Решение № 711 от 31.03.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6228/2021
- Вид
- Решение № 711
- Подписан
- 31.03.2023
- Състав
- ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
Други актове по делото
- Определение № 192 от 10.01.2023 · ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
- Решение № 2418 от 04.11.2025 · ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за лицата и семейството
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 38 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 103 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 711 гр. Бургас, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20212120106228 по описа за 2021 година
Производството по делото е за делба и се намира във фазата по допускането й. РСБургас прекрати настоящото производство с Определение № 192 от 09.01.2023 г. по гр.д. № 6228/2021 г. по описа на БРС поради недопустимост на предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 34 от ЗС на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18- 9/30.01.2009 г на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение в КККР, с адрес: гр. Б., с площ 2311 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници:
***, ***, ***, ***, ***, *** и
***, а по сега действащия ПУП-ПРЗ на кв. „Сарафово“ съставлява УПИ - № X299,300,301,302,310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при граници: юг - улица, изток - УПИ VI 3 06, VII-31 1 ,IX-312, север-ГУ-304; Ш-303, запад - XIV-293; XlII-296, XII-297; XI- 298.
В законоустановения срок за обжалването му е постъпила въззивна частна жалба вх. № 2900/24.01.2023 г. на БРС, подадена от Й. И. В. с ЕГН ********** от гр. Бургас, чрез процесуален представител адвокат А. П. Т. от АК-Бургас, против горепосоченото определение, с която се моли за неговата отмяна и връщане на делото на БРС за произнасяне по съществото на правния спор. Писмен отговор по въззивната частна жалба е постъпил само от ответниците З. Д. и Т. Д., чрез процесуален представител адвокат И. Ч., като в него са изложени съображения за недопустимост на делбата на дворното място. С Определение № 744/13.03.2023 г. БОС, I-ви въззивен граждански състав отмени обжалваното Определение № 192/09.01.2023 г. по гр.д. № 6228/2021 г. по описа на БРС, с което се прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 34 от ЗС и върна делото на РС-Бургас за произнасяне с решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК. РС-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано е по повод постъпила искова молба на Й. И.
В., ЕГН ********** от гр. Б., чрез адв. А. П. Т., със съдебен адрес: гр. Б. ПРОТИВ: В. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., К. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., Н. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., **. С. М. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., З. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., Т. Г. Д., ЕГН ********** адрес: гр.Б., Н. Д. Т., ЕГН ********** адрес: с. М., С. Д. Н., ЕГН ********** адрес: гр. Б., И. К. К., ЕГН ********** адрес: гр. Б., с адрес гр. Б., „ВАМА“ ООД, ЕИК 102209252, с адрес Б., представлявано от Х.М. В.а, за делба на недвижим имот, подробно описан в молбата, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, 1 общ. Бургас, обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009 г на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение в КККР, с адрес: гр. Б., с площ 2311 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници: ***, ***, ***, ***, ***,
*** и ***, а по сега действащия ПУП-ПРЗ на кв. „Сарафово“ съставлява УПИ - № X-299,300,301,302,310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при граници: юг – улица, изток – УПИ VI – 306, VII-311,IX-312, север-IV-304; III-303, запад – XIV-293; XIII-296, XII297; XI-298, при следните квоти на съсобственост:
В. М. Г. - 29,21/2311 кв.м.
К. К. М. - 10,30/2311кв.м.
Н. И. М. - 38,61/2311 кв.м.
С. М. Щ. - 245,33/2311 кв.м.;
З. В. Д. и съпругата му Т. Г. Д. - 310,42/2311 кв. м.;
Н. Д. Т. - 130,79/2311 кв.м.
С. Д. Н. - 392,39/2311кв.м.;
И. К. К. - 8,92/2311кв.м.;
Община Бургас - 38,61/2311кв.м.;
„ВАМА“ ООД - 0,31/2311 кв.м.
Й. И. В. - 1106,06/2311 кв.м.
Излага се, че съсобствеността върху така описаното дворно място е възникнала при следната, осъществена във времето фактическа обстановка:
През 1965г. Окръжен народен съвет – гр. Бургас е одворил по реда на вече отменения Закон за трудовата поземлена собственост лицето К.К. с имот, находящ се в с. Сарафово, като описаното в акта дворно място е с площ 2044 кв.м. Актът е издадена при условията на разделна собственост между съпрузите /по време на действието на чл. 33 от ЗЛС/, поради което е изключителна собственост на К.К..
През 1971г. К.К. дарил на дъщерите си К. К. К. по мъж М./ и Д. К. К. по 500 кв.м. ид.ч. от дворното място.
Излага се, че с влизане в сила на СК от 1968г. на осн. чл. 13, ал. 1 от СК /отм./ във вр. с чл. 103 от ПЗР на СК от 1968г. следвало да се приеме, че така придобития имот по време на брака на К. е станал СИО. Сочи се също, че съпругата е дала съгласие за сделките от 1971г., тъй като в нотариалните актове били описани като приложени в нотариалното производство декларации по чл. 13, ал. 5 СК /1968г./ - от съпруг, даващ съгласие за разпореждане с еднолична собственост върху семейно жилище.
През 1973г. Д. К. /по мъж Щ./ дарила на лицето З. В. Д. 250 кв.м. ид.ч. от имота. През 1974г. бил издаден нотариален акт за собственост по регулация, съгласно който по регулация към процесния имот било придадено празно дворно място от съседен имот с площ от 69 кв.м. През 1977г. К.К. продал 500 кв.м. ид.ч. от имота на лицата Д. Т. Н. и С. Д.
Т.а – по 250 кв.м. ид.ч. на всеки, като Д. Т. е в брак с М.К. Н. и притежаваните от него 250 кв.м. ид.ч. са в режим на СИО. През 1983г. С. Т.а дарила на баща си притежаваните от нея 250 кв.м. ид.ч. През 1984г. К.К. дарил на внучката си В. М. Щ. 250 кв.м. ид.ч. от имота, а К.
К. М. дарила на дъщеря си Н. И. М. 250 кв.м. ид.ч. К.К. починал през 1986г. и оставил за законни наследници съпругата си С. К. и трите си дъщери – К. К. /по втори мъж – М./, И. К.
/по мъж К./ и Д. К. /по мъж Щ./. Към момента на смъртта си К. притежавал 329,24 кв.м. ид.ч., които се разпределили между наследниците му както следва: за С. К. – 205,77, за К. М.
– 41,15 кв.м. ид.ч. , за Д. Щ. – 41,15 и за И. К. – 41,15 кв.м. ид.ч. През 1989г. Д. Т. и М. Н. прехвърлили на дъщеря си С. Н. 250 кв.м. ид.ч. от процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка. През 1990г. Д. Щ. дарила на дъщеря си С. М. Щ. 150 кв.м. ид.ч., а малко по – късно починала като оставила за законни наследници двете си дъщери – С. Щ. и В. Щ. /по мъж Г./, които наследили притежаваните от наследодателката общо 149,59 кв.м. ид.ч. Съпругът на Д. Щ. бил недостоен да наследи. През 1990г. К. М. продала на И.Е.М.-Т.
12,5 кв.м. ид.ч. от имота, на В. Д. Г. и К.П.М. – общо 12,5 кв.м. ид.ч. или по 6,25 кв.м. ид.ч. на всеки и на Ю.Д. Д. и съпруга
К. Д. Д. – също 12,5 кв.м. ид.ч. През 1991г. К.а М. продала общо 212,50 кв.м. ид.ч. от дворното място на В. Г. и К. М., или по 106,25 кв.м. ид.ч. за всеки. Със същия нотариален акт И.Е.М.-Т. и съпругът М.Т. продали своите 12,5 кв.м.
2 ид.ч. на В. Г. и К. М. в равни дялове, т.е. по 6,25 кв.м. ид.ч. за всеки. През 1991г. починал Д.
Т. Н. и оставил за свои законни наследници съпругата си М. Н., дъщеря си С. Н. и сина си Н. Д. Т., които разпределили поравно притежаваните от Т. 1250 кв.м. ид.ч. от имота, или по 41,66 кв.м. ид.ч. всеки. През 1992г. починал К.П.М., чиито наследник - брат му В. Д. Г. наследил 125 кв.м. ид.ч. и вече притежавал 250 кв.м. ид.ч. от имота. През 2003г. с констативен нотариален акт С. Щ. е призната за собственик на 100 кв.м. ид.ч. от дворното място и част от сградите, построени в него. Ищецът оспорва констативния нотариален акт с мотивите, че последният противоречи на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който съществува императивна забрана да се придобива по давност реална част от УПИ. Ищецът сочи, че С.
Щ. е придобила по давност само и единствено 100 кв.м. ид.ч. от дворното място и излага подробни доводи в тази връзка. През 2005г. С. К., К. М., И. К., С. Щ., В. Г., Н. М. и В. Г. заедно продали на К. Я. С. 666,67 кв.м. ид.ч. и на Н. А. Т. 333,33 кв.м. ид.ч., като последният е женен и закупените от него идеални части се придобиват и от съпругата му В.
А. Т.а в режим на СИО. Ищецът излага подробни изчисления всеки продавач каква част от собствеността си е продал съгласно квотата си на собственост, тъй като в акта не било посочено. През 2005г. С. К., К. М., И. К. и В. Г. дарили на С. Щ. общо 44 кв.м.ид.ч. от дворното място, като отново ищецът сочи, че не е посочено в акта всеки дарител каква част от собствеността си е дарил. През 2006г. З. Д., Т. Д., К. С., Н. Т. и В. Т.а купили от Община Бургас 100 кв.м., с които процесния имот увеличил площта си. Пак през 2006г. с КНА С. Щ., С. Н., Н. Д. Т., М. Н., К. С., Н. Т. и В. Т.а били признати за собственици на общо 98 кв.м. ид.ч. като имота вече бил посочен с площ 2311 кв.м. През 2007г. К. С., Н. Т. и В. Т.а продали всички притежавани от тях ид.ч. на „ВАМА“ ООД, посочени в акта в размер на 1106,06 кв.м., но според ищецът следвало да се приеме, че „ВАМА“ ООД са придобили 1106,37 кв.м. ид.ч. През 2013г. починала С. К. като оставила за наследници К. М., И. К., В.
Г. и С. Щ., които си разпределили притежаваните от К. 16,73 кв.м. ид.ч.След това през 2014г. починал В. Г., който нямал наследници и Община Бургас станала наследник на притежаваните от него 38,61 кв.м. ид.ч. През 2017г. „ВАМА“ ООД продало на ищеца Й. В.
1106,06 кв.м. ид.ч., при което според ищецът търговското дружество е останало сибственик на още 0,31 кв.м. ид.ч. от дворното място.
Данъчната оценка на делбения имот е 31 058,20 лева. Представят се писмени доказателства. Иска се извършването на СТЕ, вещото лице по която да отговори на поставени в исковата молба въпроси. Моли се за прекратяване на съсобствеността и изнасяне на процесния имот на публична продан.
В месечния срок е постъпил писмен отговор само от Община Бургас и от З. В. Д. и Т.
Г. Д. – двамата чрез адв. И. Ч., със съдебен адрес: гр. Б., ет. 1. В отговора си ответникът Община Бургас не оспорва собствеността на съделителите. Сочи, че предвид размера на квотите на съсобственост е невъзможно да се направи реална делба на имота, поради което не се противопоставя на искането последният да бъде изнесен на публична продан. Не претендира обезщетение за лишаване от право на ползване.
В отговора си ответниците З. и Т. Д.и излагат, че искът е недопустим, поради текста на чл. 38 от ЗС. Сочат, че върху поземления имот са построени множество сгради, които принадлежат на различни собственици, поради което делбеният имот е общ на всички собственици и като такъв не може да се дели. Представят нотариално заверена декларация от 2004г., в която всички съсобственици към онзи момент декларират, че ответникът З. Д. е собственик на придадените към имота 69 кв.м. Позовава се и на изтекла в полза на последния придобивна давност, изразяваща се в 17 години несмущавано и непрекъсвано владение на придадените кв.м. Сочи, че нотариален акт № 52, том I, peг. № 422, нот.д. № 42 от 25.01.2005г. на нотариус А. Димов, peг. 285 в регистъра на НК, с район на действие района на БРС, с който съсобствениците С. И.а К., К. К. М., И. К. К., В. М. Г., С. М. Щ., Н.
И. М., В. Д. Г. заедно продават на К. Я. С. 666,67 кв.м. ид.ч. и на Н. А. Т. 333,33 кв.м. или общо 1000 кв.м. ид.ч. от дворното място и нотариален акт за дарение № 91, том I, peг. № 0446, нот.д. № 82 от 24.03.2005г. на нотариус С. Д., peг. № 250 в регистъра на НК, с район на действие - района на БРС, с който С. И.а К., К. К. М., И. К. К. и В. М. Г. даряват на С. М.
Щ. 44 кв.м. ид.ч. от дворното място са нищожни. Излага доводи, че във всеки от двата акта са налице няколко сделки, но не става ясно какво точно прехвърля всеки от прехвърлителите, поради което сделките са нищожни на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие. Оспорват и размера на квотата на съделителя „ВАМА“ ООД като твърдят,че последния притежава 1106,06 кв.м.ид.ч. от двора, които и са прехвърлили на ищеца и за това дружеството няма качеството на съсобственик. Изразяват желание при извършването на делбата да бъде обособен отделен самостоятелен парцел за ответниците З. Д., Т. Д. и С. Щ.
Разпечатката съдържа 46 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/942482a6-7363-481f-aa7b-dcdb48e8e493