Решение № 38 от 20.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Ямбол, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600415 по описа за 2023 година Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на А. Ч. /********* /, гражданин на *********, чрез служебно назначения и защитник - адвокат К. А. от ЯАК, против Присъда ******** год., постановена по НОХД № ********* год. по описа на РС-Елхово.

С атакуваната присъда въззивникът –подсъдим А. Ч. е признат за виновен в това, че на ****** г., около 19,00 ч., в района на ГКПП-Лесово, община Елхово, обл.Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, направил опит да влезе през границата на страната, от ********* в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта като деянието е останало недовършено по независещи от него причини -престъпление по чл.

279, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК и на същият е наложено наказание в условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода” с наложено кумулативно наказание "глоба"в размер на 600 лева.

Със същата атакувана присъда на осн. чл.66, ал.1 от НК наказанието от 6 месеца "лишаване от свобода" е отложено с изпитателен срок от 3 години, 1 считано от влизане в сила на присъдата.

Със същата оспорвана присъда жалбоподателят- подсъдим А. Ч. е признат за виновен и в това ,че на ******г., около 19.00ч. в района на ГКППЛесово, обл.Ямбол, на трасе „Вход леки автомобил и автобуси“, съзнателно се ползва пред длъжностно лице- граничен полицай на ГКПП-Лесово Д.Д., служител на ГПУ-Елхово, от неистински официален документ-белгийско разрешително за пребиваване с № *********, на името на *********, роден на *******г. в гр.****, гражданин на *********, на който документ е бил предаден вид , че е издаде на *******г. от надлежните органи в ******, като от Ч. не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност- престъпление по чл. 316 ,вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК като в условията на чл. 54 от НК на подс.Ч. е наложено наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“, което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

С оспорваната присъда на жалбоподателя- подсъдим Ч. е определено общо наказание на осн. чл. 23, ал.1 от НК в размер на най- тежкото от двете, а именно в размер на 10 месеца „“лишаване от свобода“, което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години ,считано от влизане в сила на присъдата. На осн. чл. 23, ал.3 от НК към така определеното общо наказание е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 600 лева, наложено за престъплението по чл. 279, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК.

Във въззивната жалба на подс. А. Ч. / *********/, депозирана чрез служебно назначения му защитник – адвокат К. А. от ЯАК, се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда както и за явна несправедливост на отмерените две отделни наказания, несъответни според защитата на обществената опасност на деянията и дееца. Настоява се въззивната инстанция да постанови решение, с което да измени оспорваната присъда като намали размера на наложените на жалбоподателя- чужд гражданин ,две отделни наказания, респективно – да намали размера на определеното му общо наказание, а алтернативно- да отмени атакуваната присъда на ЕРС и постанови нота такава, с която подс. Ч. да бъде признат за невиновен по двете вменени му обвинения и оправдан на осн. чл. 304 от НПК.

2

В съдебно заседание въззивникът-подсъди А. Ч., турски гражданин, редовно призован, не се явява. Представлява се от служебно назначения му в първоинстанционното производство защитник от АК-Ямбол. Чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба. Твърди се, че и двете отделни наказания, както и общото наказание, наложено на подс.Ч. по реда на чл. 23 от НК са явно несправедливи и се настоява да бъдат намалени до законовия минимум. Поддържа се и алтернативното искане от въззивнана жалба за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс. Ч. да бъде признат за невиновен и по двете вменени му обвинения и оправдан.

Представителят на ОП-Ямбол счита въззивната жалба за неоснователна, а атакуваната присъда на РС-Елхово за законосъобразна, правилна и обоснована. Излагат се съображения, че наложеното общо наказание на подсъдимия с оспорваната присъда е справедливо и се настоява въззивната жалба да се остави без уважение.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Фактическите положения, приети за установени са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства , в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи касателно осъществено както от обективна така и от субективна страна на престъпно деяние по чл.279, ал.1,вр. с чл.18, ал.1 от НК и на престъпно деяние по чл.

316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Проверяващата инстанция споделя приетото за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, се присъединява изцяло към изводите на ЕРС досежно безспорно установеното от фактическа 3 страна, а именно:

Подсъдимият А. Ч. / *********/ е роден на **********г. в *********, с местоживеене е в гр.*****, обл.****, *********, гражданин е на същата страна.

Жалбоподателят-подсъдим А. Ч. е взел решение да влезе на територията на Република България по неустановени по делото причини.

Знаейки, че няма надлежно разрешение за влизане в държава- членка на ЕС/виза/, подс.Ч. решава да влезе в страната ни като се ползва с неистински белгийски документ за самоличност, който да представи пред граничните власти с цел да ги убеди, че има право да влезе в България като гражданин на друга страна- членка на ЕС/Белгия/. По неустановен по делото начин и в неустановен момент подс.Ч. се снабдява с неистински официален документбелгийско разрешително за пребиваване с № *********, който е издаден на негово име - на името на *********, роден на **********г. в гр.****, гражданин на ********* , на който документ е придаден вид , че е издаден на *******г. от надлежните компетентни органи в ******.

На ******г., около 19.00 ч., подс. А. Ч. се явява на ГКПП – Лесово, влизайки от *********** пешком заедно с още едно лице ,също турски гражданин. Двамата влизат в страната ни от ********* и се явяват на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, където към този момент служебните си задължения на граничен полицай изпълнява Д.Д. – служител на ГПУ – Елхово – същият работи на автоматизирано работно място/АРМ/ № 9 за граничен контрол на влизащите от ********* физически лица и МПС– леки автомобили и автобуси/. В хода на граничната проверка пред свид. Д. подс.Ч. представя турски паспорт и белгийско разрешително за пребиваване с № ********* на името на *********, роден на **********г. в гр.****, гражданин на *********, на който документ е придаден вид, че е издаден на *******г. от надлежните компетентни органи в ****** за да удостовери правото си да влезе легално и законно в Република България. В представеният турски паспорт за самоличност липсва визов стикер, даващ разрешение на турския гражданин да влезе на територията на Република България.

Свидетелят Д. се усъмнява в коректността и достоверността на представеният му белгийски официален документ и предприема действия по 4 осъществяването на допълнителна проверка за истинност на издадения от компетентните власти в ****** документ. Експерт от ГПУ- Елхово извършва проверка и констатира, че белгийското разрешително за пребиваване с № В ****** от *******г.е изцяло неистински документ- Експертна справка № *****. на ГПУ-Елхово /л.4, ДП/. Изследването на представеният от подс. Ч. турски документ за самоличност - паспорт с №U******, издаден на ******г. от консулството на ********* в ****** показва ,че този официален документ е истински- Експертна справка № ******г. на ГПУ-Елхово/ л.5,ДП/.

Придружителят на подс.Ч. представя на граничните български власти турски паспорт и френска карта за самоличност като в хода на допълнителната проверка по отношение на френския документ е констатирано, че същия е неистински и не е издаден от официалните власти във Франция.

Подсъдимият Ч. предава доброволно на представител на ГПУ-Елхово ползваното от него белгийско разрешително за пребиваване с № ********* от *******г. като в присъствието на назначен по съответния ред преводач заявява, че този белгийски официален документ е лично негов и се ползва от него. За това фактическо действие е съставен протокол за доброволно предаване с дата от 24.09.2024г./л.6, ДП/.

Видно от назначената и изготвена в хода на БП/бързо производство/ техническа експертиза, именувана като Протокол №*******г. на РДГПЕлхово/л.17-л.25,ДП/, изследваният документ - белгийско разрешително за пребиваване с № *********, издаден на *******г. на името на турския гражданин *********, роден на **********г. в гр.**** е неистински документ, т. к. не е изготвен на оригинална бланка, а оригиналните защити и реквизити, които са заложени при производството и отпечатването липсват или са имитирани. Правилно и обосновано, в атакувания съдебен акт решаващият съд е кредитирал заключението на вещото лице Грозев, изготвило техническата експертиза. Въззивната инстанция споделя аргументите на контролирания съд и на свой ред кредитира експертизата като компетентна, обоснована,обективна, ясна и неоспорвана от страните.

Видно от приложената в хода на БП справка за съдимост от 25.09.2023г., издадена от РС-Елхово след справка в ЦБС при Министерство на правосъдието на Република България, подс. А. Ч. не е осъждан.

5

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Както обосновано и правилно приема в контролирания съдебен акт решаващият съд, гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от свидетелските показания на граничния полицай Д.Д., които са еднопосочни и в кореспонденция с писмените доказателствени източници – Експертна справка № *********г. на ГПУЕлхово, Експертна справка №*********г. на ГПУ- Елхово, Протокол за доброволно предаване от ****** /л.6, БП/, Справка за съдимост, Протокол за личен обиск на лице от ******г., Заповед за задържане на лице от *********, БП/, Декларация за права на задържано лице/л.32-л.39, БП/, Заповед за връщане на чужденец до страна на произход от ******г. на ГД „Гранична полиция“ при МВР /л.40-л.41, БП/, Евродак дактилоскопна карта на подсъдимия /л.45, БП/, Заповед за налагане на ПАМ „забрана за влизане и пребиваване на територията на държава- членка на ЕС“ от ****** на ГПУЕлхово/л.41,БП/.

Въззивната инстанция няма основания да се съмнява в достоверността на писмените доказателствени източници, част от които представляват официални документи по смисъла на чл. 93, т.5 от НК и не са оспорени от страните.

Обосновано и правилно, решаващият съд кредитира изцяло като достоверни и обективни свидетелските показания на граничния полицай Д.

- същите са логични и последователни, кореспондират с обясненията на жалбоподателя- подсъдим Ч. и са относими към релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства - установяват времето и мястото на осъществяване на деянието и неговия механизъм. Еднопосочни и в кореспонденция със свидетелските показания на граничния полицай Д. са и прочетените и приобщени към доказателствената съвкупност писмени доказателствени източници, които изцяло кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената в хода на БП техническа експертиза, защитена от вещото лице в хода на първоинстанционното съдебно следствие чрез допълнителни обяснения по реда на чл. 282, ал.2 от НПК.