Решение № 290 от 10.10.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. ХАСКОВО, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500511 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр.

Пловдив против Решение №417/06.07.2022г.,постановено по гр.д.№464/2022г. на РСХасково,с което : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр. Пловдив, съществуването на вземане на А. Х. В. ,спрямо него за сумата от 131,92лв., представляваща платена без основание стойност на електрическа енергия за минал период от 11.11.2021г. до 15.12.2021г. за обект,находящ се в гр.***, с ИТН: *** и с клиентски № ***,за което е издадена фактура №8270170923/19.01.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1388/2022г. по описа на РС-Пловдив31.01.2022г. до окончателното плащане ; ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр. Пловдив да заплати на А. Х. В. сумата от 650лв., от които 325лв.,представляваща направени разноски по настоящето дело и 325лв., представляващи направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1388/2022г. по описа на РС-Пловдив ,за които е издадена Заповед №782 от 02.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.

1

Доказателствата по делото били тълкувани превратно, което довело и до постановяването на едно неправилно решение. Жалбоподателят сочи още, че ирелевантен за спора бил въпросът кой бил конкретният извършител на манипулациите по измервателния уред, тъй като единственото условие за упражняване правото на оператор да извърши едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Чл. 82 от ЗЗД бил неприложим на плоскостта на обществени отношения като процесните, като в подкрепа на доводите си, жалбоподателят сочи съдебна практика. Предвид изложените съображения, намира, че процесната сума била основателно начислена и моли съда да отмени атакуваното решение, респ. да отхвърли предявения иск.

Претендира се още заплащането на разноски за двете инстанции. Релевира и възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. Х. В.,чрез пълномощника си е депозирала писмен отговор с който оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.Претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските пред втората инстанция.

Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Х. В. с искова молба, с която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190 – гр. Пловдив е бил предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД. Ищецът излага твърдения,че бил ползвател на електроенергия с клиентски № *** и ИТН *** на адрес находящ се в гр.***. На 19.01.2022г. ответното дружество било издало фактура с № 8270170923/19.01.2022г. за сумата в размер на 131,92лв. за електрическа енергия допълнително начислена за стар период от 11.11.2021г. до 15.12.2021г. ,отделно от редовните ежемесечни фактури.Ищецът платил сумата по фактурата,но счита, че не дължал процесната сума, тъй като фактурата билa издадена без законово основание/начална липса на основание за начисляване /. Претендира съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че в негова полза съществува вземане за сумата от 131,92лв., представляваща платена без основание стойност на електрическа енергия за минал период от 11.11.2021г. до 15.12.2021г. за обект,находящ се в гр.***, с ИТН: *** и с клиентски №***, за което е издадена фактура №8270170923/19.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1388/2022г. по описа на РСПловдив-31.01.2022г. до окончателното ѝ плащане.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил исковата претенция като неоснователна. Изложил е своите доводи по отношение на релевантните за спора факти, като посочва, че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за 2 преизчисление, оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху електромера. Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи. Предвид изложеното, ответникът искал отхвърляне на предявения иск като неоснователен както и присъждане на направените по делото разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и към писмения отговор документи.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.

Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.

Между страните няма спор, че е извършена проверка на електромера на посочения в исковата молба адрес на 15.12.2021г., констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № 649439 за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Ищецът не е присъствал на проверката,а в протокола като констатация е отразено „повреден електромер, блокирал дисплей“ .

Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка ,а наведените с въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора, въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд фактология.

При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.

Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).

3

Тук е моментът да се отбележи, че крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР.

Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на крайния потребител.

Това води до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.

От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закон безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-малко пък в полза на ответното дружество, което се явява трето лице за договорната връзка между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.

С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.

Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и 4

ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до пониско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи, че именно потребителят е осъществил описаното въздействие върху СТИ,още повече,че по делото е установено,че дисплея на електромера е блокирал,а за неговата изправност отговарят служители на ответното дружество. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.