Решение № 259 от 22.11.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Айтос, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20242110100663 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба oт Даниела И. С., ЕГН **********, с постоянен алрес: *** чрез адв. Д. Г., съдебен адрес: *** срещу „Неткредит" ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: г***

В исковата молба се сочи, с нa 19.01.2024 г. между ищцата в качеството на „Крелитополучател" и ответника в качеството на „Кредитор" е сключен Договор за предоставяне на потребитепски кредит №202401190158290102. Пo силата на сключения договор, Кредиторът е предоставил на Крелитополучателя сума в размер 1,500.00 лв.

(хиляда и петстотин лева), за срок на изплащане 12 месеца при 40,39% лихва. Съгласно чл. 4, ал.3 от договора до края на следващия ден от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора гаранция пo кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите усповия пo Договора, a именно:

Банкова гаранция, издадена от банка, оперираща нa територията нa Репубпика Бъпгария;

Гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща нa територията на Репубпика България;

Двама поръчители.

Като за видовете „обезпечения" има и съответните изисквания:

Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят нa изискванията нa закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да e 1 свое парично задъпжение, произтичащо от договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансава институция) ще заплати нa „Неткредит" ООД всички дъпжими от Кредитопопочателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмена искане от страна на ДРУЖЕСТВОТО. Размерът нa гаранцията по т.3.2.1 букви „a" u б" и срока нa нейната вапидност се опредепят в договора за потребитепски кредит.

-Поръчители могат да бъдат дееспособни физически пица, които поемат задължение да отговарят солидарно c Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски кредит при условията нa чл.

138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да ca наети нa безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване нa Договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие. B рамките нa срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да ce явят лично в офис на дружеството и да предоставят информация за себе си - пични данни и данни, касаещи тяхната кредитоспособност.

Въпреки тези на практика невъзможни изисквания, кредиторът си e запазил правото при абсолютна точното им изпълнение отново да не приеме обезпечението и да наложи санкция за това.

В чл. 6 (1) от Договора за заем е описано, че B случай на неизпъпнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи нa Кредитора неустойка в размер на 1,200.00 (хиляда и двеста лева). Т.к. ищцата не е представила обезпечение, неустойката е начислена към общото задължение съгласно чл. 6, an. 2 от Договора за заем.

B резултат на всичко това, за използването на заем в размер 1,500.00 лв, дължимата от ищцата сума не е описаната в договора - 1,848.00 лева, a значитепно по-голяма - в размер на 3,048.00 лева.

Изложени са съображения, че клаузата с която се начисляват допълнителни суми за неустойка при непредоставяне на обезпечение в изключително кратък срок след сключване нa договора за заем, е нищожна на осн. чл. 26, aл. 1, предл. 3 ЗЗД.

Твърди се, че въпросното вземане, макар и именувано „неустойка" няма характер на такава, тo e изначално уговорено без да притежава присъщите нa неустойката и характеризиращите я като такава функции. Кредиторът гo e именувал „неустойка", за да заобиколи ограничението пo 19, aл. 4 ЗПК, съгласно кoйтo разходите за обезщетения не се вземат предвид пpu изчисляване на ГПР. Кредиторът cи e гарантирал, че ще получи тoвa вземане кaтo е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване нa поръчители или нa банкова гаранция в еднодневен срок. Това вземане е допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.

Ищцата твърди, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй 2 като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, oт което обаче не произтичат вреди.

Сочи се също , че уговорката за неустойка противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за побросъвестност и води дo значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза пo смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.

Съгпасно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуадно, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребитепят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи усповия, какъвто е настоящият. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета oт 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребитепските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.

Въз онова на изложеното ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да иска на осн. чл.

22, вр.чл.11 ЗПК, чл.26, ал.1 от ЗЗД прогласяване на нищожността на чл.6, ал.1 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №202401190158290102/ 19.01.2024г В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Неткредит" ООД. В отговора на ИМ ответника признава исковата молба като процесуално допустима,но сочи същата за основателна. Ответникът не отрича наличието на скл.между него и ищцата договор за кредит, но отрича на последната да е била начислена процесната неустойка. Ответникът оспорва клаузата за неустойка да е противоречаща на ЗПК или ЗЗП, като се твърди, че при определяне на ГПР по принцип не се включват допъ;нителните разходи, които следват за кредотополучателя в резултат на негово виновно неизпълнение на кредита. В отговора на ИМ Ответникът отрича клаузи на договора да противоречат на закона или добрите нрави.

В отговора на ИМ е предявен също така насрещен иск по чл.211 ГПК срещу ищцата за неизпълнение на договора за кредит, т.к. според ответника, след сключване на договора ищцата е заплатила само една месечна вноска по кредита в размер на 150лв. на 10.04.2024г. въз основа на това нейно поведение ответникът счита, че има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да претендира внасяне на цялата главница и лихва по договора.

Събраните по делото доказателства обосновават следната фактическа обстановка:

Между страните липсва спор относно факта, че на 19.01.2024г. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №202401190158290102. Пo силата на сключения договор, Кредиторът (ответник) е предоставил на Крелитополучателя (ищец) заем в размер 1,500.00 лв. (хиляда петстотин лева) при следните условия за връщане на кредита: лихвен процент – 40,39%; годишен процент на разходите (ГПР)- 48,77%; брой вноски – 12. Като обща сума за връщане в текста на договора (л.8-16) е посочено- 1,848.00 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и осем лева). Съгласно чл.6, ал.1 от Договора кредитополучателят е 3 длъжен да предостави Гаранция, което ако не стори следва неустойка в размер на 1200,00лева. По отношение на различните възможности за гаранция договорът препраща към Общите условия по договора.

Видно от приложеният погасителен план падежът на последната вноска настъпва на 20.01.2025г.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са иск с правна квалификация - осн.26, ал.1 , предл.първо ЗЗД вр. чл.23, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.7, т.9а, т.10 ЗПК

Разгледан по същество съдът намира иска по осн.26, ал.1 , предл.първо ЗЗД вр. чл.23, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.7, т.9а, т.10, ЗПК за основателен по следните съображения.

Съгласно приложените по делото доказателства не става ясно дали ищцата е имала възможност да се запознае с текста на договора, а така също и с общите условия. Прави впечатление, че договорът и ОУ не са подписани от страните, а според ОУ се твърди договорът да е бил сключен от разстояние. Липсват обаче каквито и да било индикации как е протекла комуникацията и сключане на договора между страните, каквито са изискванията на 2.4 от ОУ.

Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който : това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8 – чл. 10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и правата на потребителя да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже изпълнението на задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазването на срока за отказ на потребителя от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1 ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора, а при необходимост и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, а според ал. 2 на цитираната норма за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис.

4

Следователно, когато договорът е бил сключен от разстояние,задължение на кредитора е да представи доказателства за това и т.к. договорът за заем е реален договор , следва ответникът да представи доказателства, че е предал процесната сума от 1500лв. на ищеца.

До момента от ответника не са представени доказателства за предаване на сумата, което поставя под въпрос наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение.

Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника трябва да бъде предоставена преддоговорна информация и „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити" на e- mail, коет той да потвърди.

Общите условия към договора също не са подписани , липсват доказателства изобщо да са били връчени на ищцата и по този начин тя е лишена от възможността да прецени как е формиран лихвения процент и годишния процент на разходите, а според чл.1, ал.2 от текста на договора (л.8) „кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на този договор да върне предоставения кредит , както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита , съгласно уговореното в договора“. Никъде другаде в текста на договора не се предоставя информация как се формира лихвения процент или ГПР. Същото се отнася и за ОУ по договора, макар че самият договор многократно препраща към ОУ. Единственото допълнително уточнение е в чл.4, ал.3 от договора според който „погасителният план съдържа цялата изискуема информация съгласно действащото законодателство , ..показваща погасяването на главницата, лихвата , изчислена на база на лихвения процент и когато е приложимо допълнителните разходи;“.

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94248baa-e809-4781-9136-f54a46f8cab5