Разпореждане № 34923 от 17.03.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 34923 гр. София, 17.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско дело № 20231110111579 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.417 и сл. от ГПК.

Съдът констатира, че е сезиран със заявление от „Ю.Б.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника А. Д. П..

Съдът е счел, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за претендираната от заявителя сума, както и за направените разноски по производството на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 550,64 лв. – платената държавна такса.

Заявлението, с което е сезиран съдът е подадено от упълномощен от законния представител на дружеството адвокат. Претендират се присъждане и на разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е представено пълномощно, установяващо процесуалната легитимация на адв. Д. Д. да представляват пред съда дружеството заявител. В същото обаче няма уговорен размер на адвокатско възнаграждение по конкретното дело. Представено е и платежно нареждане за сумата от 1966,76 лв. и фактура за същата сума. Към делото, обаче, няма приложен Договор за правна защита и съдействие сключен между заявителя „Ю.Б.“ АД и Адвокатско сдружение „Д. и съдружници“. Тоест, не може да се установи реално наличието на договор за правна защита и съдействие и размера на уговореното по него възнаграждение. Съгласно константана практика на ВКС, обективирана в Определение № 13 от 12.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4737/2021 г., IV г. о., ГК, когато не е представен договор за адвокатска услуга (за правна защита), то единствено разписката за плащане на адвокатско възнаграждение, сама по себе си не е доказателство за възникване на задължение за неговото плащане. Същото е прието и в Определение № 927/19.12.2014 г. по ч. търг. д. № 2300/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС и може да се изведе от мотивите по т. 1 на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС. Ето защо заповедният съд счита, че следва да отхвърли заявлението в частта за разноските, претендирани за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският районен съд

1

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Ю.Б.“ АД с ЕИК: ..... с адрес: гр. ...., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу длъжника А. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. ..., в частта му относно претенцията за осъждане на длъжника да заплати направените разноски по заповедното производство на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 1966,76 лв. за адвокатско възнаграждение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1- седмичен срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2