Решение № 2143 от 08.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2143 гр. София, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100510683 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20130652/03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 15042/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 56 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Б. ХР. обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Б. ХР. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: 1./ 1897,33 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г., за следния топлоснабден имот: ап. № 143, находящ се в гр.

София, ж. к. *********, с аб. № 124104, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019 г., до окончателното плащане; 2./ 172,79 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 17.12.2019 г.; 3./ 40,45 лева – главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г., за същия топлоснабден имот, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019 г., до окончателното плащане. Отхвърлен е предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия за сумата над уважения размер от 1 897,33 лева до пълния предявен размер от 2 357,60 лева и за периода 01.05.2016 г. – 30.11.2016 г., като погасен по давност, както и искът за обезщетение за забава върху главница за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 172,79 лева до пълния предявен размер от 278,91 лева. С първоинстанционното решение са отхвърлени и искът за цената за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 40,45 лева до пълния предявен размер от 41,81 лева и за м. 11.2016 г., като погасен по давност, както и искът за обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение в пълния предявен размер от 7,70 лева – за периода 31.12.2016 г. – 17.12.2019 г. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски в исковото производство в размер на 279,44 лева, както сторените разноски в заповедното производство в размер на 81,94 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ ЕООД.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника Д. Б. ХР., чрез адвокат Н.К..

1

Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между ответника и топлопреносното дружество. Позовава се на т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното дружество не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа на договорната свобода, регламентиран в нормата на чл. 9 ЗЗД.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и други субекти, различни от собственика и титуляря на вещно право на ползване. Така откриването на индивидуална партида на ползвателя се явява договор между това трето лице и доставчика на топлинна енергия, респ. това трето ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договор за доставка на топлинна енергия, то дължи нейното заплащане. Неправилно СРС бил изчислил погасените по давност искови претенции. Погрешно бил приел за дължими суми, фактурирани с обща фактура от м.

07.2017 г., в която се включвали суми за отоплителния период преди 30.11.2016 г. Счита, че не дължи сумите за дялово разпределение, тъй като в производството по делото ищецът не е установил да е водил дялово разпределение, а такова е водено от фирма за дялово разпределение (ФДР). Поддържа, че за процесния период не дължи обезщетение за забава, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено изпадането му в забава.

Неоснователна била претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за периода, считано от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. При тези съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 19.05.2021 г. последният моли съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като му присъди сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ищеца – „Т. С.“ ЕООД, в законоустановения срок по чл.

263, ал. 1 ГПК, не е взело становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, представляващ апартамент № 143, находящ се в гр. София, ж. к. *********, аб. № 124104, като дължи на ищцовото дружество заплащане на сума в общ размер 2 686,02 лева, от която:

2 357,60 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 278,91 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 17.12.2019 г.; 41,81 лева – главница, представляваща такса за услуга за дялово разпределение за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г.; 7,70 лева – лихва за периода 31.12.2016 г. – 17.12.2019 г. Във връзка с депозирано на 20.12.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 74457/2019 г. на СРС, II ГО, 56 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми, срещу която длъжникът е подал възражение в срок. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата 2 молба от ответника Д. Б. ХР., с който се оспорват предявените искове по основание. Твърди, че ответникът не е собственик или носител на вещно право досежно процесния недвижим имот. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество. Позовава се на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, като счита, че в тежест на ищцовото дружество е да установи поръчване на доставката на ТЕ от негова страна, като в противен случай се касае за непоискана услуга, чието заплащане не дължи. Позовава се на изтекла тригодишна погасителна давност за част от претендираните вземания. Не оспорва размера на предявените искове в частта, която не е покрита от погасителна давност. Счита, че не дължи заплащане на претендираните от ищеца суми за дялово разпределение, тъй като такова е извършвано от фирма за дялово разпределение (ФДР). Поддържа, че не е установено изпадането му в забава и не дължи заплащане на лихва. При тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски по делото.

По делото е приложено заповедно дело № 74457/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 56 състав, от което се установява, че на 20.12.2019 г.

„Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Д. Б. ХР. за следните суми: 2 357,60 лева – главница за доставена ТЕ за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 278,91 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 17.12.2019 г.; 41,81 лева – главница, представляваща такса за услуга за дялово разпределение за периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г.; 7,70 лева – лихва за периода 31.12.2016 г. – 17.12.2019 г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца ТЕ през периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 143, находящ се в гр.

София, ж. к. *********, аб. № 124104. Претендира сторените в заповедното производство разноски в размер на 53,72 лева – държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 14.01.2020 г. по ч. гр. д. № 74457/2019 г. по описа Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 59 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на сумата от 103,72 лева, от която 53,72 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е оспорил дължимостта на сумите, за които е постановена заповедта, поради недоказаност на заявените претенции и настъпила тригодишна погасителна давност. Заявено е, че липсва облигационна връзка между длъжника в заповедното производство и топлопреносното дружество. Претендират се разноски за заплатен адвокатски хонорар.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С определение от 06.08.2020 г., като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституиран „Т. С.“ ЕООД.

По делото е представен, неоспорен от страните, Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.05.1990 г., от който се установява, че ОбНС – община Младост е прехвърлила на Д. Б. ХР. собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 143, находящ се в гр. София, ж. к. Младост – 2, ет. 20, бл. 215, вх. 1, със застроена площ от 67,43 кв. м., ведно с 0,789 % идеални части от общите части на сградата.

Приложено е по делото писмо от Столична община – район Младост с приложена таблица с информация за закупени от СО – район „Младост“ апартаменти, в която се съдържа отбелязване за придобит от Д. Б. ХР. недвижим имот, находящ се в ж. к. „*******, закупен на 10.05.1990 г.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 20.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к.

*******, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т. С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.