, е извършил следните деяния:

- на 01. 07. 2022 г. в град К., ул. „Р. д.“ пред № 6, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото;

- на 01. 07. 2022 г. пред сградата на Кметство с. Б., община К., обл. С. З., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи, обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и деянието, по своето съдържание, се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325 ал. 2, във вр. ал. 1 от НК вр. чл.

1

26 ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл. 68 ал. 1 от НК, съдът е постановил подс. К. А. Т. да изтърпи отделно от наложеното му с настоящата присъда наказание и наказанието от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим, наложено му със споразумение по НОХД № 1100/2019 г., по описа на КРС, в сила от 09. 10. 2019 г.

С присъдата съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски и приложените веществени доказателства.

С решение № 246/06. 10. 2025 г. по ВНОХД № 684/2025 г.

Старозагорският окръжен съд е потвърдил присъда № 4/14. 01. 2025 г. по НОХД № 957/2023 г. на Казанлъшкия районен съд.

От осъдения е депозирано искане за възобновяване на наказателното дело.

Правят се четири алтернативни искания до Пловдивския апелативен съд: да бъде признат за невинен и оправдан; да се приеме, че е налице деяние, което покрива признаците на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ; наказанието е явно несправедливо и се приложи хипотезата на чл. 55 НК; делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

За да постановят атакуваните съдебни актове, съдилищата по същество са направили внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които са приели за безспорно установена фактическата обстановка по делото, която накратко се изразява в следното:

На 01. 07. 2022 г. в гр. К. полицейските служители при РУ на МВР К. – 2 св. Ц. Х. и св. Х. А., около 10:15 ч., пред завод „А.“ АД в гр. К. забелязали черен автомобил Х. Д., в който на шофьорското място се качил подс. К. Т. от с.

Б., общ. К., когото те познавали като криминално проявено лице и за когото имали данни, че не притежава СУМПС. До него в автомобила седнала съпругата му Ф. Т. и двамата потеглили в посока към града. Полицейските служители обърнали посоката на движение на служебния си автомобил и ги последвали. До сградата на Община К. в гр. К. - на бул.„Р. д.“, до № 6, пред фитнес зала Lion автомобилът Х. Д. с регистрационен номер ******* бил спрян от двамата полицейски служители за проверка.

Установило се, че подс. К. Т. не притежава СУМПС, при което му било разяснено, че ще бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност. Тогава подсъдимият започнал да се държи агресивно, нанесъл удар с коляно по задния десен калник на автомобила на съпругата си, започнал да крещи и да обижда св. Ц. Х.. Тръгнал заплашително към полицейските служители, демонстрирайки намерение за саморазправа, а съпругата му го спирала, като през цялото време викал силно и заплашвал п. с..

Подсъдимият трябвало да изчака изготвянето на документите по АУАН и ЗППАМ и пристъпили към съставянето им на неправоспособния водач и на собственика на автомобила. По време на изготвяне на служебната документация за случая подс. К. Т. демонстративно тръгнал пеш по тротоара.

На около 50 метра св. Ц. Х. настигнал подсъдимия и му разпоредил да изчака да му се състави акта, след което е свободен. Подсъдимият казал, че полицейският служител не е никой и не можел да му разпорежда нищо. Щял да си тръгва, че в село Б. го чакало детето и не го интересували документите.

Казал, че св. Ц. Х. повече няма да е квартален на с. Б. и го заплашил, че ще му запали колата и че и по-лоши работи е правил. Подсъдимият нанесъл удар на намиращия се в близост до спрения автомобил паркомат на община К., от което се чул шум от удар по метал. Той продължавал да вика, да ръкомаха и да заплашва п. с., което наложило да се поиска съдействие от екип от група ООР при РУ К..

На място се отзовали св. Р. Н. и св. С. Д. - м. л.. При пристигането им подс. К. Т. вече бил преустановил агресивното си поведение и обидите, бил им разяснен поводът за направеното искане и същите оказали съдействие.

3

Действията на подсъдимия били наблюдавани от преминаващи по отсрещния тротоар граждани на гр. К..

Следобед на същата дата подсъдимият К. Т. отишъл със сина си в двора кметството в с. Б., където св. В. Д. - г. с. в кметството в с. Б., разговаряла по телефона. Подсъдимият се доближил до нея и я попитал дали к.т полицай на селото - св. Ц. Х., се намира в кметството. Тя му отговорила, че го няма и той си тръгнал.

След около десет минути подсъдимият се върнал и отново попитал за него. Свидетелката В. Д. отново отговорила, че го няма. Тогава подсъдимият поискал от нея да предаде на п. с. Ц. Х. /„к.“/, че е „долен помияр“, след което си тръгнал.

Към 15:45 ч. к. на селото - М. Б., св. В. Д. и с. с. - св. Ж. К., тръгнали към град К. по служебни ангажименти. Преди да тръгнат к. М. Б. ги попитала дали са видели какво е изписано с черен спрей в градския парк, до алеята, където играят децата от селото. Отишли там и видели, че действително има надпис с черен спрей „Помияр квартален“. Наблизо имало поставен контейнер, като и на него също имало обиден надпис с черен спрей.

В това време подс. К. Т. пристигнал с малък, тъмен на цвят автомобил, без номера и спрял до тях. Подсъдимият дал на св. В. Д. бял голям лист, на който имало надпис с лилав флумастер „Ц. държавен служител, който е една малка мастия“. Този лист тя трябвало да предаде на св. Ц. Х.. Впоследствие предала този бял лист на п. с. С. Т. с протокол за доброволно предаване.

Същия ден на дърво в близост до кметството на с. Б. подс. К. Т. закачил два броя картонени бели листове с надписи „к.т е една долна мишка“, „к.т г-н Ц. е помияр, измекярин и един долен мишок, той е наркоман!“.

Закачените листове били забелязани от жители на селото, сред които св.

Ж. К., която ги снимала и ги изпратила на колежката си - св. В. Д..

От заключението на назначената в хода на разследването дактилоскопна експертиза на иззетите при огледа два листа, както и този, предаден от св. В.

Д., се установява, че след извършена химична обработка на представените за изследване обекти се проявили общо 4 годни за сравнителна идентификация дактилоскопни следи, както следва: по единия от намерените при огледа листи и по този, предаден от свидетелката са намерени общо 3 дактилоскопни следи, 4 оставени от подс. К. Т. - идентични с отпечатъците от ляв палец и десен палец на лицето К. А. Т., ЕГН **********, регистриран в автоматизираната система AFIS на МВР. Четвъртата проявена годна дактилоскопна следа по единия от намерените при огледа два листа не е идентична с дактилоскопните отпечатъци на лица, регистрирани в автоматизираната система AFIS на МВР.

От заключението на назначената в хода на разследването графическа експертиза се установява, че ръкописните текстове, изписани в представените два броя бели на цвят картонени листове, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 01. 07. 2022 г., са изпълнени от лицето Ф. Е. Е. - Т. с ЕГН **********.

Не може да бъде споделен доводът в искането за възобновяване, че двете инстанции безкритично са възприели описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и са изградили своите правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства.

Необходимо е да се има предвид, че обвинителният акт очертава рамките, в които следва да се движи съдебното производство. В конкретният случай внесения обвинителен акт от Районна прокуратурата С. З., Териториално отделение - К., изцяло отговаря на разпоредбата на чл. 246 НПК. В него подробно и ясно са описани фактическите положения, въз основа на които е изградена обвинителната теза, като по този начин е дадена пълна възможност на подсъдимия да разбере въз основа на какви факти е обвинен и ще следва да организира своята защита.

Отделно от това, дали са допуснати нарушения в хода на досъдебното производство е преценено по време на разпоредителното заседание, проведено на 12. 03. 2024 г. /л. 36 НОХД/, когато първостепенният съд е обсъдил въпросите, регламентирани в чл. 248 ал. 1 т. 1 и 8 НПК. В това съдебно заседание подсъдимият /тогава/ К. Т. се е явил със защитник и становището им е било, че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 3 НПК пред касационната инстанция, по който ред се разглежда искането за възобновявяне пред Пловдивския апелативен съд, не могат да се правят 5 възражения за нарушения на процесуалните правила по чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК за допуснати на досъдебното производство, отстраними процесуални нарушения.

Отделно от това, самото възражение в тази насока е и противоречиво, тъй като в искането за възобновяване се твърди, че Районният съд - К. и Старозагорският окръжен съд са изградили своите изводи въз основа на събраните по делото доказателства.

Съдебните инстанции не могат да търпят упрек към това, че са изпълнили задължението си, регламентирано в чл. 13 НПК. В хода на съдебното заседание пред първоинстанционния съд е проведено обективно, всестранно и пълно съдебно следствие и при стриктното съблюдаване на изискването на чл. 13 и 14 НПК съдът е постановил своя съдебен акт. При проведеното съдебно следствие Районният съд в К. е изпълнил и задълженията си, регламентирани в чл. 107 НПК и е събрал всички релевантни към случая доказателства и въз основа на своето вътрешно убеждение е постановил своята присъда. В мотивите към присъдата са изложени достатъчно и убедителни съображения, като оценъчната дейност на съда е направена по начин, по който дава възможност да се проследи и начинът, по който е формирана волята на съда по същество. Отделно от това е дадена и пълна възможност на подсъдимия в максимален обем да реализира правото си на защита.

Няма абсолютно никакво съмнение, че именно въз основа на всички годни доказателствени източници съдилищата по същество са достигнали до единствения възможен и категоричен извод, че именно осъденият К. Т. е автор на инкриминираното деяние. Този извод е изграден след внимателен и задълбочен анализ на гласните и писмени доказателства, които изцяло кореспондират и с цитираните по-горе заключения на компетентните вещи лица.

В останалата част от искането за възобновяване, касаещо интерпретацията на събраните по делото доказателства, на практика се прави възражения върху обосноваността на присъдата на Районния съд в К. и решението на Старозагорския окръжен съд. Необходимо е да се посочи, че в производство по възобновяване не може да се обсъжда обосноваността на атакуваните съдебни актове и това е извън предмета на настоящото 6 производство. Оценката на събраните по делото доказателства Пловдивският апелативен съд може да прави единствено през призмата на това дали инстанциите по същество са изпълнили изискванията на чл. 13 и 14 НПК, респ. чл. 107 НПК, и дали начинът, по който са формирали техните правни изводи са ясни и недвусмислени, въз основа на които е изградена и волята на съда.