Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 173 от 26.01.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3438/2021
Вид
Определение № 173
Подписан
26.01.2022
В сила
26.01.2022
Състав
Иван Иванов , Валентин Бойкинов, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. София, 25.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20211000503438 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Т. Г. Н., Л.В. В. и К. А. К., чрез пълномощника адвокат В. Я., срещу определение № 265682 от 25.03.2021 г. по гр.д. № 13232/ 2020 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 24 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 296 953/ 2.12.2020 г., подадена от Л. Т. Н. от гр. София срещу определение от 27.11.2018 г. по гр. д. № 86592/ 2017 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 28 състав в частта, с която е оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на разноски за производството.

Твърденията са, че изложената от съда теза била изцяло незаконосъобразна и нелогична, тъй като ищцата безспорно имала право да бъде освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото и по причина в съда нямало своевремонно произнасяне. Нейните наследници по закон встъпили в съществуващите към момента на смъртта й материални и процесуални права, затова имали право да се ползват от дадените от закона привилегии на своята наследодателка. Незаконният отказ на съда да признае едно право не отменял това право и признаването му впоследствие от висшестоящ съд било с ретроактивно действие то се признавало от момента, в който е възникнало - завеждането на исковата молба.

Молбата към съда е определението да бъде отменено и да бъде постановено друго определение, с което жалбоподателите да бъдат освободени от заплащането на разноски по делото.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.

1

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от лица, които имат правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

По нейната основателност съобрази следното.

Производството по гр.д. № 86592/ 2017 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 28 състав е било образувано по предявените от Л. Т. Н. от гр. София срещу П. К., гражданин на Ливан, чрез пълномощника адвокат М. С.-Ц., обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и при условията на евентуалност - по чл. 40 от ЗЗД, по чл. 27, във връзка с чл. 29 от ЗЗД и по чл. 87 от ЗЗД, както и на основание чл. 108 от ЗС за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.06.2012 г. с нотариален акт № 199, том №1, peг. № 4703, дело №257/ 2012 г. на нотариуса В. М..

С разпореждане от 12.12.2017 г. ищцата била освободена от заплащане на държавна такса, а с определение от 27.11.2018 г. било оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащането на разноски по делото. Срещу определението от 27.11.2018 г. ищцата подала частна жалба с вх. № 296953/ 2.12.2020 г.

На 9.12.2019 г. ищцата починала и с определение от 2.09.2020 г. съдът я заличил като страна по делото и конституирал на основание чл. 227 от ГПК като ищци в производството наследниците й по закон - Т. Г. Н., Л.В. В. и К. А. К..

При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция, действащ с правомощията по чл. 274, ал. 2 от ГПК, преценява частната жалба като неоснователна.

Молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на страна по делото от задължението да плаща такси и разноски по него, е процесуално действие за защита и съдействие по смисъла на чл. 2 от ГПК. Тя може да бъде удовлетворена само ако по делото е установено по категоричен начин, че страната - физическо лице, е затруднена материално и поради тази причина няма да може да упражнява за в бъдеще процесуалните си -3- права, ако не бъде освободена от заплащането на държавни такси и разноски по делото.

Според разрешенията в последователната практика на ВКС преценката дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса, следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии, като съдът следва да съобрази притежаваното от ищеца имущество - движимо и недвижимо, и преди 2 всичко да съпостави размера на таксата и на очакваните разноски с доходите на ищеца, от които следва да бъдат заплатени таксата и разноските. Тази преценка всякога е конкретна и не може да почива на предположения за евентуалната възможност лицето да полага труд и да реализира доход. (определение № 354 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3339/ 2013 г. на ВКС, І г. о., определение № 103 от 6.02.2012 г. по ч. гр. д. № 541/ 2011 г. на ВКС, ІV г. о).

Следователно предмет на въпросната преценка е общото материално състояние на конкретното лице - молител, независимо от броя на ищците, които са заявили исковата претенция.

При смърт на страната тя се замества от нейните правоприемници, които стават субект на процесуалното правоотношение спрямо съда - приемникът встъпва в процесуалното положение на праводателя в деня на приемството и става такава страна, каквато е бил той.

Приемството е „встъпване в правните последици на висящия процес : обвързаност от процесуалните задължения и тежести, породени от процесуалните действия или бездействия на праводателя ; придобиване на процесуалните права, породени от процесуалните действия в полза на праводателя.“ („Българско гражданско процесуално право“, Десето издание, С.

2020 г., с. 414).

В настоящия случай към деня на приемството - 9.12.2019 г., ищцата не е била освободена от задължението за заплащане на разноски и това задължение е преминало към встъпилите в процеса нейни правоприемници. В това си качество, обаче те нямат правен интерес да встъпят като активно легитимирана страна в производството, образувано по частната жалба на тяхната праводателка срещу определението, с което е било отказано освобождаването й от задължението за заплащане на разноски по делото.

Според постоянната практика на касационната инстанция преценката за възможността на страната да заплати държавната такса и разноските по делото се прави към момента на искането за освобождаване. (определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.) Следователно сезираният с частната жалба съд ще дължи произнасяне по основателността на искането, съобразявайки общото материално състояние на починалата ищца, която вече е заличена като страна по делото.

От друга страна в деня на приемството за всеки един от правоприемниците е възникнало, на самостоятелно основание, правото да поискат да бъдат освободени от заплащането на разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Това право те могат да упражнят в хода на производството винаги, когато съдът ги натовари със заплащането на разноски например за назначаване на експертиза, поемане разходите на свидетел и пр., след като установят по надлежния ред наличието на предвидените в закона критерии.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав, действащ с правомощията по чл. 274, ал. 2 от ГПК, с тези на въззивния съд обжалваното определение 3 следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. Г. Н., Л.В. В. и К. А. К., чрез пълномощника адвокат В. Я., срещу определение № 265682 от 25.03.2021 г. по гр.д. № 13232/ 2020 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 24 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 296 953/ 2.12.2020 г., подадена от Л. Т. Н. от гр. София срещу определение от 27.11.2018 г. по гр. д. № 86592/ 2017 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 28 състав в частта, с която е оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на разноски за производството.определение № 10875 от 10.07.2020 г. по гр.д. № 7158/ 2019г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 5 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4