Решение № 2483 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2483 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110217384 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на С. И. А. с ЕГН**********, живееща в гр. ,,***'' на ,,***'', по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат З. Д. М. от Пазарджишката адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №НП 66, издадено на 08. VI. 2023 година от А.Т.С. в качеството му на председател на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА с ЕИК по БУЛСТАТ129010997 със седалище и адрес на управление в гр.

София на пл. „Света Неделя“ №6.

Пълномощникът на жалбоподателката оспорва процесното наказателно постановление. В писмени бележки, представени при предходно разглеждане на делото от ХХ състав на Софийския районен съд по наказателно дело с административен характер №17295 по описа на съда за 2024 година, навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Поддържа, че жалбоподателката не следвало да подава встъпителна декларация, защото била упълномощена да изпълнява правомощията на директорка на Пазарджишката регионална инспекция по околната среда и водите, но не и задълженията. Жалбоподателката отправила до наказващия орган искане за сключване на споразумение, но не била предоставена такава възможност. Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

С молба, постъпила в съда на 31. III. 2026 година, пълномощникът на 1 жалбоподателката представя доказателства, че същата не е заплащала доброволно наложените глоби, а сумите са събрани принудително след подаване на жалбата.

Жалбоподателката не се явява, нито се представлява в открито съдебно заседание.

Председателят на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА, ответна страна по жалбата, не се явява, нито се представлява в открито съдебно заседание.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ,

СЪДЪТ ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 10. Х. 2022 година Министърът на околната среда и водите изпраща до Заместник-председателя на комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество приложено към материалите по наказателно дело с административен характер №1497 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2024 година писмо с изходящ №48-00-835. Според писмото жалбоподателката, изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Контрол на околната среда“ в Пазарджишката Регионална инспекция по опазване на околната следа и водите, от 23. IX. 2022 година е упълномощена да изпълнява правомощията на Директор на същата Инспекция.

На 02. ХI. 2022 година Министърът на околната среда и водите изпраща до Заместник-председателя на комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество приложено към материалите по наказателно дело с административен характер №1497 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2024 година писмо с изходящ №48-00-952. Според писмото действието на заповедта, по силата на която жалбоподателката, изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Контрол на околната среда“ в Пазарджишката Регионална инспекция по опазване на околната следа и водите, е упълномощена да изпълнява правомощията на Директор на същата Инспекция, е прекратено, считано от 24. Х. 2022 година.

На 22. XII. 2022 година свидетелят Р. М. К. с ЕГН********** извършва проверка в информационните масиви на комисията и установява, че жалбоподателката не е подала: встъпителна декларация по чл. 38, ал. 1, т. 1 от действащия към онзи момент Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия закон, както и декларация по чл. чл. 38, ал. 1, т. 3 от действащия към онзи момент Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Р. М. К. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по 2 време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; приобщените по делото писмени доказателства, изброени по-горе.

Анализирани в тяхната съвкупност, установената от съда фактическа обстановка. доказателствата установяват безспорно

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 12. I. 2023 година под №ПР-6 от свидетеля Р. М. К. с ЕГН**********, заемащ длъжността старши инспектор в Дирекция „Публичен регистър“ на ответната комисия, компетентно длъжностно лице по силата на представена по делото Заповед №КПК-РД-06-418, издадена от Председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на 16. VI. 2022 година, в присъствието на две свидетелки.

При съставянето на акта жалбоподателката не се възползва от възможността да подаде представено по делото възражение по чл. 44 от Закона за административните нарушения и наказания.

На 08. VI. 2023 година Председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, компетентно длъжностно лице по силата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от действащия към онзи момент Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, издава въз основа на установеното в акта процесното наказателно постановление под №НП-66 като възпроизвежда в него изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания и налага на жалбоподателката следните административни наказания: глоба в размер на 1 600.00 лева на основание чл. 173, ал. 1 от действащия към онзи момент Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия закон; глоба в размер на 1 600.00 лева на основание чл. 173, ал. 1 от действащия към онзи момент Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление.

Според данните по делото наказателното постановление е връчено на жалбоподателката най-рано на 13. ХI. 2025 година – по телефона, както е посочено в жалбата.

3

Съдът стига до такъв извод, защото препоръчаните съобщения за връчване на постановлението не са получени от жалбоподателката и са върнати с отбелязване, че не са потърсени. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 4 от Закона за пощенските услуги, „препоръката“ е допълнителна услуга към универсалните пощенски услуги, като пощенските пратки по ал. 1, т. 1, б. б. „а“, „б“, „г“ и „д“ и по ал. 2 от същата разпоредба могат да бъдат препоръчани или непрепоръчани. По смисъла на § 1, т. 10 допълнителните разпоредби на същия закон препоръката е допълнителна услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава документ за приемане на пощенската пратка и по негово искане и известие – за доставянето на получателя.

Изискването за удостоверяване получаването на препоръчаната пратка чрез известие за доставяне (т. н. обратна разписка) е скрепено с императивни изисквания за връчване на същата, уредени в Наредба №4 за пощенските съобщения, обнародвана в брой XCVII на Държавен вестник от 1979 година, която на основание §99 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги е запазила действието си след отмяна на Закона за съобщенията. Съгласно чл. 57 от тази Наредба, препоръчаните пратки се доставят на получателя на посочения адрес или в пощенската, телеграфна и телефонна станция срещу подпис в служебната разносна книга. Съгласно чл.

59 от Наредбата, препоръчани пратки, изпратени до лица, обслужвани от доставни шкафове, се доставят при възможност лично на получателите, на членове от семействата им, а при липса на такава възможност получателят се уведомява с известие за явяване в пощенска, телеграфна и телефонна станция.

Изпратеното писмо, върнато с отбелязване „непотърсено“, не може да се приеме като годно доказателство за връчването му. Съдебната практика трайно приема, че такова връчване не е редовно. Препоръчаното писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина „непотърсено“. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, предвид евентуално оставеното му съобщение, че за него има препоръчано писмо, не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на неговия адрес. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите с отметка „непотърсено“ не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя.

Нещо повече, от материалите по делото се установява, че на административнонаказващия орган е би известен телефонен номер на жалбоподателката, на когото тя не е била търсена.

Затова съдът приема, че жалбата e подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е било връчено на жалбоподателката на датата, посочена в жалбата – на 13. XI. 2024 година, а жалбата е подадена в Пазарджишкия районен съд на 15. ХI. 2024 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

4

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно действащия към онзи момент Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и представената по делото Заповед №РД-06-418, издадена на 16. VI. 2022 година от Председателя на ответната комисия на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с чл. 120, ал. 1 от закона, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Съдът приема, че са спазени и сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. Срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение е започнал да тече едва на 24. XI. 2022 година: последният ден, в който може да се подават декларации за имущество и интереси, затова е изтекъл на 24. II. 2023 година – след издаване на акта за установяване на административно нарушение.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 08. VI. 2023 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.