Решение № 261947 от 23.03.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София,

23.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ:

Силвана Гълъбова

Ивелина

Симеонова при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4952 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №301851/16.12.2019г., постановено по гр.дело №52372/2018г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, Д.А.П. с ЕГН********** е осъдена да заплати на К.И.З. с ЕГН********** и Д.А.З. с ЕГН**********, на основание чл.74 от ЗЗД, сумата от общо 6032,09 лева, или по 3016,04 лева на всеки от ищците, представляваща платени от последните вместо ответника задължения към Национална агенция за приходите и Столична община, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 08.08.2018г. до окончателното плащане, както и 241,28 лева разноски по производството..

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Д.А.П.. Жалбоподателят поддържа, че ищците не са имали правен интерес от изпълнението на нейното задължение. Твърди, че не е установено категорично погасяването на нейни публични задължения поради липсата на специфичния код за плащане в платежните нареждания и изрично изявление в този смисъл от кредитора. Твърди също така, че разпоредбата на чл.74 от ЗЗД е неприложима при публични задължения, които са непрехвърлими съгласно чл.190 от ДОПК. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск– отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В представения в срок отговор на въззивната жалба ищците по делото и ответници по жалбата твърдят, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не претендират разноски във въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.74 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

С представеното по делото решение от 05.02.2015г. по гр.д.№74/1999г. на СГС, влязло в сила на 15.02.2018г. на ищците е указано във връзка с обявения с това решение за окончателен на основание чл.19, ал.З ЗЗД, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, да извършат отбелязване на решението в Службата по вписванията в 6-месечен срок от влизането му в сила, като заверен препис от решението да се издаде след представяне на доказателства за внесени от ищеца разноски по прехвърлянето на имота (местен данък, държавна такса и такса за вписване), както и удостоврение за липса на публични задължения на прехвърлителите, включително за имота.

Именно оттук произтича и правният интерес по смисъла на чл.74 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл.190 от ДОПК е неприложима, тъй като не се касае за цесия на публично вземане, а за погасяването му от трето лице при установен правен интерес от това. Действителното погасяване на задълженията на ответника от страна на ищците е безспорно установено то представените по делото писмени доказателства.

По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците по жалбата не претендират разноски, такива не следва да се присъждат.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение

№301851/16.12.2019г., постановено по гр.дело №52372/2018г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/