Решение № 3 от 03.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Плевен, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430102560 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание 26, ал.1, предложение първо, вр.чл.138 ЗЗД и иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 93,32 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Х.

П. М., ЕГН**********, *** против „***” ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.Б.Д., в която се твърди, че на 12.07.2022 г. Х. М. е сключил договор за паричен заем № *** с „***" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 400 лева, видът на вноската е седмична, а размерът па месечния лихвен процент не е посочен. Твърди, че в чл. 4 от цродесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант- две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза па институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят па следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер па трудовото възнаграждение да е в размер па минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Твърди, че на датата на сключване на договора, между „***" АД, ищецът и ответното дружество са сключили договор за 1 предоставяме па гаранция № ***, по силата на който „***" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „***" АД задълженията на ищеца. Твърди, че обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, Х. М. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 155 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди, че съгласно договора за поръчителство, Х. М. е следвало да предоставя дължимите парични думи на „***" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „***" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „***" ЕООД, като „***" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „*** ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. Твърди, че Х. М. е погасил изцяло процесния кредит. Твърди, че между „***" АД като заемодател и ищецът като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето па паричен заем в размер от 400 лева. Твърди, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла ма чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване па договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата па потребител по смисъла па чл. 9, ал. 3 от ЗПК и па кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Изхождайки от това, счита, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство № ***, сключен между ищецът и ответника „***" ЕООД.

Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне па потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или 2 отделни негови клаузи, включително и чл.4 и поради тази причина счита, че следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „***" АД е едноличен собственик па капитала на „***" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, кое то е видно от Търговски регистър към АВ. Излага съображения, че съгласно чл, 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията па чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателяг дължи връщане единствено па чистата стойност на кредита, по не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Твърди, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието па посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване па кредитно финансиране и па прак тика не предоставя избор за потребителя, какт о дали да предостави обезпечение, т ака и какво да бъде то. Изискванията, коиго посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (400 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма па обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави обезпечение от одобрено от заемодателя „***" АД дружество. Това дружество 3 е именно ответникът в настоящия процес - „***" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, разходът за потребителя по договора за поръчителство с „***" ЕООД е сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са па практика невъзможни за осъществяване от1 длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към 1TIP, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата па чл. 19, ал.

4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиопи, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч, тези, дължими на посредниците за сключваме на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Излага съображения, че съобразно § 1, т. 1 от ДР иа ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване па кредита, или в случаите, когато предоставянето па кредита е в резултат па прилагането па търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а пе същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено ITIP, но от съдържанието па договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и но какъв начин е формиран ГПР. Счита, 4 предвид предпоставките, при коиго възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането па ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането па допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалпото му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

На следващо място счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № *** е изначално лишен от основание, тъй като по силата па посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.

Обезпечението е единствено и само в полза иа кредитора „***" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителя „***" ЕООД изпълни и погаси вземането па длъжника, то има право на регрес срещу него за пьлната стойност па платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство). Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани. Следващ довод за нищожност на договора е следния: Правната уредба на договора за поръчителство се съдържа в разпоредбите на чд. 138 - чл. 148 ЗЗД. Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора па друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.

Съгласно Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение „Поръчителството, па основание чл. 138 от ЗЗД се учредява по силата ла договор, сключен между кредитора и поръчителя", тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а пе между поръчителя и главния длъжник, както е в случая. Както е посочено по-горе, собственик на капитала на поръчителя „***" ЕООД е заемодателят по договора за заем - „***" АД. Основен предмет иа дейност на ответника „***" ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Твърди, че печалбата на „***" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „***" АД. В случая търговецът - кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с 5 допълнително възнаграждение, което се дължи от момента па сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия.

Поради изложеното, счита, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне па поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави.