Определение № 567 от 21.11.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. Бургас, 21.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500207 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК и е образувано по постъпилата молба от адв.П. Ж. Х. с искане да бъде изменено постановеното по делото решение № 166/09.08.2024 г. в частта, с която му е определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение за процесуално представителство на З.

С. И., Д. К. Н. и И. З. И. пред въззивната инстанция в размер на 1 500 лв.

Твърди се, че за да определи възнаграждението съдът е съобразил защитавания в производството от пълномощника материален интерес в размер на 31 000 лв., направените по делото частични откази от иска, броя на проведените открити съдебни заседания и е посочил, че е ползвал за ориентир Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Излага се, че съдът не е съобразил, че договорите за процесуално представителство за въззивната инстанция са сключени след изменението на посочената Наредба – на 14.02.2024 г.

Цитира определение № 407/30.01.2024 г., постановено след публикуването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, според което при определяне размера на адвокатското възнаграждение при безплатно оказана, на основание чл.38, ал.1 ЗА, правна помощ и съдействие, приложима е редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към приключване на устните състезания, до който момент е осъществявана, пред съответната инстанция, правната помощ и съдействието. Този извод следва от редакцията на разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, съгласно която в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2, като според 1 адв.Х., явно се ама предвид действащата към определяне на възнаграждението наредба. Целта е размерът на определеното от съда възнаграждение да е адекватно на положения от адвоката труд към приключване на делото пред съответната инстанция, т.е.на действително предоставената правна помощ и съдействие, а това би могло да се постигне само при отчитане на реално извършените от адвоката действия и положени усилия и определяне на адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, действаща към определянето му, до който момент е и предоставяна правната защита и съдействие.

Моли да бъде изменено решението и да му бъдат определени разноски съгласно редакцията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, действаща към датата на сключване на договорите за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 3 100 лв.

В отговор на молбата, подаден от ответната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител гл.инспектор Е. Д., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Твърди се, че според трайната практика на ВКС, за да е налице ново упълномощаване следва да е налице отказ или оттегляне на предходното пълномощно, каквото не е налице по делото. В пълномощното за адв.Х., представено в първоинстанционното производство изрично е вписано, че се отнася за всички инстанции, до окончателното приключване на делото.

На следващо място се сочи, позоваването на ново пълномощно с по– висок хонорар в съответствие с изменението на Наредбата е неоснователно, тъй като според практиката на СЕС и ВКС тя служи единствено за ориентир, като съдът може да определи възнаграждение и под минимума, посочен в нея.

При определяне на възнаграждението съдът следва да вземе предвид положения от пълномощника труд – броя съдебни заседания, отговора на искова молба или жалба и другите извършени процесуални действия.

Твърди се, че в случая е проведено едно единствено съдебно заседание, а действията на пълномощника през него са бланкетни. Според решението на СЕС правната уредба следва да цели и гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като следва да бъдат взети предвид фактори като предмета на спора и неговата цел и труда, необходим за защита на съответното право. Цитира се решение от 09.02.1978 г. по дело №106/77 на Съда на ЕС, съгласно което националният съд е длъжен да гарантира пълното действие на нормите на ЕС като по необходимост оставя неприложима всяка национална разпоредба, която им противоречи. Посочва се, че съдът следва да вземе предвид и фактическата и правна сложност на производството без да е обвързан между договореното между страната и нейния пълномощник възнаграждение и разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Излага се, че поради това, че се касае за определяне на възнаграждение за предоставена по реда на чл.38, ал.2 2

ЗА безплатна помощ, следва да намери приложение възприетото в определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д.№ 1908/2022 г. на ВКС становище относно констатираната непропорционалност при определянето на възнаграждение на пълномощника.

Излагат се доводи, че съдът може да ползва за ориентир не Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а стойностите, посочени в Наредбата за правната помощ, издадена от Министерския съвет, а не от съсловна организация с неясни критерии.

Твърди се, че определянето на „справедливо“ възнаграждение от орган, представляващ само едната страна, е нецелесъобразно и съдът е неутралният орган, който следва да съобрази и присъди справедливото възнаграждение.

Бургаският апелативен съд, след като съобрази молбата, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Молбата е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

С решението, чието изменение се иска, е оставена без уважение въззивната жалба на КОНПИ против решение № 57/18.01.2024 г. по гр.дело № 643/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане от З.

С. И., Д. К. Н. и И. З. И., тримата от гр. Б., както следва: от З. С. И. – 24 375 лв, представляваща паричната равностойност на правото на ползване, учредено в полза на З. С. И. върху ПИ с идентификатор *****.***.**, находящ се в зона * /м. „Б. п.“/, ж.к. М. р., гр. Б.; от З. С. И. и Д. К. Н. – 3 350 лв (57 бр. банкноти с номинал от 50 лв и 5 бр. банкноти с номинал от 100 лв), намерени в жилището на проверяваното лице; от И. З. И. – 38.64 ид.части от ПИ с идентификатор *****.***.**, целият с площ от 1134 кв.м., находящ се в зона * /м. „Б. п. “/, ж.к.

М. р., гр. Б. на стойност 3 139,50 лв и от Д. К. Н. – 1 дружествен дял от капитала на „ИВ ЕНД ПО 13“ ЕООД, ЕИК 202456937, на стойност 100 лв.

Съобразно изхода на спора Комисията е осъдена да заплати на адв Х., процесуален представител на въззивниците, възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 500 лв. За да определи размера на възнаграждението съдът се е позовал на задължителното тълкуване от СЕС на чл.101, пар.1 ДФЕС, според което определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. за МРАВ не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга и е определил възнаграждение на адв.Х. съобразно изразеното от него становище в предходни подобни казуси, че доколкото действието на договора за правна услуга е от момента на сключването му, вкл.когато се уговаря безплатна адв.защита, при определяне на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА съдът следва да ползва като ориентир редакцията на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ 3 към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, в случая – редакцията на Наредбата съгл.ДВ, бр.68/2020 г., тъй като договорът за правна защита и съдействие между ответниците и адв. Х. (л.967 от първоинстанционното дело) е сключен на 04.04.2022 г. при отчитане на фактическата и правна сложност на производството, вида и броя на извършените от пълномощника процесуални действия и размера на материалния интерес.

Съдът констатира, че пред въззивната инстанция въззиваемите са представлявани от адв. Х. въз основа на пълномощни и договори за правна защита и съдействие /л.15 – л.17 по в.гр.дело № 80/2024 г. по описа на БАС/ от 14.02.2024 г. – сключени след изменението на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022 г./.

След като съдът е приел, че определя възнаграждението съобразно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, предвид наличните по делото пълномощни и договори за правна защита и съдействие за процесуално представителство във въззивното производство, – сключени на 14.02.2024 г., т.е.след изменението на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения с ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022 г., съдът намира, че адв.възнаграждение на адв.Х. по чл.38 от ЗА следва да бъде определено съобразно тази редакция на Наредбата.

Определено съобразно актуалната редакция на Наредбата към момента на сключване на договорите на ответниците с адв.Х. за правна защита и съдействие, възнаграждението на адв.Х. следва да бъде определено в размера на 3 100 лв, поради което молбата за изменение на решението до сумата от 3100 лв е основателна.

Обстоятелството, че упълномощаването на адв.Х. да представлява ответниците в производството пред първоинстанционния съд е за всички инстанции не е пречка да бъде определено възнаграждение за това представителство за всяка отделна инстанция.

При горните констатации молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 166/09.08.2024 г. по в.гр.дело № 207/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на адвокат П. Ж.

Х., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ат ЗА, като:

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес гр. София, пл.Света Неделя, № 6, да заплати на адвокат П.

4

Ж. Х., ЕГН **********, ВМЕСТО сумата от 1 500 лв, СУМАТА от 3 100 лв (три хиляди и сто лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците З. С. И., Д. К. Н. и И. З. И., във въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5