Решение № 513 от 27.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 24.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора Й. К. Г. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603006 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивен протест от заместник-районен прокурор при Софийска районна прокуратура, срещу решение № 5757 от 12.12.2023 г., постановена по НОХД № 11536 по описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 102-ри състав.

С решение № 5757 от 12.12.2023 г., постановена по НОХД № 11536 по описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 102-ри състав, съдът е признал за невиновен подс. Н. Л. З., с ЕГН: **********, в това на 21.11.2020 г., около 21 :00 ч., в гр.

София, ул. "Панайот Волов", пред № 7а, партерен етаж (с вход откъм бул. "Александър Дондуков – Корсаков"), пред клуб на ПП "ГЕРБ", да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото (хвърлял предмети – камъни, към стъклените прозорци и врати на клуба на ПП "ГЕРБ"), поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. с чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

Недоволен от постановената присъда е останал представителя на държавното обвинение, който я обжалва. С депозиран въззивен протест срещу решението по делото от 12.12.2023 г. и допълнително изложение към въззивния протест от 26.04.2024 г. се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост, неправилност, незаконосъобразност на постановеното решение. Излагат се обширни съображения за несъгласие с постановеното решение от Софийски районен съд и мотивите към него.

Не е подаден отговор на въззивния протест или допълнителното изложение към него от подс. Н. З. или адв. Р. Р..

В разпоредително заседание на 31.05.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, 1 прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище, че не поддържа въззивния протест и допълнителното изложение към него. Излагат се съображения, че решението на Софийски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

Подсъдимият Н. З., редовно призован, се явява лично, както и с адв. Р. Р., като се оспорва въззивния протест и допълнителното изложение към него. Излага се съображения за правилност и законосъобразност на постановеното решение от Софийски районен съд и се предлага същото да бъде оставено в сила.

В последна дума подс. Н. З., заявява, че желае да бъде потвърдено решението.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивния протест и допълнителното изложение към него, както и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество, въззивният протест е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства, спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия. Извършен е задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, писмените и веществени доказателства събрани в хода на досъдебното производство и хода на съдебното следствие пред районния съд. Фактическата обстановка по делото е детайлно и прецизно изяснена като са изложени задълбочени мотиви за липсата на съставомерност на извършеното от дееца. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция.

Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Обосновано е прието, че подс. Н. Л. З., е роден на **** г., в гр. Сливен, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, неженен, живущ в гр. София, ул.

****, с ЕГН: **********.

С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е обвинила Н. Л. З., в това, че: на 21.11.2020 г., около 21:00 ч., в гр. София, ул. "Панайот Волов", пред № 7а, партерен етаж (с вход откъм бул. "Александър Дондуков – Корсаков"), пред клуб на ПП "ГЕРБ", да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото (хвърлял предмети – камъни, към стъклените прозорци и врати на клуба на ПП "ГЕРБ") – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

2

Районният съд е оправдал подс. Н. З. във връзка с така повдигнатото му обвинение, на основание чл. 304 НПК.

Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото – напр. решение № 372 от 01.10.2012 г., постановено по Н.Д. № 1158 по описа на ВКС за 2012 г., Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; решение № 181 от 2012 г., постановено на ВКС, І Н. О.; решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. В подадения въззивен протест и в допълнителното изложение към него няма съществени съображения или възражения, които вече да не са получили своя изчерпателен отговор в мотивите на проверяваната инстанция, които напълно се споделят от този съдебен състав.

Следва да се отбележи, че представителят от Софийска градска прокуратура в проведеното съдебно заседание пред настоящия съдебен състав заяви, че не поддържа протеста и се солидализира със съображенията на проверяваната инстанция.

Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване и липсата на вина по отношение на подсъдимия. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития и извършените незаконосъобразни действия от органите на МВР.

Правото на справедлив съдебен процес, прогласено в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека е от фундаментално значение за съвременното демократично общество. Още в решението си от 17.01.1970 г. по делото Delcourt Съдът посочва, че "Правото на справедливо правораздаване по смисъла на Конвенцията заема толкова важно място в едно демократично общество, че ограничителното тълкуване на чл. 6§1 не би съответствало на целта и предмета на тази разпоредба". При така очертаните данни, с особена острота се поставя и въпросът доколко при така реализираната си процесуална дейност, държавното обвинение действително е осъществило функциите си на независимост, обективност и безпристрастност при използване на конституционното право за повдигане на обвинение при стриктно съблюдаване органите на досъдебното производство да са спазили процесуалния закон и да не се допускат каквито и да било опити да бъдат заобиколени процесуалните разпоредби с незаконосъобразно наблюдение и проследяване. Съдът, който е призван и му е вменено задължение да охранява с всички средства правото, ще следва със своите актове всякак да се противопоставя на такива процесуални нарушения.

Налице е недоказаност по отношение главния факт по делото, поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните признаци за деянието. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена и прокламирана в чл. 16 НПК.

Съдът в мотивите си към присъдата е обсъдил и съобразил съдебната практика за този вид престъпление – чл. 325, ал. 1 НК, като правилно очевидно е съобразено постановление 3

№ 2 от 29.06.1974 г. по н.д. № 4 по описа за 1974 г. на Пленума ВС. В този смисъл е и по нова съдебна практика например – решение № 158 от 04.02.2019 г., постановено по н. д. № 574 по описа на ВКС за 2018 г., 3-то НО, както и ТР № 1 от 28.09.2017 г. по т. д. № 1 на ВКС, ОСНК. Не е доказано предизвикателно демонстративна непристойност на поведението, нарушаваща обществения ред, морала, общественото приличие, спокойствието на гражданите и явно манифестираща незачитане на общо приетите правила за ред и приличие в обществото.

Предвид липсата на обективната страна на престъплението съдът намира, че не следва да се обсъжда субективната му страна и не следва да се обсъждат изложените аргументи във въззивния протест в тази връзка.

Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че подсъдимото лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатото му обвинение на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 6 КЗПЧОС и чл. 14, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права (ратифициран с Указ на Народното събарние от 23.07.1970 г.). От това следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е извършил престъплението и след изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза, поради което и правилно Софийски районен съд е постановил оправдателно решение за това повдигнато обвинение. Съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите възражения относно деянието, за което подс. Н. З. е признат за невиновен, като на същите е даден ясен отговор в мотивите на районния съд и доколкото настоящата инстанция се солидаризира с тях, не е налице необходимост същите да се преповтарят от въззивната инстанция.