Решение № 30 от 23.10.2025, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Малко Търново, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело № 20232140100158 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано след връщане на делото от Върховен касационен съд, съгласно Решение № 173/17.11.2023 г., постановено по касационно гражданско дело № 20228002104448 по описа на ВКС за 2022 г., с което решение е обезсилено Решение № 812, постановено по ГД № 1315/21 на ОС - Бургас, в частта, с която е потвърдено Решение № 260011/26.04.2021 г., по ГД № 148/2020 г. на PC - М.Търново за отхвърляне на предявения от Ж. Т. К. и С. К. К. срещу Г. Н. М. иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК за признаване на ищците за собственици на недвижим имот: дворно място в с. З., общ. М. Т., обл. Б., ул. „Г. К.“ № *, представляващо 560/650 ид.ч. от урегулиран поземлен имот VII 184 в кв.10 по плана на селото, целият от 650 кв.м., при граници: УПИ III-186, УПИ V-185, от трите страни улици, ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м. поради изтекла давност, като недопустимо.

Делото е допуснато до касационно обжалване с Определение № 847/25.04.2023 г., постановено по КГД № 20228002104448 по описа на ВКС за 2022 г., тъй като „Произнасяйки се по установителния иск за собственост, въззивния съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което районният съд е отхвърлил иск за признаване на ищците за собственици на гореописания имот. Същевременно при разглеждането на делото първата инстанция е била сезирана с молба за изменение на този иск предвид актуалното състояние на имота. Със същата е заявено, че се иска признаване на ищците за собственици на основание давностно владение на дворно място в с. З., общ. М. Т., обл. Б., ул. „Г. К.“ № *, представляващо 560/650 ид.ч. от урегулиран поземлен имот VII - 184. в кв.10 по плана на селото, целият от 650 кв.м., при граници: УПИ III-186, УПИ V-185, от трите страни улици, ведно с построената в този имот 1 двуетажна масивна жилищна сграда със разгърната застроена площ от 224 кв.м., от които първи жилищен етаж - със застроена площ 98,25 кв.м., втори жилищен етаж - със застроена площ 123,10 кв.м., както и построената едноетажна допълваща сграда - лятна кухня със застроена площ 36,50 кв.м.

Със свое Определение от 03.07.2024 г. МТРС е приел иска да се счита за предявен за сумата от 4 306,30 лв., поради което се явява подсъден на РС Малко Търново.

С допълнителна уточнителна молба ищците поддържат искането си спрямо ответницата, да се признае за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността, спрямо ответницата Г. Н. М., че са придобили процесния недвижим имот, а именно: дворно място с адрес: с. З., общ. М. Т., ул. „Г. К.“ № *, представляващо 560/650 (петстотин и шестдесет върху шестстотин и петдесет) квадратни метра идеални части от УПИ VII-184 (седми - имот планоснимачен номер сто осемдесет и четвърти) в квартал 10 (десети) по плана на селото, целият с площ 650 (шестстотин и петдесет) кв.м, при граници на имота: УПИ-186, УПИ V-185 и от трите страни - улици, ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 224 (двеста двадесет и четири) квадратни метра, със застроена площ от 98,25 кв.м. (деветдесет и осем цяло и двадесет и пет стотни квадратни метра) на първи жилищен етаж и застроена площ от 123,10 квадратни метра (сто двадесет и три цяло и десет стотни квадратни метра) за втори жилищен етаж, и на лятна кухня със застроена площ от 36,50 кв.м. (тридесет и шест цяло и шестдесет стотни квадратни метра), като съпружеска имуществена общност по давностно владение, с начален момент 2005 г., със знанието и без противопоставянето на бащата на ищцата Т. К. К., като от 09.06.2009 г. владението е установено въз основа на Предварителен договор за покупко-продажба между ищцата и Н. К. Г., чийто нотариален акт и сделка са признати за нищожни на основание чл. 209 от 33Д, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от 33Д с Решение от 14.07.2014 г. по въззивно гражданско дело № 2467/2014 г. на Бургаски Окръжен съд. Твърдят, че това ги прави и собственици на основание придобиване по давност при добросъвестно владение за периода от 09.06.2009 г. до 14.07.2014 г., на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, тъй като освен, че са упражнявали фактическа власт за период по-дълъг от пет години, не са знаели, че са придобили имота от несобственик, тъй като до този момент този факт не е бил установен с влязло в сила съдебно решение.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника както по първоначалния иск, така и по допълнителната уточнителна молба, като се счита, че искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 2 от ЗС, също е недопустим, както и изцяло неоснователен..Излагат се подробни мотиви.

Едновременно с това от страна на ищците спрямо ответницата е предявен и инцидентен установителен иск, с който се иска на основание чл.

212 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от 3акона за собствеността да бъде прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Г. Н. М., ЕГН: **********, от гр. Ст. З., кв.

2

"Т..." бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, не е собственичка на следния недвижим имот с адрес: с. З., общ. М. Т., ул. „Г. К.“ № *, представляващо 560/650 (петстотин и шестдесет върху шестстотин и петдесет) квадратни метра идеални части от УПИ VII-184 (уреryлиран поземлен имот седми - имот планоснимачен номер сто осемдесет и четвърти) в квартал 10 (десети) по плана на селото, целият с площ от 650 (шестстотин и петдесет) кв.м, при граници на имота: УПИ III-186, УПИ V-185 и от трите страни - улици, ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 224 (двеста двадесет и четири) квадратни метра, със застроена площ от 98,25 кв.м.

(деветдесет и осем цяло и двадесет и пет стотни квадратни метра) на първи жилищен етаж и застроена площ от 123,10 квадратни метра (сто двадесет и три цяло и десет стотни квадратни метра) за втори жилищен етаж, и на лятна кухня със застроена площ от 36,50 кв.м. (тридесет и шест цяло и шестдесет стотни квадратни метра), тъй като двамата ищци - Ж. Т. К., ЕГН: **********, и С. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., кв. "В.", ул. "З." № **, са го придобили по давност на основание чл. 79, ал. 1 от 3С, за периода от 2005 година до настоящия момент, както и поради това, че съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от 33Д, не са давали съгласие за сключване на сделка за покупкопродажба между ищцата Ж. Т. К. и Г. Н. М. с предмет недвижим имот с адрес: с.З., общ. М. Т., ул. „Г. К.“ № *, представляващо 560/650 (петстотин и шестдесет върху шестстотин и петдесет) квадратни метра идеални части от УПИ VII-184 (уреryлиран поземлен имот седми - имот планоснимачен номер сто осемдесет и четвърти) в квартал 10 (десети) по плана на селото, целият с площ от 650 (шестстотин и петдесет) кв.м, при граници на имота: УПИ III-186, УПИ V-185 и от трите страни - улици, ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 224 (двеста двадесет и четири) квадратни метра, със застроена площ от 98,25 кв.м.

(деветдесет и осем цяло и двадесет и пет стотни квадратни метра) на първи жилищен етаж и застроена площ от 123,10 квадратни метра (сто двадесет и три цяло и десет стотни квадратни метра) за втори жилищен етаж, и на лятна кухня със застроена площ от 36,50 кв.м. (тридесет и шест цяло и шестдесет стотни квадратни метра), за цена 4 310 лв. (четири хиляди триста и десет лева) или за каквато и да е друга цена, както и че липсва съгласие за сключване на такава сделка с продавачи двамата ищци Ж. Т. К. и С. К. К. и купувач ответницата Г. Н. М., както и че С. К. К., съпруг на Ж. Т. К., не е давал съгласие за сключване на договор за покупко-продажба на този имот, който е съпружеска имуществена общност.

Претендират разноски по делото.

Постъпил е отговор по ИУИ, с който се иска от съда да отхвърли предявените инцидентни установителни искове като недопустими, неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени разноските по делото.

По делото е изготвено и прието експертно заключение, което съдът цени като обективно и компетентно.

По делото бяха разпитани и свидетели от страна на ищците - св. С. и на 3 отвеницата - св. Й..

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

1. По отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността съдът намира искането като недоказано по следните съображения:

Съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за Собствеността, „(1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.”.

Добросъвестен владелец може да е само приобретателя на една вещ, не и нейният отчуждител, респ. съпруг на отчуждителя. Видно от представените по делото доказателства, Ж. К. е прехвърлила собствеността върху процесния имот (с валидна правна сделка - покупко-продажба) на ответницата, поради което след датата на покупко- продажбата - 11.08.2014 г., до датата на предявяване на иска, същата няма качеството на добросъвестен владелец, по смисъла на чл. 70 от ЗС, тъй като владелецът е добросъвестен, когато владее на годно правно основание, което в случая не е налице. Още по-малко са налице тези основания по отношение на ищеца Ст. К., който изобщо не е бил собственик преди продажбата от 11.08.2014 г. Разпоредбата на чл. 70 ЗС се отнася до приобретателя по недействителна сделка, и не касае прехвърлителя.

Следва да се отбележи още, че ищцата К. е притежавала до 11.08.2014 г. имота по наследство от баща си, с оглед прогласената нищожност на договора за покупко-продажба от 2009 г., което изключва К. да е упражнявала фактическа власт върху имота в качеството на владелец, респективно да присъедини владението си към това на баща си, който е бил собственик на имота с нотариален акт, а не негов владелец.

Сочи се кратката 5-годишна давност за периода от 09.06.2009 г. до 14.07.2014 г., като за начална дата се сочи датата на предварителен договор, сключен между ищцата К., като купувач, и трето лице - Н. Г., като продавач.

Този предварителен договор обаче, по никакъв начин на установява владение за ищцата, респ. за съпруга й, тъй като към 9.06.2009 г. имота в с. З. общ. М.

Т., обл. Б., ул. „Г. К.“ № *, представляващ 560/650 ид.ч. от урегулиран поземлен имот VII - 184 в кв. 10 по плана на селото, целият от 650 кв.м., при граници: УПИ III-186, УПИ V-185, от трите страни улици, ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м. е описан, без да се споменава друга постройка с твърдяната от ищците квадратура от 224 кв.м.

Имотът е бил собственост на Т. К. - баща на ищцата, който ден преди 4 това - на 8.06.2009 г. го е отчуждил (продал) на Н. Г. с нотариален акт № 123, т. II, д. 290/8.09.2009 г. на СВп - М. Търново. Видно от този нотариален акт, дворното място се продава ведно с построената в гореописания недвижим имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 65 (шестдесет и пет) кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения в имота

От разпитаните по делото свидетели, всеки един от които дава информация за свои лични впечатления, като съдът не може да направи категоричен извод за периода на придобивната давност. Същото се отнася и до приетата от съда експертиза, където в.л. освен категоричен отговор за площта на имота, не дава категоричен отговор на останалите въпроси.

Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.