Решение № 13570 от 11.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13570 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110124008 по описа за 2024 година

Предявени са от ищците К. Т. Д., ЕГН **********, и С. Г. Д., ЕГН **********, срещу ответниците Р. П. Д., ЕГН **********, и Б. О.- Д., родена на 14.09.1953 г., с личен № **********, обективно съединени искове за осъждане на ответниците условията на солидарност да заплатят сумата от 2 000 лв./ две хиляди лева/, представляваща ¼ част от продажна цена за недвижим имот с идентификатор ************, находящ се в с. ********, община **********, област ********, с административен адрес:

************************, поради частична съдебна евикция съгласно влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на ПРС, ГО, 10- и състав , както и сумата от 1064,50 лв. / хиляда шестдесет и четири лева и 50 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в присъдени съдебно-деловодни разноски в тежест на К.

Т. Д. и С. Г. Д. като ответници по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на ПРС, ГО, 10- и състав, ,както и сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар на адв. Б. С. по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на ПРС, ГО, 10-и състав, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 24.04.2024 г. до окончателното им изплащане.

Ищците К. Т. Д., ЕГН **********, и С. Г. Д., ЕГН **********, твърдят, че на 24.02.2021 г. са закупили от ответниците за сумата от 8000 лв. недвижим имот с идентификатор ************, находящ се в с. ********, община **********, област

********, с административен адрес

************************, с номер по предишен план- 13, кв. 8, парцел първи, с площ от 1024 кв.м. Впоследствие с Решение № 75/06.01.2023 г. по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на Районен съд- ********, са били осъдени да предадат владението на ¼ ид.ч. от имота на А. Н. Д., защото бил установило, 1 че последният е собственик на посочената идеална част от същия. Така ищците били осъдени да заплатят деловодни разноски в размер на 1064,50 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като отделно от това сторили разноски за сумата от 800 лв. за адвокатски хонорар, платен в полза на процесуалния им представител по делото. В този смисъл се претендира връщане на ¼ от покупната цена на имота, както и сторените разноски по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на Районен съд- ********. Молят за уважаване на исковете.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. П. Д., ЕГН **********, и Б. О.Д., родена на 14.09.1953 г., с личен № **********, депозират отговор на исковата молба, чрез адв. В. Б., с който оспорват исковете по основание и размер. Твърди се, че ищците с процесуалното си поведение са виновни за изхода на гр.д. № 12770/2021 г. по описа на Районен съд- ********, като същите изрично са и заявили, че не желаят да се присъединят към въззивната жалба на Р. П. Д. и Б. О.- Д.. Молят за отхвърляне на исковите претенции.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявеният иск, уточнен с молба от 15.01.2025г. е с правна квалификация чл. 190, ал. 2 ЗЗД, / протокол от първото по делото съдебно заседание от 18.02.2025 г./ за сумата от 2000 лв. представляваща намаление на цената до размера на ¼ идеална част, за която ищците твърдят, че са съдебно отстранени с влязло в сила съдебно решение, както и за сумата от 1064,50 лв. обезщетение за имуществени вреди от заплащане на разноски на насрещната страна по гр. дело 12770/2021г. на РС-******** и сумата в размер на 800 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за оказване на правна защита и съдействие по дело № 12770/2021г. на РС-********, ведно със законната лихва на съответните суми до окончателното изплащане.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищците е да докажат, че между страните е налице валидно облигационно отношение по силата на сключен договор за покупко - продажба на процесния имот със соченото съдържание в исковата молба, че е заплатена продажната цена в размер на 8000 лв. за процесния имот, както и че е осъществена евикция въз основа на съдебно решение по иска на трето лице за ¼ идеална част от имота, както и претърпените имуществени вреди по основание и размер във връзка със съдебната евикция. В тежест на ответника е да докаже знание на купувачите, че трети лица притежават права върху имота към момента на сключване на договора.

Между страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, а и се установяват от писмените доказателства по делото/ нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № 66 от 2021 г., както и Решение № 75/06.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на Районен съд- ******** следните обстоятелства: на 24.02.2021 г. ищците са закупили от ответниците за сумата от 8000 лв. недвижим имот с идентификатор ************, находящ се в с.

2

********, община **********, област ********, с административен адрес ************************, с номер по предишен план- 13, кв. 8, парцел първи, с площ от 1024 кв.м; К. Т. Д. и С. Г. Д. са били осъдени да предадат владението на ¼ ид.ч. от закупения от тях имот на А. Н. Д. с влязло в сила Решение № 75/06.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на Районен съд- ********. Съгласно удостовереното в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № *** , дело № 66 от 2021 г., продажната цена от 8 000 лева е заплатена изцяло в брой на продавачите преди подписване на нотариалния акт. Продавачите са се легитимирали като собственици на поземления имот, придобит в режим но съпружеска имуществена общност въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 72, дело № 248 от 2020 г., по силата на който Р. Д. е признат за собственик на основание давностно владение.

От приобщеното гр.д. № 12770/2021 г. по описа на РС ******** се установява, че решение № 29 от 08.01.2024 г. по в.гр.д. № 1794/2023 г. на ОС ******** е потвърдено решение №75/06.01.2023 г. по гр. д. № 12770/2021 г. на РС ********, в частта, с което е признато за установено спрямо Р. П. Д., че А.

Д., ЕГН ********** е собственик на основание наследяване на ¼ идеална част от недвижими имот , находящ се в *********************, представляващ поземлен имот с идентификатор № 5***05.501.13 по плана на **********, с площ от 1024 г., както и в частта, с която на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 72, том 2, село № 248/2020 на нотариус с рег. № 401 , с който Р. Д. е признат за собственик на описания недвижим имот е отменен до размер на ¼ идеална част от правото на собственост. В останалата част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.

По силата на влязлото в сила решение по гр.д. № 12770/2021 г. на РС ********, К. Д. и С. Д. са осъдени да заплатят на А. Д. сумата от 1064,50 лева, представляващи деловодни разноски. Съгласно приложено по делото преводно нареждане от 21.02.2023 г. с посочен наредител: „РУ БП ********“ и основание : „от пощ. записи ********** № 20215330112770“ в полза на А. Н.

Д. е заплатена сумата от 1064,50 лева с печат на „************** ******** Счетоводство“.

От приобщения като част от доказателствената съвкупност договор за правна защита и съдействие от 21.10.2021 г. сключен между К. Д. и адв. Б. С. е договорено оказване на правна защита и съдействие по гр.д. 12770/2021 г. по описа на ПРС и е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева в брой съгласно удостовереното в договора.

На 26.03.2024 г. е изпратена покана от К. Д. и С. Д., с която канят Р. Д. да заплати сумата от 3864,50 лева, от които 2000 лева – продажна цена по нотариалния акт, 1064,50 лева- разносик на другата страна във връзка с влязло в сила решение по гр.д. № 12770/2021 г.и 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. 12770/2021 г. за процесуално представителство по делото, получено от съпругата Б. Д. на 26.03.2024 г.

При така установената фактическа страна, от правна страна съдът 3 намира следното:

Съгласно чл.188 ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това. Със задължителните разяснения в мотивната част на ТР № 1/ 2019 г. от 02.07.2021 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в зависимост от това дали третите лица са предявили правата си, се отграничават две хипотези на евикцията. В първата хипотеза- третото лице ги е предявило и купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно решение – в този случай е налице осъществена евикция. Във втората хипотеза правата на трето лице само са предявени по съдебен ред или дори още не са, но могат във всеки момент да бъдат и така противопоставени на купувача. Вещта още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това – налице е евентуална евикция. Както евентуалната, така и осъществената евикция бИ.т пълна или частична в зависимост от обема на правата на третото лице.

Константната съдебна практика приема, че / решение по гр.д. № 1317/2012 г. на III ГО, решение по гр.д. № 1515/2010 г. на III ГО, решение по гр. д. № 1872/2010 г., ІV г. о./, че пр и съдебна евикция - осъществена или евентуална, е налице неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, което поражда отговорност за продавача освен да върне част от цената на имота при частична евикция, също и да обезщети купувача за вредите - чл. 190, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за вреди извън посочените в чл. 189, ал. 1 ЗЗД, съгласно същата разпоредба се определя по общите правила за неизпълнение на задължението - чл. 82 и чл. 83 ЗЗД.

Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението/ решение № 294 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 1515/2010 г. на ВКС, III г. о. и др. /.

Така Решение № 156 от 20.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 548/2019 г., III г. о., ГК.

В разглеждания случай, с влязло в сила съдебно решение по искова молба от 02.08.2021 г. от трето лице / А. Д./ е постановена частична съдебна евикция за ¼ идеална част от процесния недвижим имот, закупен от ищците по нотариален акт от 24.02.2021 г. от ответниците. Съгласно чл. 297, ал. 1 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни за същото искане и на същото основание. Няма твърдения, нито данни, неучаствалият по гр.д. 12770/2021 г. другар / съпругата на Р. Д./ да е направила искане за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 и следващите ГПК. Следователно, настоящият състав приема, че продавачите по нотариалния акт от 24.02.2021 г.

Р. Д. и Б. Д. не са били титуляри на правото на собственост за ¼ част от процесния имот, поради което не са изпълнили точно задълженията си, поети с договора за прехвърляне на правото на собственост на процесния имот от 24.02.2021 г. Следователно на осн. чл. 190, ал. 2 ЗЗД, дължат връщане на платената цена за тази част от имота, а именно 2000 лева.

По искането за обезщетение за вреди, представляващи заплатени 4 разноски от ищците по делото за евикция, съдът намира следното:

Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗЗД при частична евикция, купувачът може да иска освен намаление на цената и обезщетение за вреди. Съгласно чл. 192, ал.

1, изр. 1 от ЗЗД , ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Съдебната практика приема, че предвиденото в чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изисква при сключването на договора купувачът да е знаел, че имотът е собственост на трето лице. Знанието законът не презюмира. То не произтича, нито бИ. отречено само поради вписаните в нотариалните регистри обстоятелства за имота към момента на сключения договор. Знанието трябва да е налице към момента на сключване на договора. / така Решение № 101 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4672/2017 г., III г. о., ГК/.