Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30390 от 21.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70910/2024
Вид
Определение № 30390
Подписан
21.08.2026
В сила
21.08.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВАЛЕНТИНОВА ГРЪНЧАРСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30390 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20241110170910 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Неоснователно е релевираното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на предявените искове поради предявяването им срещу ненадлежна страна. Процесуална легитимация се определя от въведените в исковата молба твърдения за принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор. В настоящата хипотеза ищецът твърди, че на 20.03.2023г. е сключил Договор за потребителски кредит № ********* с „**********“ ЕООД, чиято валидност е предмет на правния спор. При тези твърдения ответното дружество се явява пасивно процесуално легитимирано да отговаря по предявените искове.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл.

140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

Изготвя следния проект за доклад по делото:

I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С. чрез адв. Д.

М., срещу „**********“ ЕООД, с която са предявени в условията на обективно съединяване евентуални установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за кредит № ********* от 20.03.2023г., евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за кредит № ********* от 20.03.2023г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на гаранция, съединени кумулативно с осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата о т 2,56 евро с левова равностойност 5 лева, заявена като частична претенция от общо 55,35 евро с левова равностойност 108,25 лева – недължимо платена сума, представляваща възнаграждение за поръчителство по Договор за кредит № ********* от 20.03.2023г , ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на 1 исковата молба – 28.11.2024г. до окончателното окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 20.03.2023г. сключил от разстояние с „**********“ ЕООД договор за потребителски кредит № *********, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 500 лв. при ГЛП - 2,35 % и ГПР – 49,74 %. Допълва, че в чл. 5 било предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство от “Multitude Bank”, като нито в съдържанието на процесната сделка, нито в общите условия било упоменато, че е дължимо възнаграждение за поръчителството в размер на 108,25 лв. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение, тъй като договорът за поръчителство не бил подписан с квалифициран или обикновен електронен подпис. Възразява срещу валидността на договора за кредит с доводи, че при сключването му не е спазена предвидената в чл.

22, ал. 1 ЗПК форма. Поддържа, че процесната сделка е недействителна поради противоречие със закона, тъй като не съдържала начин на изчисляване на ГПР, компонентите, които го формират, както и поради това, че е грешно посочен, доколкото възнаграждението за обезпечение не е включено в ГПР. Счита, че уговореното възнаграждение за гаранта е разход по кредита, и чрез невключването му в ГПР се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че чл. 5 от договора за кредит е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП и противоречи на чл.

10, ал. 2, чл. 10а, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че поръчителството от ********* не е задължително условие за възникване на кредитното правоотношение, като изборът на обезпечение бил предоставен на потребителя. Твърди, че на всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, като на електронната си поща получил необходимата преддоговорна информация. Оспорва твърденията, че договорът за потребителски кредит е недействителен и че съдържа неравноправни клаузи. Поддържа, че договорът за гаранция е услуга от трето лице, поради което разходът за нейното предоставяне не следва да бъде включван в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********* от 20.03.2023г. поради противоречие със закона, евентуално установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 10а, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ********* от 20.03.2023г. поради противоречие със закона и като неравноправна, и кумулативно съединен осъдителнен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че на 20.03.2023г. В. С. С. и „**********“ 2

ЕООД са сключили Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 500 лв. при ГЛП - 2,35 % и ГПР – 49,74 %.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) че на 20.03.2023 г. между него и „**********“ ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* с описаното в исковата молба съдържание; 2) обстоятелствата, от които произтича, че договорът за кредит, съответно клаузата за поръчителство са недействителни на заявените правни основания – поради противоречие със закона.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи възраженията си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност оспорените клаузи са валидни, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване предаването на сумата от 5лв.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи наличието на соченото от него основание за получаване и съответно задържане на получената сума.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно заседание да предостави заверен препис на Погасителния план към Договор за кредит № ********* и Договор за предоставяне на поръчителство, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане за представяне на Договор за кредит № *********, Договор за предоставяне на поръчителство, СЕФ и справка за извършените плащания, доколкото първите три изисквани документи са представени с исковата молба, а справката за извършените плащания не касае предаването на съществуващ в ответника документ, а създаването на такъв.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 от ГПК изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице, след запознаване с материалите по делото да отговори на задачите, формулирани в исковата молба, срещу депозит в размер на 200 евро, платим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице *************, с тел.: **********, като УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си в едноседмичен срок преди датата на насроченото съдебно заседание.

Вещото лице да се призове след внасяне на депозита

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за издаване на 3 съдебни удостоверения, които да послужат пред *********, тъй като не са необходими за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2026 г. от 13:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4