Решение № 10 от 23.03.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. гр.Мадан, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно наказателно дело № 20255430200017 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № *********/*******г. на Я. Я. Х. – Началник група в ОДМВР С., РУ М., упълномощен със Заповед № *******/******** г. на Министъра на ВР, с което на А. К. К. с ЕГН **********, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за допускането на съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. В съдебно заседание възраженията се поддържат от пълномощник адв. О..

Въззиваемата страна в писмо становище, с което преписката се изпраща на съда, поддържа законосъобразността на обжалваното постановление от материална и процесуална страна. В с. з. и в писмени бележки, чрез пълномощника си юрк. В. при ОДМВР С., излага доводи за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на процесното наказателно постановление.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На ********г. около *******часа, св. С. Ш. – мл. автоконтрольор в РУ 1

– М., приел сигнал от ОДЧ за ПТП с материални щети в гр. Р., на ул.

„********“ №******* в двора на ГПУ – Р, със служебен автомобил „********** с рег. № *********, собственост на ********„*********“.

Пристигайки на място с колегата си свид. В. Ч., бил посрещнати от жалбоподателя А. К. – служител на ГПУ Р., който обяснил, че същия ден – *****г. около ***** часа, управлявайки горепосочения служебен автомобил при опит да го вкара в служебен гараж, е закачил и ударил задния десен калник на автомобила в стената на сградата. Свидетелите огледали автомобила, който бил на място, при което установили, че по задния му десен калник има надраскване и побитост. Мястото, което А. К. посочил, че е станал удара и механизма не отговаряли на нанесените щети по автомобила, поради което свид. Ш. поискал от дежурния офицер в ГПУ Р. да му бъде предоставен запис от видеокамерите в района на произшествието от ****** г.. От наличното видеонаблюдение на ГПУ се установило, че на посочения ден и място, които сочил К., не е настъпило ПТП. При проведен повторен разговор с А. К., същия заявил, че е допуснал произшествието предишния ден – ******* г. около ****** часа, на същото място при опит да изкара служебния автомобил от гаража и поради това, че бил изплашен от случилото се не е уведомил ръководството на ГПУ Р.. Същия потвърдил изложеното и в писмено сведение от ****** г. пред полицейските служители.

Междувременно на мястото притигнал и свид. Р. Ф. – полицейски служител в УП Р. при РУ М., назначен в наряд на територията на община Р. На А. К., свид. Ш. съставил АУАН № ******* за допуснато нарушение по чл. 123, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, който го подписал без възражения. По така съставения АУАН №******от ****** г. било издадено и обжалваното НП № ******/******* г., връчено лично на ****** г., с което била наложена глоба в размер на 50 лв. и ЛПУМПС за 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушението.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. Ш. – актосъставител, В. Ч. и Р. Ф. – присъствали при установяване на нарушението, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, заповед № ******/******** г. на Министъра на вътрешните работи.

Разпитани в съдебно заседание свидетелите потвърждават авторството на АУАН и поддържат констатациите в него, като споделят, че пред тях К. е направил признание, че е допуснал произшествието, като щетите по автомобила и следите по стената на мястото на удара са отговаряли на описания от водача механизъм на причиняването им.

Съдът намира показанията на свидетелите за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Информацията, която свидетелите споделят се припокрива и е в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, вкл. с писмените сведения на жалбоподателя, поради което съдът им дава вяра.

Въз основа на горното не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха обстоятелства и ангажираха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Не се твърди и друга фактическа обстановка. Затова съдът отчете 2 презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Отделно от това показанията на свидетелите съдът оцени като достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е описано достатъчно подробно и са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и е спазена процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, доколкото е съставен в присъствието на двама свидетели присъствали при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите присъствали при установяване на нарушението и нарушителя, в присъствието на когото е съставен и от когото не са постъпили възражения. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспиране и неустановяване на последиците от ПТП, в което той е бил участник. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

В тази връзка, настоящия състав намира за неоснователни наведените жалбата и от пълномощника на жалбоподателя съображения за нарушаване на правото му на защита, поради нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН в АУАН, относно непосочване на датата и мястото на нарушението и непълно описание на нарушението, доколкото същите са изолирани и не кореспондират с доказателствата по делото.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че "Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен... без да създава 3 опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието; "

Съдът намира, че е безспорно доказано, че А. К. е управлявал процесния служебен автомобил в процесния ден и час, марка "*********", както и че е ударил същия автомобил при излизане от гараж за служебни автомобили на ГПУ Р., след което жалбоподателят не е установил нанесени от него щети по автомобила и не останал на местопроизшествието, а е продължил с автомобила. Доказва се, че на автомобила, собственост на ГД „*******“ ползван от ГПУ Р., са били причинени щети по задния десен калник.

В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда за виновните лица наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като съзнавайки, че е причинил ПТП, е продължил с автомобила без да провери какви са последиците от предизвиканото от него ПТП и нанесените от това щети. Същият е бил длъжен да го стори, тъй като очевидно от доказателствената съвкупност по делото сам е причинил процесното ПТП.

Законът за движение по пътищата допуска да не се уведомява службата на КАТ при причинено ПТП, но само при наличие на съгласие между страните по обстоятелствата, свързани с ПТП. А в настоящия казус такова съгласие не се доказва, а и не е могло да бъде постигнато, след като жалбоподателят не е останал на местопроизшествието и не е уведомил ръководството на ГПУ Р.

Ето защо, с неоставането на местопроизшествието и неуведомяването на съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието за причиненото ПТП, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . Това нарушение е формално по своя характер и е на просто извършване.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл жалбоподателят е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му, пряко е целял настъпването на същите и активно е действал за осъществяването им, като не е останал на мястото на ПТП.

Предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание "глоба" е наложено в размер, който е в предвидения минимум. Съдът намира че тъй като по делото не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства наложената санкция е пропорционална на извършеното деяние.

Същевременно процесното нарушение не е с по-висока от обичайната степен на обществена опасност, поради което съдът намира, че то не изисква използването на по-тежко средство за репресия срещу извършителя му. Ето защо, наказанието "глоба" в законовия минимум от 50 лева е правилно.

Същите са мотивите на съда и досежно второто наложено наказание ЛПУМПС, поради което наложеното в предвидения минимум в закона от 1 месец се явява правилно и законосъобразно.

Предвид императивната забрана на чл. 189з от ЗДвП не следва да се 4 обсъжда маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Дори и в случая да не намираше приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче, нарушенията не биха могли да се квалифицират като маловажни, доколкото разкриват типичната обществена опасност на нарушенията от този вид.

Доколкото изхода от спора е в полза на въззиваемата страна и са претендирани разноски за юрисконсултско вънаграждение, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, която сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно от процесуална и материална страна, нарушението е безспорно доказано, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *******/****** г. на Я. Я. Х. – Началник група в ОДМВР С., РУ М., упълномощен със Заповед № ********/******* г. на Министъра на ВР, с което на А. К. К. с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП.