Решение № 4526 от 26.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4526 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100504446 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 21471 от 29.12.2023 г. по гр.д. № 34662/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в е осъден „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл.82, вр. чл. 261 ЗЗД на И. Т. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

София, ул. ****, сумата 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорното задължение на ответника да предостави достъп до интернет мрежата си съгласно договор за мобилна услуга Интернет + с предпочетен № +****, сключен на 20.10.2022 г., в периода 14.11.2022 г. - 19.12.2022 г., ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1000.00 лева.

Срещу така постановеното решение в частта на уважаване на сочения осъдителен иск е подадена въззивна жалба от ответника „Й.Б.“ ЕАД, като са изложени доводи за недопустимост и неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Недопустимо, според ищеца, съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран, респ. произнесъл се е свръх петитум, в отклонение на отправеното до него 1 искане. В подадената искова молба и в хода на производството пред първата инстанция ищцата е поддържала, че искането й за обезщетяване на понесените от нея неимуществени вреди се основава на притесненията й за особено ценната за нея движима вещ (дърворезба на мечка), както и за това че същата в периода, през който ответникът не е предоставял услугата, е било възможно да стане обект на престъпление. Въпреки това при постановяване на решението си съдът се е произнесъл като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди за понесените от ищцата нематериални вреди от неправомерното поведение на ответника преустановяване достъпа до интернет услугата, ползвана от ищцата за сочения в исковата молба период.

Неправилно, според ответника, съдът е приел, че в случая следва да бъде ангажирана договорната отговорност за вреди на ответника. За допуснатата грешка и неточност по неправилно и несвоевременно отбелязване на заплатената от ищцата сума на последната е било определено своевременно обезщетение. С оглед това претенцията на ищцата се отнася за репариране на вреди, които са били обезщетени, а постановеното от СРС решение води до неоснователно разместване на блага и неоснователно обогатяване.

Моли за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на предявения иск в цялост.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ищец в производството И. Т. Х. в подадения писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на последната. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Заявява, че съдът се е произнесъл при вярна и правилна правна квалификация съобразно отправеното до него искане с подадената искова молба. Поддържа, че постановеното решение е обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и е приложен правилно материалния закон. Моли за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца И. Т.

Х. срещу постановеното решение в частта на отхвърляне на иска с изложени доводи, че е неправилно поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Неправилно, според ищеца, съдът не е възприел събраните в производството доказателства сочещи за недобросъвестното поведение на ответника и понесените от нея нематериални вреди. Счита, че последните са напълно доказани в производството и определеното обезщетение се явява занижено по размер. Моли за отмяна на решението в посочената част, като неправилно и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.3 ГПК ответникът „Й.Б.“ ЕАД изразява становище за 2 неоснователност на насрещната въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в частта на отхвърляне на исковете, като правилно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Насрещната въззивна жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.263, ал.2 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната и насрещната въззивна жалба с оглед чл. 269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.

По доводите за недопустимост:

Противно на изложените от въззивника-ответник доводи, настоящия състав намира че произнасянето на съда с постановеното решение е съобразно отправеното до него искане и при дадена вярна правна квалификация на спора.

С подадената искова молба ищцата е отправила искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди - изразяваща се в понесени стрес, неудобства, притеснения, 3 безпокойство във връзка с неизпълнение задълженията на ответника да предостави на ищцата услуга „ползване на мобилен интернет“ за срок от 24 месеца по договор за мобилни услуги от 20.10.2022 г., които ищцата твърди да са причинени от служители на ответника вследствие неизпълнение на техни служебни задължения във връзка с отразяване на извършено плащане по сключения между страните договор. В подадената искова молба се поддържа, че така описаното поведение на ответника е довело до деактивиране на услугата „ползване на мобилен интернет“ за периода 14.11.2022 г. - 19.12.2022 г., което е причинило допълнително стрес и безпокойство за ищцата, тъй като SIM картата, посредством която се ползвала услугата мобилен интернет, била поставена в проследяващо GPS устройство, което служело за следене местоположението на особено ценна за нея вещ — декоративна дърворезба на мечка /част от рекламно-указателна табела/, каквато веднъж вече била обект на престъпление.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 на ППВС № 1/ 85 г., съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца. Когато съдът е разгледал иска на непредявеното основание или се е произнесъл по непредявен иск, решението му е недопустимо. Разрешението е възпроизведено и в ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивната инстанция, като съд по съществото на възникналия правен спор, който без да повтаря дейността на първата инстанция я продължава, е длъжен да определи предмета на делото само въз основа на въведените с исковата молба обстоятелства и заявен петитум. Когато в нарушение на диспозитивното начало, въззивният съд се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала решението му, като произнесено по иск на непредявено основание е недопустимо и подлежи на обезсилване. Съгласно т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС като недопустимо и подлежащо на обезсилване следва да се преценява и решението на въззивния съд, постановено по нередовна искова молба, когато дефектът, обусловил нередовността се отнася до съществото на делото и е неотстраним пред касационната инстанция.

В случая, съдът намира че СРС се е произнесъл по редовна искова молба и в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца, т.е. на предявеното основание по предявения иск с дадена вярна правна квалификация – чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 261 ЗЗД, доколкото ищецът е отправил искане за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника да осигури непрекъснато ползване на услугата „ползване на мобилен интернет“ за срок от 24 месеца по договор за мобилни услуги от 20.10.2022 г.

С оглед посоченото, настоящия състав намира постановеното решение за 4 валидно и допустимо. Изложените от въззивника-ответник доводи, че съдът неправилно е разгледал претенция за овъзмездяване на неимуществени вреди, с която не е бил сезиран, съдът намира за неоснователни с оглед изложените съображения.

С оглед доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част изложени в подадените въззивна и насрещна въззивна жалби, съдът намира следното:

За да уважи в една част предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл.82, вр. чл.

261 ЗЗД, съдът е приел за доказано в производството, че ищцата, като потребител е изправна страна по договора за мобилна услуга от 20.10.2022 г., както и че по същия ответникът, в качеството си на мобилен оператор е неизправна страна, тъй като не е изпълнил задълженията си за периода от 14.11.2022 г. до 19.12.2022 г. да предостави на ищеца достъп до мобилен интернет чрез предоставената карта с мобилен номер +****. Приел е за установено, че последното се дължи на поведението на служителите на ответника - пропуск на служител на ответното дружество да отрази извършеното плащане по процесния договор, както и че същото е причинило на ищцата неимуществени вреди – болки, притеснения, стрес и безпокойство, доказани в производството. С оглед това, съдът е приел, че се дължи обезщетение в размер на 500.00 лв. за репарирането на причинените неимуществени вреди, който е определен по справедливост при спазване установения принцип в чл.52 ЗЗД, като за разликата над посочената сума до предявения размер 1000.00 лв. е отхвърлил иска.

Решението е правилно.

Както правилно е посочил в своето решение СРС, по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 261 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че страните са били обвързани от договор за предоставяне от страна на ответника на конкретна мобилна услуга, качеството си на изправна страна по същия, т.е. че е заплатила дължимата за услугата абонаментна такса за съответния период, че за нея са възникнали неимуществените вреди, описани в исковата молба поради неизпълнение на конкретно договорно задължение на ответника, в случая за осигуряване непрекъснато ползване на услугата достъп до мобилен интернет по договора за мобилни услуги от 20.10.2022 г. за посочения период от 14.11.2022 г. до 19.12.2022 г.