Решение № 272 от 30.06.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Велико Търново, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.А ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от Д.А ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20224110200204 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от „***" ЕООД, чрез управителя и представляващия дружеството Т. Х. Х. против Наказателно постановление № 2021-1739-023-018/17.01.2022 г. на Началника на РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, упълномощен със заповед № 8121з829/23.072019 г. на Министъра на вътрешните работи, с което за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС на дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е писмено становище, с което поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е инициирано със съставяне на АУАН № 2022-1739-023-018/31.12.2021 г.,от служители на РУ В. Търново при ОД МВР – В.

Търново констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 16 а, ал. 2 от ЗЗШОС, извършено от дружеството-жалбоподател и изразяващо се в това, че на 12.11.2021 г., в 23:35 часа, в гр.

В. Търново, на адрес - ул. „***" № 2, озвучавало с музикална уредба от обект – заведение „***", обект в областта на услугите, разкрит и разположен в зона предназначена за обществено жилищно строителство.

За проверката е съставен констативен протокол, който представляващият дружеството е подписал без възражение. В обясненията си лично Х. отрича да се е чувал шум извън заведението. Изложил е, че в посетитерите били около 20 човека.

АУАН е бил съставен в отсъствието на представител на жалбоподателя, тъй като, след след като е бил уведомен по телефон и приел да се яви , не се явил. АУАН няколко часа по1 късно, след проведения телефонен разговор с управителя Х. - в същия ден 31.12.2021 г. му е бил връчен лично. Х. приел и подписал, като в графа „възражения“ е отразил собственоръчно „нямам възражения“. В този смисъл настоящата инстанция према, че АУАН е бил надлежно връчен и подписан без възражения, а и такива не са постъвали в законоустановения тридневен срок.

Въз основа на АУАН е било издадедно и атакуваното НП, в което наказващият орган е възпроизвел/възприел описаната в акта фактическа обстановка, като подвел фактическите констатации /нарушението/ под санкционната разпоредба на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, за което е наложил на дружеството - жалбоподател „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.

Към преписката са приложени доказателства относно компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават, респективно съставят АУАН и НП по ЗЗШОС.

От приложеното по делото уведомление от Община Велико Търново се установява, че заведение „***" са намира в парцел отреден за „Обществено жилищно строителство" – стр.

26 от делото.

От приложените писмени доказателства – докладни записки, обяснения, дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания /стр. 11 до 26, вкл. От делото/ и разпитаните полицейски служители, се потвърждават по категоричен начин отразените в АУАН констатации. На посочената дата адресът е бил посетен, след получен сигнал от оперативния дежурен за нарушение на нощната тишина. При пристигане на място пред заведението установили силна музика от озвучителна уредба и гласове на хора. Установен бил управителя му /Х./ и клиентите, присъствали намясто.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е атакуваното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната му на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити съобразно изискуемостта на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението - място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-829/23.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. С разпоредбата на чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС изрично е дадена възможност на министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица да осъществяват контрол за спазване разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. В случая актосъставителят и наказващият орган са оправомощени с цитираната заповед на основание чл. 19, т. 2, вр. чл. 36 и чл. 37 от ЗЗШОС.

Не могат да бъдат споделени и възраженията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай, действително е допуснато изготвяне на акта в отсъствието на представляващия дружеството, но това нарушение не е съществено. В конкретния казус спор по фактите не е имало и на представителя на жалбоподателя е била дадена възможност да се запознае със съдържанието на акта, след връчването му, съответно да направи 2 възражения и ангажира доказателства, в предвидения от закона срок. Но такива не са постъпили нито в тридневния законов срок, нито по – рано. В този смисъл жалбоподателят не се е възползвал от правото си да възрази по акта. Това е сторил по-късно, депозирайки жалба пред компетентния да я разгледа съд и в този смисъл е упражнил правото си на защита.

Съобразно разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се забранява озвучаването от обекти по ал. 1 /за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение/ и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 23:00 до 8:00 часа. За установяване на нарушението е достатъчно и необходимо да се докаже, че жалбоподателят извършва озвучаване от обект, разположен в територии, предназначени за жилищно строителство, за времето от 23:00 до 08:00 часа. В АУАН и НП са описани всички относими към конкретното нарушение обективни признаци. Отразено е, че дружеството-жалбоподател, което стопанисва и управлява обект заведение, разположено в зона, предназначена за жилищни нужди, около 23:35 часа, озвучава с музикална уредба от обекта.

Според легалната дефиниция на пар. 1, т. 24 от ДР на ЗЗШОС "зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение" са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

По аргумчент от параграф 3 от преходните и заключителните и разпоредби на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУТ е приета Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Процесното заведение се намира в старата част на гр. В. Търново, което е зона, предназначена за жилищни нужди. Ето защо е изпълнено първото изискване от фактическия състав на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. На следващо място е необходимо да се установи, че от обекта се извършва "озвучаване".

Съгласно параграф 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС "Озвучаване" е излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене. Полицейските служители са посетили на място търговския обект, като при приближаването до него са възприели шум, които впоследствие са установили, че се предава от озвучителна техника в него. В изложения смисъл настоящата инстанция приема, че е безспорно доказано в случая, че от заведението е осъществено излъчване на звук в околната среда. Актосъставителят е отразил "озвучаване" по смисъла на парараграф 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС. Нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС може да се извършва чрез всякакво излъчване на звук в околната среда, предавано от търговския обект. /виж нармата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и от параграф 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС/. Поради това за съставомерността на конкретното нарушение е ирелевантно какви са съответните нива на шум в обекта. В тази връзка е и Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда. Спазването на наредбата е предпоставка за открИ.ето на търговски обекти в рамките на жилищни територии по аргумент от чл. 16 б, ал. 1 от ЗЗШОС. Поради това разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е със самостоятелно значение не е необходимо да се измерва точното ниво на шума. В тази посака възраженията на жалбоподателя се явявт неоснователни и не могат да бъдат споделени от настоящия съд. Безспорно установени се явяват и останалите елементи от състава на вмененото нарушение. Безспорно доказано е, че озвучаването е осъществявано от търговския обект. Шумът е навлязъл в околната среда и е възприет от полицейските служители дори извън заведението. За да е осъществен състава на нарушението, е достатъчно да е налице озвучаване при наличие на другите обективни признаци, какъвто е и настоящия случай. Достатъчно е, да е налице озвучаване от обект, в областта на услугите от източник в обекта, като се разпространява шум в околната среда.

Безспорно е установин и часовия диапазон на извършване на нарушението, а именно 23:35 часа, който попада в този отразен в разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.

3

Тъй като в конкретния казус се касае за нарушение във връзка с дейносттта на юридическо лице, е без значение за неговата съставомерност виновното поведение на конкретно лице.

Предвид изложеното нарушението е безспорно установено и доказано, и за същото правилно и обосновано е наложена санкция на дружеството-жалбоподател.

В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.д.№ 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани със здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум - чл. 2 от ЗЗШОС, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

Предвид изложеното, правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършеното нарушение.