Решение № 650 от 31.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000502189 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 2606 от 19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 2490/2022 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 е осъден да заплати на М. Х. Й., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 09.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 30 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 да заплати:

- на М. Х. Й., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените деловодни разноски в първоинстанционното производство, в размер на сумата от 361.67 лева;

- адвокатско възнаграждение на адв. В. В. О. от САК, на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 610 лева;

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищцата М.

Х. Й., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски в размер на сумата от 1 583.34 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищцата М. Х. Й., ЕГН ********** в частта, в която прекият иск е отхвърлен, за разликата над сумата от 5 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените болки и страдания от получените вследствие на ПТП увреждания - черепно-мозъчна травма и шийна травма.

Моли да се отмени решението в атакуваната част и вместо това да се осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения пряк иск, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019 г. .

Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски, както и в тежест на ответника да се възложи отговорността да заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД , ЕИК 831830482 в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, до размер на сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с доказателствата по делото, установяващи, че непосредствено след ПТП ищцата е била транспортирана до УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ и при извършените прегледи не са установени увреждания, които са в причинно -следствена връзка с удара между двата автомобила.

Медицинските документи, в които ищцата е заявила оплаквания и е била прита за лечение в МБАЛ „Св. Анна“ са от 16.09.2017 г., т.е. след посочените по - горе прегледи, при които не са установени увреждания.

Поддържа, че заключението на вещото лице, извършило медицинската експертиза в първата инстанция не дава категоричен отговор за причинно – следствената връзка между ПТП и твърдените от ищцата увреждания, а проведено лечение през 2018 г. няма връзка с процесното ПТП.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и 2 вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на всяка една от въззивните жалби, съдът взе предвид следното:

Ищцата М. Х. Й., ЕГН ********** е предявила против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, иск с правно основание чл. 432, ал.

1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 09.09.2017 г., около 11:45 часа в гр. София, на бул. „Рожен“ е настъпило ПТП, като управляваният от нея лек автомобил „Мазда 323“ с рег. №*******, който е бил спрял е бил ударен отзад от лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ********, управляван от И. А. А..

Ищцата твърди още, че:

- вследствие на удара е получила световъртеж от централен произход; мозъчно сътресение; шиен вертебрален синдром; вестибуларен синдром;

- в периода от 16.09.2017 г. до 21.09.2017 г. е била приета за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ за снетите при анамнезата световъртеж, придружен с гадене и повръщане, силно главоболие, дразнене от светлина;

- на 24.11.2017 г., поради главоболие, световъртеж, болки в шийния и поясния отдел на гръбначния стълб е била прегледана в спешния кабинет на УМБАЛ „Н.И.Пирогов“;

- на 20.04.2018 г. при пореден пристъп на световъртеж загубила равновесие и паднала, при което ударила силно главата си;

- на 30.04.2018 г. била приета за лечение в отделение за интензивна терапия в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“;

- виновен за настъпване на ПТП и за получените от нея увреждания е водачът на лекия автомобил „Рено“;

- лекият автомобил „Рено“ е имал валидна застраховка „Гражданска 3 отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- претенцията за обезщетяване е предявила на 25.092017 г., по която е заведена щета, но не е изплатено обезщетение;

С предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019 г.

Поискала съдът да осъди ответника да заплати направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на нейния процесуален представител, на основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът

- Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД , ЕИК

831830482 подал отговор на исковата молба /л. 37/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените писмени доказателства не установяват поведението на водача да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, както и ищцата вследствие на ПТП да е получила твърдените увреждания с претърпени болки и страдания, които е задължен да обезщети.

Приложените писмени доказателства не установяват твърдените в исковата молба увреждания.

Направил възражение за изтекла погасителна давност.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства установява, че на 09.09.2017 г., около 11:40 часа в гр. София, на бул. „Рожен“ е настъпило ПТП, като управляваният от ищцата лек автомобил „Мазда 323“ с рег. № *******, който е бил спрял е бил ударен отзад от лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ********, управляван от И. А. А..

Мястото на произшествието е било посетено от служители на пътна полиция, които съставили Протокол за ПТП.

С влязло в сила наказателно постановление на водача на лекия автомобил „Рено“ е наложено административно наказание глоба, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – л. 65.

На ищцата, непосредствено след ПТП са извършени прегледи в 4

УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ по повод оплакванията за „болка в тила и гърба, световъртеж, гадене и светлобоязъм. Не си е удряла главата. Не е губила съзнание, болки по хода на колана“ – л. 78 – 79.

При прегледите не са установени травматични увреждания чрез извършените обективни методи на изследване. Не е прието наличие на черепно – мозъчна травма, а също така и шийна травма.

Приложената на л. 12 от първоинстанционното производство епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ АД София установява, че ищцата е приета за прегледи и лечение в периода от 16.09.2017 г. до 21.09.2017 г. с поставена диагноза – световъртеж от централен произход; вестибуларен синдром в обратно развитие; ЧМТ – мозъчно сътресение; лек шиен вертебрален синдром.

В епикризата изрично е описано, че „Оплакванията на пациента са настъпили два дни преди хоспитализацията“ – т.е. на 14.09.2017 г., докато процесното ПТП е настъпило на 09.09.2017 г.

Оплакванията на ищцата са отсъствали в периода до 14.09.2017 г., поради което настоящият състав обоснова извод, че описаните в окончателната диагноза световъртеж от централен произход; вестибуларен синдром в обратно развитие; ЧМТ – мозъчно сътресение; лек шиен вертебрален синдром не са увреждания, стоящи в пряка причина връзка с процесното ПТП.