Решение № 2370 от 20.11.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№. 2370 гр. Пловдив, 20.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

ТАТЯНА

ПЕТРОВА при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н дело № 2339 по описа на съда за

2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2.

Образувано е по касационна жалба предявена от Община Пловдив, чрез процесуалния й представител юрисконсулт К.М., против Решение № 1299 от 09.07.2019 г. на Районен съд Пловдив, ХІV н.с. постановеното по а.н.д. № 3211 по описа на същия съд за 2019 г., отменящо Наказателно постановление /НП/ № 283 от 14.03.2019 г. на Заместник – кмет по „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на В.П.В., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Иска се обжалваното решение на районния съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено.

3. Ответникът по касационната жалба - В.П.В., чрез пълномощника си адвокат П. счита касационната жалба за неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ.

За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Пловдивски районен съд е бил сезиран с жалба предявена от В.П.В., против НП № 283 от 14.03.2019 г. на Заместник – кмет по „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП.

Същото е издадено въз основа на АУАН № 039231 от 20.02.2019 г., съставен от К.Г.А. – охранител към ОП „Общинска охрана“. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 05.12.2018 г. в 10:05 часа, в гр. Пловдив, на ул. “Строител” срещу № 7, е установено, че В. е паркирал МПС марка „Шевролет“ с ДК № ***върху тротоара на посочения адрес без разрешение от администрацията или собственика на пътя.

В

АУАН е посочено още, че нарушението е установено с фиш № **********/05.12.2018 г., с глоба в размер на 50,00 лева. Същата е обжалвана пред Районен съд гр. Пловдив. С Разпореждане № 25780/20.12.2018 г., XXI наказателен състав по АНД № 8132/2018 г производството е прекратено. Преписката е върната в ОП „Общинска охрана“ за предприемане на действия по реда н чл. 39, ал. 3 от ЗАНН. На 31.01.2019 г. до В., в качеството му на собственик, е изпратено уведомително писмо, ведно с приложена към него декларация по чл. 188 от ЗДвП, за да посочи данни за лицето, управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението. Същият не е представил попълнена декларация. С писмо изх. № 18 ОР-2023(3) от 31.01.2019 г. В. е поканен в ОП „Общинска охрана“ в гр.

Пловдив за съставяне и предявяване на АУАН (съгласно разпореждането на съда), съответно на 20.02.2019 г. е съставен процесния АУАН № 039231/20.02.2019 г. на В., за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН – К.Г.А.. В дадените показания свидетелят поддържа констатациите изложени в акта.

8. За да отмени процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:

Същественото в настоящия казус според решаващия съд е, че напрактика актосъставителят не е възприел кое е лицето извършило нарушението изобщо. След справка е установено кой е собственика на МПС, но не и дали той реално е извършил нарушението, което му е вменено. Посочено е още, че чл. 188 ЗДвП допуска на собственик да се наложи наказание за извършено с неговото МПС нарушение, но би следвало това изрично да се посочи в правораздавателния акт, докато в настоящия казус на фиша е даден вид, че собственикът лично е извършил нарушението. Нещо, което според районния съд не е доказано по делото. Съдът не е възприел тезата на представителя на въззиваемата страна, че тежестта на доказване кой е управлявал процесното МПС в случая е на собственика. В тази връзка е подчертано, че законодателят не е въвел подобно изключение. Предвидено е, че може да бъде санкциониран, но не като извършител на самото нарушение, а за неправилно паркиране на собственото му МПС, т.е. не като личен извършител на нарушението. Последното според съда е от съществено значение, защото се отразява на характеристиката на водача на МПС.

9.

Решението е неправилно.

Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Цитираната разпоредба е ясна и небудеща съмнение – собственикът на моторното превозно средство е административнонаказателно отговорно лице за извършеното с него (с МПС) нарушение в случай, че не посочи на кого го е предоставил.

Именно такъв е и настоящия случай, доколкото от данните по делото се установява, а и между страните не е спорно, че на В.В. е дадена възможност да посочи на кого е предоставил собственото си моторното превозно средство, но същият не е сторил това.

При това положение, според настоящия съдебен състав правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на В.В. за извършеното административно нарушение по чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП.

10. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

11.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което процесното НП да бъде потвърдено.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ

Решение № 1299/09.07.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХІV н.с., постановено по а.н. дело № 3211 по описа на същия съд за 2019 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВРЪЖДАВА

Наказателно постановление № 283 от 14.03.2019 г. на Заместник – кмет по „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на В.П.В., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл. 6, ал. 2 от НРСППППСТГП.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.