Решение № 312 от 14.10.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Сливен, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20242230200761 по описа за 2024 година Производството е по повод жалба от Я. Р. С. против НП № 24-0804006573/09.01.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, сектор „Пътна Полиция“ гр.Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и му са отнети общо 12 к.т. на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, „Глоба“ в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл.180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.98,ал.1, т.1 от ЗДвП

Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище чрез упълномощен старши юрисконсулт,че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 10.12.2023 г около 23:45 в гр.Сливен, жалбоподателят се намирал на ул. „Булаир“ до дом с №116, където престоявал в собственият си лек автомобил марка „Пежо 207“ с per номер СН **** АХ, паркиран в ляво в насрещното на движението му платно. По същото време и място, полицейските служители С. и З. правели обход със служебния си автомобил и 1 забелязали допуснатото от жалбоподателя нарушение. По този повод спрели до автомобила му, св. З. се представил и му дал указания да премести автомобила в дясно по посоката си на движение и да представи документите си за проверка. Въпреки така даденото разпореждане, водачът привел автомобила в движение, но вместо да изпълни указанията на полицейските служителите напуска самоволно мястото на проверката като по този начин я осуетил и потеглил в посока 1-во ОУ. Водачът бил последван от патрулния автомобил като му бил подаден светлинен и звуков сигнал, но той увеличил скоростта си на движение. Полицейските служители продължили да го следват като след продължително преследване го застигнали в района на сградата на радио Бимако, където водачът спрял автомобила пред една от намиращите се там къщи. Полицейските служители пристигнали почти едновременно с него и видели как той и возещия се в автомобила пътник излезли от купето и влезли в намиращия се в близост двор.

Междувременно полицейските служители извикали подкрепление,като на мястото пристигнал и друг патрулен автомобил.

Водачът бил извикан за проверка, при която бил изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARNJ0096.Пробата била извършена в 00:50:53 ч на 11.12.2023 г / проба номер 07087/ като уреда отчете 0,98 промила алкохол в издишания от водача въздух.

На водача е издаден талон за изследване с номер 111213 като същият не е дал кръв за изследване.

Въз основа на така установеното на водача е бил издаден АУАН и му е било издадено НП, с което АНО е приел,че водачът е извършил следното :

1.Престоява на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, с което виновно е нарушил чл.98 ал. 1 т.1 от ЗДвП;

2.Отказва да предаде документите си, или осуетява извършването на проверка, от органите за контрол, с което виновно, е нарушил/а чл.103 от ЗДвП;

3.Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително,с което виновно е нарушил/а чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП;

Със съставянето на АУАН на жалбоподателя бил иззет контролния му талон. АУАН бил връчен на жалбоподателя като същият посочил, че няма възражения. Не са представени възражения по него и в законоустановения срок.

Въз основа на издадения АУАН , на жалбоподателя била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670000475/11.12.2023 г. от Началника Сектор към ОДМВР-Сливен, Сектор“Пътна полиция“ .

Въз основа на АУАН на жалбоподателя било издадено НП №23-08040006573/09.01.2024 год. за нарушение с което е наложено административно 2 наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и му са отнети общо 12 к.т. на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, „Глоба“ в размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл.180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.98,ал.1, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите С. и З. , доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съдът прие, че в хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.

Предвид горепосоченото и доколкото по делото е приложена и приета по съответния процесуален ред Заповед № M3 № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 343з-39/07.01.2022 г. на Директора на ОДМВР-Сливен, доказващи материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя, съдът счита направеното в жалбата възражение за липса на компетентност за неоснователно.

Съдът счита, че административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е получил лично и е посочил, че няма възражения.

3

В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в настоящия случай не са ангажирани писмени или устни доказателства, които да оборят доказателствената сила на установеното с АУАН, обвързваща съда.

По нарушението на чл. 5,ал.3 т. 1 от ЗДП.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8‰ промила, а именно с 0,98 ‰ на хиляда в издишания от водача въздух.

Водачът е подписал без възражения изготвения талон за изследване, като в предвидената графа е попълнил, че приема показанията на техническото средство. В тази хипотеза, според нормата на чл. 3а, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяване употребата на алкохол с някой от алтернативните способи – измерване с доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване не се извършва, а концентрацията на алкохол се установява въз основа на приетото от водача показание на техническото средство. Приемането на показанието на техническото средство е равносилно на отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, в която хипотеза съгласно нормата на чл. 6, ал. 4 от наредбата, отново се приема отчетеното показание от техническото средство. В случай на несъгласие на жалбоподателя с него същият е можел да заяви това и да се възползва от разписаната в наредбата процедура за установяване точната концентрация на алкохол чрез алтернативните способи, което не е сторил.

Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка, наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено, както по същество, така и по отношение на наложеното наказание. Наложеното с НП наказание съответстват по вид и размер на предвиденото от закона за съответното нарушение глоба и лишаване от право да управлява МПС. Съдът счита, че правилно е определено наказанието за нарушението по чл.5, ал.1, т.3 от ЗДвП, съобразявайки разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, същото е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Правилно наказващият орган е съобразил действащата към момента на издаването на НП разпоредба на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на жалбоподателя на това основание да му бъдат отнети 12 контролни точки във 4 връзка с правилно наложеното административното наказание на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

По нарушението на чл. 98,ал.1 т. 1 от ЗДП.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е спрял лекия си автомобил в насрещната на движението си лента като така посоченото обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, в подадената от него против НП жалба.

Предвид така установеното, съдът приема, че АНО правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 т. 1 от ЗДП „ Престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“, а съгласно разпоредбата на Параграф 6 от ПЗР на ЗДП т.28.

"Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

В конкретния казус са установени всички обстоятелства, които обуславят нарушение на посочения текст от ЗДП ,доколкото както в АУАН така и в НП е посочено ,че МПС управлявано от жалбоподателя е било спряно в ляво по посоката му на движение, а е следвало да бъде паркирано в дясно.

Съдът счита, че обжалваното НП е законосъобразно и в санкционната му част, доколкото, видно от същата наказанието наложеното с него е определено на основание чл. 180,ал.1 т. 1 пр. 2 от ЗДП ,съгласно който „ се наказва с глоба от 20 до 150 лв. водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението“. В конкретния случай се касае за паркирано в неправилната лента и посока МПС–во, което се намира в покой в тъмната част на денонощието и създава предпоставка за възникване на опасност за останалите участници в движението.

Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка, наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено, както по същество, така и по отношение на наложеното наказание. Наложеното с НП наказание съответстват по вид и размер на предвиденото от закона за съответното нарушение „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“.