Решение № 695 от 17.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000794 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

С решение № 125 от 6.09.2023 г. по т.д. № 151/ 2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, 11 състав е оставена без уважение жалбата на „Владком България“ ООД - гр. Гоце Делчев, област Благоевград срещу отказ № 20230807152332 от 8.08.2023 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по заявление № 20230807152332/ 7.08.2023 г. за вписване по партидата на дружеството на следното обстоятелство : прекратяване участието на съдружника В. М. К..

Срещу решението е подадена жалба от „Владком България“ ООД - гр. Гоце Делчев, в която се твърди, че е неправилно.

Неправилно съдът тълкувал разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ДОПК разширително и приел, че предвидените в нея правни последици се пренасят в хипотезата на упражнено от съдружника право по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, което по своята същност било различно от прехвърлянето на дружествени дялове.

Молбата към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да задължи Агенцията по вписванията да впише по партидата на дружеството заявеното обстоятелство.

В писмения отговор Агенцията по вписванията - гр. София оспорва частната жалба 1 като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Със заявление № 20230807152332/ 7.08.2023 г. „Владком България“ ООД - гр. Гоце Делчев сезирало Агенцията по вписванията с искане за вписване по партидата на дружеството на прекратяване участието на съдружника В. М. К..

Към заявлението било приложено писмено уведомление до общото събрание на съдружниците от 7.05.2023 г., в което В. М. К. заявил, че доброволно напуска дружеството, считано от изтичането на тримесечното предизвестие ; протокол от решение на едноличния собственик на капитала от 7.08.2023 г. за заличаване на напусналия съдружник и поемането на дружествените дялове на стойност 1 000 лева от Д. И. И..

От справката по партидата на дружеството в търговския регистър се вижда, че с вписване № 20201127102608 е вписан първи по ред запор върху притежаваните от В. М. К. дружествени дялове от капитала на дружеството на стойност 1 000 лева, наложен на основание чл. 203, ал. 8 от ДОПК с постановление за налагане на обезпечителни мерки по дело № С200001022-0083359/ 20.11.2020 г. на публичен изпълнител на ТД на НАП София, офис Благоевград.

В изпълнение на правомощията по чл. 278 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в рамките на установения срок от страна, която има правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните приема, че обжалваното решение е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на конкретните оплаквания в жалбата намира за нужно да посочи и следното.

Съгласно обоснованото в т.7.2 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК принципно положение, в хипотезата на наложен запор върху дяловете на съдружник, за дружеството с ограничена отговорност възниква задължението да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл. 517, ал. 3 от ГПК. Когато запорът е наложен във връзка с публични задължения на съдружника, както е в настоящия случай, допълнителна гаранция за защита на интересите на взискателя, е установеното в разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ДОПК задължение на Агенцията по вписванията да откаже 2

-3- вписването на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора.

При конкретната фактическа обстановка на спора цитираната правна норма е приложима, независимо от това, че няма твърдения, нито данни по делото дяловете на напускащият съдружник да са били прехвърлени по реда на чл. 129 от ТЗ по силата на правна сделка, сключена след вписването на запора.

В хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ членственото правоотношение на съдружника се прекратява ipso facto - в деня, в който е изтекъл срока на предизвестието. Непосредствените последици от осъществяването на релевантния юридически факт са правопогасяващи - по отношение на правата по чл. 123 от ТЗ и правопораждащи - възникване на правото на дял от имуществото на дружеството, съразмерен на дела му в капитала (чл. 127 от ТЗ).

Съобразно разясненията в тълкувателното решение вземането на съдружника - длъжник за равностойността на неговия дружествен дял се предпоставя от прекратяването на участието му в дружеството и винаги е свързано с приемане от общото събрание на ООД на устройствени промени, свързани с капитала на дружеството и персоналния му състав, които следва да се отразят в търговския регистър.

В настоящия случай, предвид обстоятелството, че съдружници са две физически лица, неизбежна последица от напускането на единия съдружник е промяна на правноорганизацинната форма на дружеството, която, видно от решенията на едноличния собственик на капитала, отразени в протокола от 7.08.2023 г. и на данните в учредителния акт, след тази дата е еднолично дружество с ограничена отговорност.

На основание чл. 119, ал. 2 от ТЗ учредителният акт се обявява, а данните относно управителя и размера на капитала на дружеството подлежат на вписване в търговския регистър, което означава, че по силата на въпросните решения по партидата на дружеството като титуляр на всички дружествени дялове ще бъде посочен съдружника Д. И., който съгласно протокола от 7.08.2023 г. „поел“ дружествените дялове на напускащия съдружник.

За конкретния случай, при липсата на разпоредителна сделка между двамата съдружници не може да се приеме друго, освен че в крайна сметка правните последици от това едностранно волеизявление са тъждествени на тези, които произтичат от договора по чл. 129 от ТЗ.

Същественото е това, че с вписването на посочените обстоятелства предвидения в чл. 140, ал. 4 от ТЗ конститутивен ефект ще намери своето проявление спрямо третите за вписването лица (взискателя), защото в този случай на вписването не се придава оповестително действие, тъй като конститутивният ефект касае крайния окончателен правен резултат, а не всички последици на така взетото решение.

(Решение № 690 от 3.12.2008 г. по т.д. № 349/ 2008 г. на ВКС, II о.) 3

В обобщение на казаното трябва да се изтъкне, че вписването на заявеното обстоятелство ще засегне интереса на взискателя, вписал запор върху дружесвените дялове на напускащия съдружник, и тъй като дружеството не е изпълнило задължението си да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл. 517, ал. 3 от ГПК, са налице предпоставките за прилагането на чл. 206, ал. 3 от ДОПК.

Горните съждения водят до заключението, че развитите в частната жалба оплаквания са неоснователни и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 125 от 6.09.2023 г. по т.д. № 151/ 2023г. на Окръжен съд Благоевград, 11 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4