Решение № 257 от 08.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. **** , 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100503335 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 263421/31.08.2020г. на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр. ****, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. И., с адрес за призоваване гр. ****, срещу решение № 3809 от 10.08.2020г., постановено по гр.дело № 1120/2020г. на Варненски районен съд, 43-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на К. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата от 1273,80 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен, от ищеца при ответника, извънреден труд, за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.

187, ал.6, т.2 ЗМВР.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира за неправилно становището на съда, че с преобразуването на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 се заплаща положен и незаплатен извънреден труд. Намира, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, чиято уредба е изчерпателна и е недопустимо субсидиарното приложение на КТ и НСОРЗ. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което 1 намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т.2 от ЗМВР /изменен по размер в хода на производството/ от К. А.

П. срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ в МВР за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1273,80 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 30.11.2019г., като сумата е получена в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че през периода от 01.01.2017г. до 31.11.2019г. ищецът е полагал труд на длъжността „полицай" в ГПУ ****, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Гранична полиция" към МВР, като е бил със статут на държавен служител. В процесния период ищецът е положил общо 1248 нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 1426 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 178 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника.

В срока по чл.131 ГПК е представен отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на ищцовата претенция. Ответникът не оспорва, че през процесния период, ищецът е бил държавен служител, както и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Сочи, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.

Твърди, че в разпоредбата на чл.178 ал.1 ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч. Оспорва часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

С обжалваното решение предявеният иск е изцяло уважен.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период са се намирали в служебно правоотношение, като ищецът е заемал при ответника длъжността „полицай“ в ГПУ **** към РДГП, което е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, гр.****.

2

По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че за процесния период – от 01.01.2017г. до 30.11.2019г., ищецът е отработил общо 1248ч. нощен труд, за които му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 464,50 лева. Преизчислен с коефициент 1,143, нощният труд се равнява на 1427ч. общо. Разликата след извършеното преизчисляването с посочения коефициент, е 179 ч. Извънредният труд, получен след преизчисляване на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, за периода от 01.01.2017г. до 30.11.2019г., възлизащ на сумата от 1273,80 лева не е заплатен от ответника.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е със статут на държавен служител. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г). От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

3

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г. до 30.11.2017г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Следователно, отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1,143.

По изложените съображения исковите претенции за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, и за заплащане на обезщетение за забавено плащане, в претендираните размери, се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3809 от 10.08.2020г., постановено по гр.дело № 1120/2020г. на Варненски районен съд, 43-ти състав, с което Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр. ****, бул. **** е осъдена да заплати на К. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата от 1273,80 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен, от ищеца при ответника, извънреден труд, за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т.2 ЗМВР.