Решение № 17 от 27.03.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Търговско дело 108/2022
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 27.03.2024
- В сила
- 27.04.2024
- Състав
- Йордан Василев Димов
Цитирани разпоредби
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. Шумен, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20223600900108 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-121830616, гр. София, ул. ....” №19, със съдебен адрес - гр. София, бул. .... №15, ет.2 против „Деси Д.“ ЕООД, ЕИК 202593081, гр. Русе, ул. „====“ №10, вх.2, ет.1 ап.27 и Д.
И. Д., ЕГН-********** от гр. Шумен, ул. „.... №3, ет.11, ап.61, субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК - да бъде установено, че ответниците дължат на банката, „Деси Д.“ ЕООД, в качеството на кредитополучател и Д. И. Д., в качеството й на съдлъжник по договор за банков кредит, сумата от 34 483.75 лв., от които 25 057.73 лв. главница, 7 693.08 лв. - неплатена договорна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 04.03.2022 г., 1207.58 лв. - лихвена надбавка за забава за период от 25.04.2017 г. до 04.03.2022 г., 208.80 лв. - лихва за забава след настъпването на изискуемостта за периода от 05.03.2022 г. до 07.04.2022 г., 250.56 лв. - такси по договора и 66 лв. - такси и разноски. В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: на 29.02.2016 г. между банката като кредитор и Д.
И. Д. като кредитополучател бил сключен Договор за кредит Експерт №2016167 от 29.02.2016 г., по силата на който банката предоставяла на кредитополучателя банков кредит в размер на 30 000 лв., който имал за цел финансиране на стопанската дейност на кредитополучателя. Кредитът бил със срок за усвояване - 25.03.2016 г., срок за погасяване 96 месец и падежна дата - 25.03.2024 г. Като съдлъжник договорът бил подписан и от Д. И.
Д.. Договореният лихвен процент е следвало да се формира от три месечния Sofibor плюс надбанка от 7.467%, а при забава плащането извън уговорените срокове е установена и договорна надбавка от още 3% върху тази сума. Твърди, че задължението е станало предсрочно изискуемо на 04.03.2022 г. Намира, че банката е изправна страна по договора, тъй като е предоставила средствата по кредита, а те са били усвоени по посочената в договора разплащателна сметка. Основание да се твърди, че договора е предсрочно 1 изискуем е обстоятелството, че не са били плащани редовно вноските по него, като тази от 25.04.2017 г. насетне не са били изплащани въобще. Намира, че договорът е редовен и поражда предвидените в него задължения за страните.Сочи, че след настъпване на предсрочната изискуемост и отказа на кредитополучателя да изпълнява задълженията си са предприети действия за съдебно установяване на вземането. Сочи, че на 07.04.2022 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК пред РС - Шумен. Претендирани са следните суми: 25 057.73 лв. - главница, 7 693.08 лв. - неплатена договорна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 04.03.2022 г., 1207.58 лв. лихвена надбавка за забава за период от 25.04.2017 г. до 04.03.2022 г., 208.80 лв. - лихва за забава след настъпването на изискуемостта за периода от 05.03.2022 г. до 07.04.2022 г., 250.56 лв. - такси по договора и 66 лв. - такси и разноски. Било образувано ч.гр.д.
№755/2022 г. по описа на ШРС и е издадена Заповед №371/12.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение. Издаден е и изпълнителен лист №305/12.04.2022 г. против ответниците „Деси Д.“ ЕООД и Д. И. Д.. Образувано било изпълнително дело №3125/2022 г. по описа на ЧСИ с рег. №930 на КЧСИ. Предвид изложеното моли да бъде установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответниците дължат на Банка ДСК” ЕАД, сумите съобразно издадената Заповед за изпълнение по ч.гр. д. №755/2022 г. по описа на ШРС: 25 057.73 лв. главница, 7 693.08 лв. - неплатена договорна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 04.03.2022 г., 1207.58 лв. - лихвена надбавка за забава за период от 25.04.2017 г. до 04.03.2022 г., 208.80 лв. - лихва за забава след настъпването на изискуемостта за периода от 05.03.2022 г. до 07.04.2022 г., 250.56 лв. - такси по договора и 66 лв. - такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят и всички направени разноски и в заповедното производство и в настоящото исково производство, които за сега определя като държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
От страна на първия ответник и кредитополучател „Деси Д.“ ЕООД е получен отговор на ИМ. В него се оспорва основателността на така предявената претенция. Сочи се, че оспорва сумата по договора за кредит да е била преведена и усвоена от дружеството.
Оспорва обстоятелството, че процесния договор е бил валидно обявен за предсрочно изискуем. Намира, че приложената покана уведомление връчена чрез ЧСИ на 04.03.2022 г. не съдържа необходимите реквизити не уведомление за предсрочна изискуемост. Позовава се на съдебна практика, като намира, че в подобна покана следва да присъстват всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги, като следва да е налице идентичност на тези реквизити. Предвид, че не е обявена предсрочната изискуемост намира, че изискуемостта не е настъпила за цялото вземане за главница, като може да се претендират само вземанията за главница дължими към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство. По отношение на претенциите за възнаградителна лихва сочи, че е настъпила погасителна давност относно претендираните суми за лихва за период от 25.04.2017 г. до 07.04.2019 г., тъй като същите са погасени по давност предвид нормата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. По същата логика намира, че е погасено и обезщетението за забава претендирано в размер на 1207.58 лв. в частта му касаеща периода от от 25.04.2017 г. до 2
07.04.2019 г. Оспорва и дължимостта на претендираните заемни такси и разноски в размер на 315.56 лв. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена така предявената претенция. Моли да бъдат присъдени и направените в производството разноски.
Писмен отговор е бил депозиран и от втората ответница - Д. И. Д.. Последната също сочи, че така предявеният установителен иск е неоснователен., като излага напълно идентични аргументи, като изложените в отговора на дружеството. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена така предявената претенция Моли да й бъдат присъдени и направените в производството разноски.
От страна на банката е била депозирана допълнителна ИМ. В нея кратко и бланкетно се оспорват твърденията в двата отговора. Сочи се, че главницата е усвоена, а предсрочната изискуемост е редовно обявена и е породила законовите си ефекти. Намира, че вземанията за възнаградителна лихва и за забава не се погасяват с предвидената в закона кратка тригодишна погасителна давност. Намира, че се дължат и предвидените по договора такси и разноски.
От страна на ответниците са постъпили и писмени отговори на допълнителната искова молба. Те са идентични и в тях се поддържат становищата залегнали в отговора на исковата молба. Правят се същите възражения и се излагат същите правни изводи относно спора. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Моли да бъдат присъдени на ответниците и направените от тях съдебни и деловодни разноски в производството.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители. Постъпили са преди съдебното заседание писмени становище от страните. Банката – ищец поддържа исковата молба, както е предявена, моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните дължат посочените в ИМ суми. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят сторените в настоящото искова производство съдебни и деловодни разноски, както и направените в заповедното производство разноски.
Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство са предявени субективно съединени установителни искове заведени по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК. Доказателствената тежест е общата. Всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея. Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните по договора за кредит и претендирания размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, специфичните клаузи, въз основа на които ищецът обосновава правата си. Следва да бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответниците могат да установяват, че задължението е било платено, както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното 3 правоотношение или освобождават от гражданска отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията и т.н.
Производство протекло от преди това предпоставено производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на счетоводни книги на банка по реда на чл.418 от ГПК във вр. с чл.417, т.2 от ГПК. Установява се в рамките на производството, че ищецът в качеството си на заявител на 07.04.2022 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по което е заведено ч. гр. д. 755/2022 г. по описа на ШРС.
Със заявлението е поискано да бъде осъдени кредитополучателя „Деси Д.“ ЕООД, ЕИК 202593081, гр. Русе и Д. И. Д., ЕГН-********** от гр. Шумен, в качеството й на съдлъжник да заплатят следните суми: 25 057.73 лв. - главница, 7 693.08 лв. - неплатена договорна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 04.03.2022 г., 1207.58 лв. - лихвена надбавка за забава за период от 25.04.2017 г. до 04.03.2022 г., 208.80 лв. - лихва за забава след настъпването на изискуемостта за периода от 05.03.2022 г. до 07.04.2022 г., 250.56 лв. - такси по договора и 66 лв. - такси и разноски. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №371/12.04.2022 г. за исканите суми, както и за 689.68 лв., представляващи разноските за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. На същата дата е издаден и изпълнителен лист за сумите. От страна на длъжниците са постъпили възражения против така издадената заповед за незабавно изпълнение, съответно от Д. И. Д., ЕГН********** на 25.07.2022 г. и от „Деси Д.“ ЕООД на 26.07.2022 г. С оглед на подадените възражения заповедния съдия е дал по силата на Разпореждане №24525/18.08.2022 г. указания на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че ищецът следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. В законовия срок заявителя е подал и исковата молба по настоящото производство.
В рамките на производството от фактическа страна са напълно установени при пряко доказване твърдените в исковата молба от ищеца обстоятелства. На 29.02.2016 г. „Сосиете женерал Експресбанк” АД по силата на Договор а кредит Експерт №20016167 отпуснала на кредитополучателя Деси Д.“ ЕООД потребителски кредит вм размер на 30 000 лева. По договорът като съдлъжник се задължила и ответницата Д. И. Д., ЕГН-**********. Кредитът бил отпуснат като оборотен кап итал за финансиране на търговската дейност на кредитополучателя. Банката открила и разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя, по която сметка била преведена сумата по кредита. Твърди се, че сумата била реално усвоена. Съобразно договора датата за окончателно погасяване на кредита била 25.03.2024 г.
Бил изготвен погасителен план, съгласно който били определени месечните вноски.
Съобразно договора всяка от 96-те месечни вноски била дължима до 25-то число на съответния месец. Задължението било лихвоносно за банката, като размерът на лихвата се определял като сбор от тримесечния СОФИБОР и надбавка в размер на 7.467%. Към датата на сключване на договора размерът на тримесечния СОФИБОР бил 0.433%.