Решение № 38 от 27.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600561 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 22 от 29.05.2025 година, постановена по НОХ дело № 184 по описа за 2025 г на ОС-Стара Загора, подсъдимата К. Н. Н., със снета по делото самоличност, е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години. На осн. чл. 343г от НК на подсъдимата Н. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, като е приспаднато времето, през което същата е била лишена от това право по административен ред, на осн. чл. 59, ал. 4 от НК. Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства – лек автомобил и велосипед, като е осъдил подсъдимата да заплати направените на досъдебното производство разноски.

Недоволни от така постановената присъда са останали частните 1 обвинители Д. А. Г., И. С. Г., А. С. Г., Р. С. Г., И. С. Г. и Н. С. М., които чрез повереника си – адв. М. Д., от АК-Сливен, я обжалват с доводи за незаконосъобразност, необоснованост, както и явна несправедливост на наказанието. Считат, че при определяне размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ съдът не отчел, че с извършеното престъпление от страна на подсъдимата били засегнати неблагоприятно и наследниците на пострадалия, както и че наложеното наказание не е в състояние да обслужи целите на генералната превенция на закона. Иска се от съда да бъде увеличен размерът на наложеното на подс. Н. наказание „лишаване от свобода“, което да бъде постановено да се изтърпи ефективно. Алтернативно се иска да се отмени постановената присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неконституиране като частни обвинители на всички пострадали от деянието лица. Оттеглянето на искането за конституиране като страна в съдебното производство, от страна на упълномощения адвокат, не следвало да породи правни последици без изричното и лично съгласие за това процесуално действие от самите пострадали.

Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по чл. 321 от НПК, като е изпратил съобщение до всички заинтересовани страни за постъпилата въззивна жалба от адв. Д.. Срещу същата са постъпили писмени възражения от адв. Р. Г. – защитник на подс. Н., в които се изразява становище за неоснователност на жалбата, като са развити индивидуално смекчаващите отговорността обстоятелства при определяне размера на наложеното на доверителката й наказание, водещи до извод, за законосъобразност и правилност на постановената присъда. Взето е отношение и за наведените в жалбата съществени нарушения на процесуални правила, касаещи неконституирането на част от пострадалите лица като частни обвинители.

Изложени са твърдения за изразеното становище от повереника на пострадалите в разпоредително заседание пред първоинстанционния съд. Иска се да бъде потвърдена обжалваната присъда като законосъобразна и правилна.

По делото е постъпила и частна жалба от адв. Р. Г., от АК-Стара Загора – защитник на подсъдимата К. Н., срещу постановеното определение № 877 от 11.11.2025 г., с което, на осн. чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, съдът се е 2 произнесъл по направените от частните обвинители разноски за адвокат, като е осъдил подсъдимата да заплати на всеки едни от шестимата частните обвинители Д. Г., И. Г., А. Г., Р. Г., И. Г. и Н. М. сумата от по 2 000 (две хиляди) лева, т.е. общо в размер на 12 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Заявява се незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като се навеждат доводи за прекомерност на присъдените разноски, тъй като в мотивите си съдът не взел отношение по направеното възражение от страна на защитника на подсъдимата и не се обосновал защо е приел, че се дължи пълния претендиран размер на тези разноски. Навеждат се доводи, че обжалваното определение противоречи на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Подсъдимата се поставяла в изначална невъзможност да заплати направените в наказателното производство разноски, доколкото така присъдените разноски за адвокатско възнаграждение касаело само шест от общо десет конституирани частни обвинители, извън присъдените 4 848,04 лева, представляващи направени разноски във фазата на досъдебното производство. Обръща се внимание и на факта, че подсъдимата К. Н. е само на 22 години, студентка втори курс- редовна форма на обучение, неработеща и непритежаваща движимо и недвижимо имущество. Твърди се също, че съдът при присъждане на исканите разноски, не е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, действително свършената от повереника на частните обвинители правна дейност, продължителността на съдебното производство пред първоинстанционния съд, както и протичането му по реда на диференцираната процедура, по глава XXVII от НПК – в хипотезата на чл.

371, т. 1 от същия н.а. Иска се от съда, след преценка на всички наведени доводи, да измени атакуваното определение, като намали размера на претендираните от частните обвинители разноски за адвокат, като се зачетат интересите и правата на подсъдимата при баланс с нуждите на общия интерес.

Не са постъпили писмени възражения от заинтересованите страни срещу частна жалба от защитника на подсъдимата Н..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив пледира, че жалбата е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение, като първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и мотивирана. Излага 3 съображения, че изнесените доводи във въззивната жалба относно увеличаване размера на наложеното на подсъдимита Н. наказание не следва да се възприемат от въззивната инстанция. Счита, че първоинстанционният съд по убедителен начин е установил всички фактите и обстоятелствата по делото, като е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи относно виновността на подсъдимата и размера на определеното й наказание, както и начина на изпълнението му.

Повереникът на частните обвинители – адв. Д. поддържа подадената жалба на посочените в същата основания. Иска се от съда да бъде увеличен размерът на определеното наказание „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно. Предоставя на преценката на съда по отношение на постъпилата частна жалба от адв. Г., без да се вземе отношение по същество на същата. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА, по повод представения договор за правна помощ и съдействие между него и частните обвинители.

В хода на образуваното съдебно производство пред АС-Пловдив е установено, че въззивният жалбоподател Д. А. Г. е починала на 06.10.2025 година. От изисканото от община Чирпан удостоверение за наследници става ясно, че всички са конституирани като частни обвинители в съдебното производство.

Въззиивните жалбоподатели и частните обвинители И. Г., А. Г., Р. Г., И. Г. и Н. М. не вземат отношение по същество, но изрично се присъединяват към становището на повереника си.

Частният обвинител Н. Б., редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Явява се упълномощеният й поверник – адв. Б. Д., която счита въззивната жалба от адв. Д. в частта, в която се навеждат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд за неоснователна и предоставя на преценката на съда по отношение на частната жалба от защитника на подсъдимата, касаеща присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на повереника. Изразява становище по отношение на определеното на подсъдимата наказание, като счита същото за занижено с оглед извършеното деяние.

Частните обвинители С. Д., И. М. и А. Б. предоставят на съда по 4 повод постъпилата въззивна жалба.

Защитникът на подсъдимата К. Н. – адв. Р. Г. намира подадената въззивна жалба срещу постановената присъда за неоснователна, като развива доводите, изложени в писмените възражения. Предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Изразява становище за недопустимост на искането за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Поддържа се изцяло и подадената от адв. Г. частна жалба срещу определението, с което са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като отново се изразяват възражения за прекомерност на същите и се излагат подробните доводи, развити в същата.

Подсъдимата К. Н. Н. изразява съжаление за стореното и иска да бъде потвърдена постановената от ОС-Стара Загора присъда.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид изложените във въззивната жалба доводи, съобрази становищата на страните и извърши служебна проверка за правилността и законосъобразността на постановената присъда, намира въззивната жалба подадена от повереника на частните обвинители – адв. Д. за неоснователна, като счита, че следва да бъдат обсъдени на първо място наведените в същата доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, изразяващо се в неконституирането на част от пострадалите лица, на което основание се иска отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В тази връзка следва да се анализират процесуалните действия извършени в разпоредително заседание.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по повод депозиран обвинителен акт от ОП-Стара Загора срещу К.

Н. Н. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. По делото са установени всички наследници на пострадалия С. И. Г.. На 09.04.2025 година са постъпили моли за конституиране като частни обвинители от А. И. Б. (вх. № 4757), И. М. (вх. № 4758) и С. Д. (вх. № 4759), към които са приложени пълномощни от същите, с които упълномощават адв. Щ. Ц.. С молба вх. № 6978 от 29.05.2025 година Н. И. Б., чрез адв. Б. Д., е поискала конституиране като частен обвинител в съдебното 5 производство.

В проведеното на 04.06.2025 година разпоредително заседание искането за конституирането на всички горепосочени наследници на пострадалия са поддържани, поради което същите са конституиране като страна в съдебното производство, на осн. чл. 76 от НПК. В същото заседание са се явили лично всички въззивни жалбоподатели в настоящото производство - Д. Г., И. Г., А. Г., Р. Г., И. Г. и Н. М., както и упълномощеният от тях поверенк – адв. М. Д.. В проведеното заседание са представени пълномощни от последните (л. 109-112 от съдебното производство), както и пълномощно от още 17 малолетни и непълнолетни лица, които са деца и внуци на въззивните жалбоподатели (с изкл. на Д. Г.), с което упълномощават адв. Д. да ги представлява в цялото наказателно производство (л. 115-116 от СП). Следва да се посочи, че в последното пълномощното няма изрично заявена воля, че желаят процесуалното представителство е с оглед конституирането им като частни обвинители, нито по делото е постъпила изрична молба в тази насока.

В РЗ са се явили лично шестимата въззивни жалбоподатели, представлявани от адв. Д.. Последният изрично е заявил: „От името на моите доверители И. С.

Г., Н. С. М., Д. А. Г., И. С. Г., А. С. Г. и Р. С. Г. предявявам молби за конституиране в качеството на частни обвинители на същите. Желая да бъдат конституирани като частни обвинители всички останали мои доверители, за които съм представил пълномощно и договор за правна помощ в предходното съдебното заседание“ (л. 138-гръб и определение № 613 от 06.06.2925 г., с което е допусната поправка на протокола от проведеното РЗ – л. 195 от СП).