Решение № 556 от 14.11.2022, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Габрово, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Елисавета Б. И.а като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20214210102160 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., клон България, с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 срещу М. М. К., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: с. *******, общ. Габрово, ул. ********** № 36.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че на 17.09.2020 г. бил сключен договор за кредит № СRЕХ- 18110312 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" като кредитор и М. М. К., като кредитополучател. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 6 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 01.04.2021 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

След сключване на договора сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 6 месечните погасителни вноски всяка в размер на 210,55 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

1

Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Ответницата преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 01.11.2020 година, към която дата не били заплатени погасителни вноски.

На основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 01.12.2020, от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на 09.04.2021.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр. Габрово.

Със съобщение по ч. гр. д. № 1865/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България било уведомено за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 1865/2021 г. заповед вземане.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата 1134,87 лева — главница, ведно със законната лихва от 01.11.2021 г.

/датата на подаванена заявлението в съда/ до изплащане на вземането; сумата 128,43 лева - възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.11.2020 г. до 01.04.2021 година;

- сумата 100,96 лева - мораторна лихва, начислена за периода от 01.12.2020 г. до 16.10.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 911/02.11.2021 г. по ч. гр. д. 1865/2021 г. на РС Габрово.

Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по делото.

2. От страна на ответника:

Особеният представител на ответника оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани, и прави следните възражения:

По делото отсъствали доказателства за ответницата да са възникнали задълженията по процесния договор съгласно чл. 27, ал. 2, изр. 1 ЗПК.

От изложеното в ИМ било видно, че ответницата, в качеството си на кредитополучател, ползвала услугата "покупка на изплащане от търговски партньор на Кредитора" (в ИМ ищецът пропуснал да отбележи датата на покупката). От стр. 1 от процесния ДПК и от приложения Дубликат на фактура № 1560005266, издадена от "Мебели Виденов", било видно, че се касае за покупка на стока матраци и детски комплект „Феликс", както и СК „Аура".

Предвид това процесният ДПК се явявал "свързан договор за кредит" по 2 смисъла на Глава девета от ЗПК, доколкото с него се финансирал договор за продажба на потребителска стока. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, изр. 1 ЗПК, при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя възниквали от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата. По делото, макар и да бил представен подписан от ответницата дубликат на фактура за продажбата на стоката, липсвали доказателства самата стока да е надлежно доставена на ответницата и приета от нея. В случай, че не била извършена доставка на стоката, за ответницата не възникнали и задължения по свързания договор за кредит.

Не било ясно как е формирана сумата 1364, 26 лв. - покупната стойност била 1086 лв., като се претендирали и две суми за лихви.

Получавало се така, че за част от периода, а именно от 01.12.2020 г. до 01.04.2021 г. се претендирали две различни суми за лихва, което било неправилно и незаконно.

ІІ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

Ищецът основава претенцията си на договор за потребителски кредит /ДПК/ № СRЕХ-18110312 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" като кредитор и М. М. К., като кредитополучател. Видно както от твърденията в исковата молба, така и от съдржанието на самия договор, предоставеният потребителски кредит е изплатен пряко на упълномощен търговки партньор на ищеца за закупуването на стоки и услуги, в конкретния случай видно от приложената фактура № 1560005266/17.09.2020 г., издадена от " Виденов груп" ЕООД било видно, че се касае за покупка на стока матраци и детски комплект „Феликс", и СК „Аура".

Твърдението на ищеца, че превеждането по сметка на упълномощения търговски партньор на сумата за закупуване на стоки създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора дължимите суми по договора за кредит е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от Закона за потребителски кредит /ЗПК/. Основателно е възражението на особения представител на ответницата /наведено своевременно с отговора на исковата молба/, че процесният ДПК се явява "свързан договор за кредит" по смисъла на Глава девета от ЗПК, т.к. с него се финансира договор за продажба на потребителска стока. Съгласно разпоредбата на чл.

27, ал. 2, изр. 1 ЗПК, при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата /а не от превеждена на сумата на продавача на стоката/.

Разпоредбата е императивна и клаузи в договорите, които и противоречат са нищожни.

Поради това в тежест на ищеца е да докаже обстоятелството относно доставянето на стоката или предоставяне на услугата за заплащането на които е предоставен кредитът и доказателствената тежест за това е разпределена на ищеца с доклада по делото.

В исковата молба не се твърди, че заплатените с кредита стоки са предоставени на ответника, съответно не са и представени доказателства за това.

Представената по делото фактура е доказателство за извършеното плащане с кредита, но не и за доставяне на стоката на купувача /в случая на ответницата.

Тъй като по делото не се сочи да е настъпил един от основните правопораждащи факт относно претенцията на ищеца, а именно заплатените с кредита 3 стоки да са предоставени на ответника и не са налице доказателства това да е сторено, искът следва да бъде отхвърлен, кеато неоснователен и недоказан.

ІІІ. Относно разноските по делото.

Разноски от ответника, който с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.

78 ал. 3 от ГПК има право на присъждане на такива, не са направени.

Направените разноски от ищеца следва да останат в негова тежест.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „ БНП Париба

Пърсънъл Файненс” С. А., клон България, с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, с който се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. К., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: с. *******, общ. Габрово, ул. ********** № 36 ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., клон България, с ЕИК 204915054: сумата 1134,87 лева — главница, ведно със законната лихва от 01.11.2021 г.

/датата на подаванена заявлението в съда/ до изплащане на вземането; сумата 128,43 лева - възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.11.2020 г. до 01.04.2021 година;

- сумата 100,96 лева - мораторна лихва, начислена за периода от 01.12.2020 г. до 16.10.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 911/02.11.2021 г. по ч. гр. д. 1865/2021 г. на РС Габрово, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 4