Определение № 26622 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26622 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110110926 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от А. Р. Т. срещу Д. И. П..

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Налице са основанията по чл. 140а, ал. 1, т. 10 и ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 7 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

На страните следва да се укаже, че са длъжни да участват в информационната процедура за медиация лично, като съгласно чл. 78а, ал. 2 ГПК, страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация в срок най-късно до 28.09.2026 г.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 78а, ал. 2 ГПК, страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК.

1

ДА СЕ ПРЕДПРИЕМАТ съответните административно-организационни и деловодни действия за организирането на провеждането на информационната среща за процедура по медиация.

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.10.2026 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2556,46 евро /5000 лева/, представляваща главница по неформален договор за заем от 30.10.2020 г. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2556,46 евро /5000 лева/, представляваща предадена без основание сума.

Ищецът А. Р. Т. твърди, че с ответника Д. И. П. съществува валидно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен неформален устен договор за паричен заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД. Сочи, че на 30.10.2024 г. ищецът превел на ответника, по банков път, сумата в размер на 5,000 (пет хиляди) лева по банкова сметка ***********************. Сумата била предоставена като заем, подлежащ на връщане в срок до 31.12.2024 г. Сочи, че въпреки отправените многобройни устни покани ответникът не върнал сумата. До ответника била изпратена и нотариална покана, връчена му лично на 17.02.2026 г., чрез нотариус Веселина Кацарова с рег. № 269 в НК, с р-н на действие СРС. На ответника бил предоставен 7-дневен срок за изпълнение, като била посочена и банкова сметка, по която да бъде извършено плащането. Две седмици по-късно ответникът изпратил отговор на нотариалната покана, с който признал, че дължи процесната сума, но въпреки това не я върнал. Като аргумент посочил, че името на ищеца, записано в платежното нареждане от 30.10.2024 г., било сгрешено. Ищецът сочи, че въпреки че на платежното било изписан и неговият ЕГН, ответникът счел, че не може да върне сумата. Сумата не била върната и след получаването на нотариалната покана, в която вече пълните и коректни данни на ищеца, заедно с банкова сметка, били изрично посочени. Поради тези и останалите изложени аргументи моли предявеният иск да бъде уважен. В условията на евентуалност, в случай че не се установи сключването на договор за заем между страните, счита, че ответникът следва да бъде осъден да му заплати процесната сума като получена без основание. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва не оспорва получаването на сумата и нотариалната покана. Сочи обаче, че сумата не е върната поради допусната грешка в изписването на първото име на ищеца в платежното нареждане от 30.10.2024 г., като вместо А. било изписано Д.. Тъй като ищецът не отстранил грешката ответникът не възстановил сумата. Сочи, че при направен от него опит да възстанови сумата по банков път, транзакцията му била отказана от служител на банката с аргумента, че лице с това ЕГН не съществува и обратният превод не може да бъде извършен от системата им. Получил обяснение, че г-н Т. следва да отстрани тази грешка с банката и/или да се снабди с документ от същата, доказващ, че Д. Р. Т. и А. Р.

Т. са едно и също лице. Тъй като ищецът не отстранил грешката, ответникът не върнал получената сума.

По осъдителния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

2

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на който за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

По осъдителния евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 2556,46 евро /5000 лева/, представляваща недължимо платена сума, без да е имало основание за извършване на престацията.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.

УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за разпределените в негова доказателствена тежест факти.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) на 30.10.2024 г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумата от 5000 лева; 2) „е в преводното нареждане /вносна бележка/ от посочената дата е сгрешено първото име на ищеца, като вместо А. е изписано Д.; 3) че на 17.02.2026 г. ответникът е получил нотариална покана за връщане на сумата; 4) че сумата не е върната от ответника.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3