Решение № 123 от 21.05.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 154/2026
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 21.05.2026
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.222 · Закон за задълженията и договорите
- чл.223 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 21 ал.1 и ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 21 ал.1 и ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 25 · Семеен кодекс
- чл.26 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.27 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. гр. Добрич, 21.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20263200500154 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на жалба рег.№ 421/27.01.2026 год. на П. Й. Т. , ЕГН**********, от гр. В., ул. *** срещу решение рег.№215 /21.12.2025 год. по гр.д.№ 594/2024 год. на Районен съд Каварна ,с което е отхвърлен предявения от нея срещу В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. ***, иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-32/27.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 06.11.2024 год., с адрес на поземления имот гр. К., ул. *** , с площ от 662 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м. /номер по предходен план квартал 140, парцел ХІV400, при съседи по скица: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в същия имот сгради:
1./сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-32/27.02.2008 год. на 1 изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта засягащо сградата от 06.11.2024 год., с адрес на сградата гр. К. ул. ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 69 кв.м брой етажи 1 , с предназначение жилищна сграда-еднофамилна ; сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-32/27.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта засягащо сградата от 06.11.2024 год., с адрес на сградата гр. К. ул.“ ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 1 ,с предназначение: сграда за търговия и второстепенна постройка / барака/ преместваем обект с площ от 5 кв.м.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му и уважаване на претенцията по чл.34 от ЗС.Посочено е ,че фактическите констатации на първоинстанционния съд за стопанисване, поддръжка и пристрояване на имота от В. Т. ,съставляващи търпими действия ,които не отричат правата й на собственост и подлежащи на уреждане между съсобственици по реда на чл. 30 ал.3 от ЗС, не са годни да обусловят извод за преобръщане на държането на нейните идеални части от имота във владение и последиците на чл. 79 ал.1 от ЗС не могат да настъпят.Данни за външно проявление на намерението на В. Т. да свои имота били налични едва към 2022 год., от когато и до завеждане на делото 10 години не били изтекли.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 13.01.2026 год., жалба рег.№ 421/27.01.2026 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковата претенция и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна В. Д. Т.,от К. счита ,че обжалваното решение не страда от пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.Посочено е ,че в продължение на 20 години е извършвал действия,който по съдържание представляват такива на изключителен собственик , отблъскващи владението на другия съсобственик и отричащи правата му,респ.демонстрирани по начин ,всяко лице да има възможността да ги възприеме.Родителите му се разпоредели в негова полза с имот срещу 2 задължение за издръжка и гледане, което не се осъществило поради настъпилата скорошна смърт на прехвърлителите съответно 8 дни и 2 месеца след сделката.По тази причина и бил със съзнанието ,че е заменил имот на родителите си с процесния.
Обжалваното решение постановено въз основа на искова молба рег.
№3803/29.11.2024 год.,вписана в Службата по вписванията гр.К. с вх.рег.№ *** год.,АКТ № ***, с която П. Й. Т. , от гр. В., ул. *** е заявила срещу В.
Д. Т., ЕГН **********, от гр. К., ул. *** иск по чл.34 от ЗС за делба на съсобствени недвижими имоти : поземлен имот с площ от 662 кв.м., ведно с построените в същия имот едноетажна жилищна сграда с площ от 69 кв.м. , сграда за търговия с площ от 38 кв.м. и второстепенна постройка (барака) с площ от 5 кв.м.,основана на твърдения за придобиването им в режим на съпружеска имуществена общност по време на брак и притежавани след прекратяването му с развод в съсобственост при равни дялове.
В. Д. Т., ЕГН **********, от гр. К., ул. *** е оспорил иска с подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№825/07.03.2025 год.Заявил е възражение ,да е изключителен собственик на делбените имоти,придобити по давност чрез упражняване на непрекъснато владение ,считано от настъпилата през месец януари 2004 год. фактическа раздяла между страните.При съобразяване посочения момент,респективно датата *** год. на влизане в сила на решението за развод, посочения в разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС срок бил изтекъл най-късно на 06.05.2017 год.Единствено ответникът бил живял и полагал грижи за имота,правел е основни ремонти ,отдавал е под наем едната сграда,плащал е патент и туристически данък,както и владението му било демонстрирано пред всички.Настоява искът за делба да бъде отхвърлен,тъй като към момента на завеждане на делото,делбените имоти не се притежават от страните в съсобственост.В условията на евентуалност се оспорва , ищцата да е собственик на ½ ид.ч. от делбените имоти,тъй като те се придобити в замяна на имот,лична собственост на ответника.Дори по заявеното от него възражение да се счете,че не била налична пълна трансформащия , то на основание частична информация на лично имущество на ответника ,който единствен получавал трудови доходи за времето от замяната на имотите до фактическата раздяла на съпрузите , на него следвало да бъде определен поголям дял и делбата допусната ,като делбените квоти да бъдат определени като възлизащи на 1/10 ид.ч. за ищцата и 9/10 ид.ч. за него.
3
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни доводи както следва:
Страните по делото са сключили граждански брак на дата *** год.,прекратен с развод ,допуснат с влязло в сила на дата *** год. решение № *** год. по гр.д.№ *** год. на Районен съд Каварна.В бракоразводното решение са направени констатации за настъпила между съпрузите фактическа раздяла от месец януари 2004 год.и родени по време на брака три деца, едно от които пълнолетно.Упражняването на родителските права ,съдът е предоставил на ищцата, а ответникът е осъден да заплаща за тях месечна издръжка.Съдът не е постановил след прекратяване на брака ,семейното жилище да бъде ползвано от някой от бившите съпрузи.Не е спорно между страните,че в него е останал да живее ответникът, а ищцата се е преместила да живее в гр.В..
Ищцата П. Й. Т. е сключила на дата *** год. граждански брак с И. И. Т..
Е. Г. Д.,ЕГН ********** и Д. Т. Д. ,родители на ответника В. Д. Т. са му продали с договор от дата 19.12.1991 год. недвижим имот жилищна сграда,състояща се от три стаи и кухня,построена на един етаж със застроена площ от 80 кв.м.,върху държавно дворно място с пл.№ 2014 с площ от 360 кв.м. в парцел VІІІ ,кв.56 по плана на гр.Каварна срещу задължението на купувача да се грижи за продавачите до края на живота им,като им осигури издръжка,гледане и спокоен живот -така нотариален акт № *** год. на Районен съд Балчик и удостоверение за раждане от *** год.,издадено въз основа на акт за раждане № *** год.
Е. Г. Д. е починала на дата *** год., а Д. Т. Д. на дата *** год.-така удостоверение за наследници изх.№*** год. на Община Каварна.
С договор за замяна от дата 04.03.1993 год. страните по делото са прехвърлили на съпрузите И. А. А.,ЕГН********** и Ф. Щ. А.,ЕГН **********,недвижимия имот по нотариален акт № *** год. на Районен съд Балчик в замяна на прехвърлен им от последните процесния недвижим имот:дворно място от 690 кв.м.,урегулирано в парцел ХІV-400,кв.140 по плана на гр.Каварна ,ведно с построените в това място къща за живеене,състояща се от три стаи и лятна кухня.
На дата 20.12.1996 год. на страните по делото е било разрешено да преустроят съществуваща сграда в парцел ХІV-400,кв.140 по плана на 4 гр.Каварна в кафе-аператив с площ от 34 кв.м. –така разрешение за строеж № 114/20.12.1996 год. на главния архитект на гр.Каварна.
На дата 12.05.1997 год. ,Районна инспекция за Териториалноустройствен и строителен надзор –гр.Добрич е издала разрешение №27/1997 год. за ползване на преустроен обект –кафе аперитив.
По силата заповед № 645/06.07.2022 год. на кмета на Община Каварна е регистрирано Място за настаняване клас В-стаи за гости “При В.“, с посочен общ брой на стаите -1 и общ брой на леглата-3,намиращ се на адреса на делбения имот и собственик на имота В. Д. Т..Приложени са приходни квитанции за заплащан патентен и туристически данък за 2022 год. ,2023 год. и 2024 год.
Показанията по делото като свидетели са дали В. Б. Г. и сина й В. Г. Г.
,живущи в непосредствено съседство на делбените имоти (дели ги една ограда).Първата свидетелка сочи , че страните по делото се нанесли да живеят до тях,след като сменили къщата си с едни цигани.Последно е виждала ищцата в имота в деня,когато заедно с децата си и багаж е напуснала своя съпруг-ответника по делото.След като къщите били сменени, семейството поизчистило къщата,ремонти не били правени,справели се доколкото можели.Ремонтите започнали две/три години след като ищцата се изнесла от къщата и за извършването им ,ответникът наел семейството й.Ответникът се грижел за имота-ходел да работи по почивни станции,на З. П.,печелил и пращал пари на свидетелката ,на нейния съпруг ,който бил строител ,разбирал от “токове ,води“и сина й за ремонти на дома му “от покрива до ключа“.Къщата била с турски керемиди,всевъзможни ламарини ,боклуци ,слами,което наложило подмяна с дъски,материали и цигли,които ответникът закупил.Семейството на свидетелката направило външна облицовка на къщата и зимната стая,подмяна на тавани,сменили врати,прозорци,измазали, сглобили спалня,сложили пердета,изхвърлили два камиона боклуци от къщата.Свидетелката лично участвала в строително ремонтните дейностбъркала на ръка 3 кубика бетон.Тя даже купила лично ключа на вратата и чехли на ответника.Не са й известни претенции или спорове за имота.Отскоро ответникът отдавал имота под наем на почиващи.
В. Г. Г. е свидетелствал,че не е виждал ищцата да посещава имота,след като тя напуснала съпруга си,бил я срещал един –два пъти в града.Къщата 5 била в много лошо състояние,течало от всякъде, нямало пердета, мивка, ищцата миела чинии в клекалото.След заминаването й ,ответникът възложил ремонтите на свидетеля и неговите родители.Ответникът бил шпакловчик, отишъл да работи в “З. П.“/“С. Б.“ и изпращал пари на майката на свидетеля за ремонтите, а неговия баща бил майстора.Родителите му съборили стени,изхвърлили боклуци,измазали стени,баня,тоалетна, направили покрив с нови керемиди,нови врати и дограма.Ответникът направил и обзавежданетопратил пари ,с които майка му купила полилей, шила пердета, взела пералня.Направена била нова ограда,къщата се боядисала. Навремето в имота имало кръчма,която сега била студио: една голяма стая,коридор,баня и тоалетна и от две /три години се отдавала под наем.
Първоинстанционния съд е отхвърлил иска за делба,тъй като е счел за основателно заявеното от В. Д. Т. възражение по чл. 79 ал.2 от ЗС за придобиване по давност на правото на собственост на частта от съсобствените имоти,притежавана от бившата му съпруга.Съдът не е разгледал останалите възражения по 21 ал.1 и 2 от СК,във връзка с чл.20 ал.1 от СК от 1985 год. (отм.) на В. Д. Т. ,че делбените имоти са изцяло или отчасти обект на негово притежание ,респ. по чл.28 ал.3 от СК от 1985 год.
Разпечатката съдържа 31 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94252894-2d64-40b0-86b4-21f8c12e520c