Решение № 8563 от 26.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8563 гр. С, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20211110157004 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против АТ.

ЦВ. ХР. за сумата от 1690.31 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №140919, сумата 194.01 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 25.05.2021 г., сумата 52.83 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. - м.04.2020 г. и сумата 10.22 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.06.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №34131/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на продавача. Сочи, че ежемесечното публикуване в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.

Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за 1 забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не оспорва количеството доставена топлинна енергия, както и нейната стойност, но счита, че вземанията, възникнали преди 15.06.2018 г., както и част от издадената на 31.07.2019 г. обща фактура са погасени по давност предвид периодичния им характер. Поддържа, че между страните по делото не е налице каквато и да е облигационна връзка, тъй като ответникът не е собственик на процесния имот. Независимо от учреденото му право на ползване, счита, че потребител е именно собственикът на имота, до който са изпращани покани за прехвърляне на партидата. Евентуално поддържа, че отговорността може да бъде ангажирана само до ½ от исковите претенции предвид учреденото право на ползване в полза на две лица. Счита претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение за неоснователни, тъй като титуляр на вземането е фирмата за дялово разпределение, а не ищцовото дружество. Оспорва претенциите за лихви. Претендира присъждането на разноски.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В случая по делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазване право на ползване №73, том II, рег. №4243, дело 265/2009 г. от 29.04.2009 г. на нотариус В. В. с №268 в регистъра на НК и с район на действие СРС, от който се установява, е А.Г.Х. и АТ. ЦВ. ХР. са продали на Н.А.Г. свои собствени недвижими имот, сред които апартамент №61, находящ се в АДРЕС (със стар адрес АДРЕС), АДРЕС заедно с прилежащото му мазе №11, както и 0.717% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото държавна земя. Съгласно вписаното в нотариалния акт продавачите запазват лично за себе си заедно и по отделно пожизнено, безвъзмездно вещно право на ползване върху продаваните имоти, описани в нотариалния акт. По делото е приобщен препис – извлечение от акт за смърт на А.Г.Х., издаден от Столична община, район Красна поляна, от който се установява, че същият е починал на 03.12.2009 г. Не са ангажирани доказателства, че за процесния период правото на ползване, учредено върху процесния недвижим имот в полза на АТ. ЦВ. ХР. , е погасено. При тези доказателства съдът счита, че се доказва ответникът да е единствен вещен ползвател на имота през процесния период, което обстоятелство не е оборено по никакъв начин в настоящото производство. Възраженията на ответника, че ползвател на топлинна енергия в имота е неговия собственик, тъй като той е титуляр на партидата, по която се отчитат и 2 начисляват дължимите суми, съдът намира за неоснователни, тъй като с учредяването на вещно право на ползване за собственика остава т.нар. гола собственост, като реално вещният ползвател е този, който потребява доставената му топлинна енергия в имота.

Правото на ползване определя титуляра му като страна в правоотношението с ищеца, тъй като е ограничено вещно право, което изрично е предвидено като основание за възникване на правоотношението по доставка на топлоенергия, съответно до погасяването му изключва както правото на собственика да упражнява фактическа власт и да ползва имота, така и по отношение на него да възникне правоотношение с ищеца. По-ограниченото по обхват вещно право ограничава упражняването правото на собственост, поради което обстоятелството, че ответникът е собственик на имота не е основание, за да възникне задължение за заплащане на топлинната енергия за процесния период. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, противно на възраженията на ответната страна.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г.от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите, противно на твърденията на ответника.

Клаузите на действащите през процесния период общи условия не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите, каквито твърдения е навел ответникът. Съдът намира, че те отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл.

150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Ответникът не оспорва количеството доставена до имота топлинна енергия, нито нейната цена, както и не твърди да са извършвали плащания за процесния период, поради което съдът приема, че като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в претендирания с исковата молба размер.

Предвид това следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземанията възникнали преди 15.06.2018 г. по давност.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на 3 задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 З Е топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за доставена топлинна енергия, които са месечни.

При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, а такива задължения няма, тъй като както се посочи по-горе задължението на абоната да заплати топлинната енергия е в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това исковата претенция на ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да се уважи в цялост.